Днес се навършват 97 години от подписването на позорния Ньойски мирен договор.

Ньойският договор оставя 2 милиона българи под чужда власт

Българската делегация, която трябва да подпише Ньойския мирен договор, няма никакъв достъп до конференцията, отнета ѝ е каквато и да е възможност да участва в преговорите и договарянето на условията. Едва на 19 септември делегатите ни са поканени в Министерството на външните работи, където съюзническите делегати вече са заели местата си. Председателят Клемансо връчва на нашите представители проекто-договора. На България се дава срок от 25 дни за представяне на писмени възражения.

След края на Първата световна война в Париж е свикана мирна конференция (заседава от 18 януари 1919 г. до август 1920 г.), по време на която се разглеждат мирните договори между коалицията на победителите, наречена Антанта - от една страна, и страните, загубили войната (Германия, България, Автро-Унгария и Османската империя) - от друга. Сключени са общо пет договора, като всеки е подписан в отделно парижко предградие и носи неговото име: Версайски - с Германия, Сен-Жерменски - с Австрия, Ньойски - с България, Трианонски - с Унгария и Севърски - с Османската империя.

В делегацията, изпратена от българския парламент да участва в конференцията, влизат министър-председателят Теодор Теодоров, Венелин Ганев (министър на правосъдието), Янко Сакъзов (министър на търговията, промишлеността и труда), Александър Стамболийски (министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството), Михаил Сарафов (дипломат), Димитър Станчов (бивш пълномощен министър в Париж) и др.

Те пристигат в Париж след осемдневно пътуване с влак и веднага са настанени в замъка „Мадрид”, където остават през следващите два месеца, без да им е разрешено да излизат оттам.

Делегатите ни нямат никакъв достъп до конференцията, отнета им е каквато и да е възможност да участват в преговорите и договарянето на условията. Едва на 19 септември българската делегация е поканена в Министерството на външните работи, където съюзническите делегати вече са заели местата си. Председателят г-н Жорж Клемансо връчва на нашите представители проекто-договора. На България се дава срок от 25 дни за представяне на писмени възражения.

След като стават известни непосилните условия и клаузи, в цяла България започват протести срещу този нечестен и унизителен акт. Различни организации, обединения, гилдии, цели градове се противопоставят, организират митинги, шествия, пишат декларации.

Делегацията ни се завръща в България и веднага започва работа за изработване българския отговор до мирната конференция с възраженията по договора. Надеждите, че те ще бъдат разгледани и уважени са големи.

В началото на октомври Теодор Теодоров подава оставката на кабинета си. Цар Борис III връчва мандат за съставяне на правителство на Александър Стамболийски.

Поради тази вътрешнодържавна криза България моли за отсрочка за представяне на възраженията си.

Дадени са ни още 10 дни - до 24 октомври. Междувременно, на 9 октомври, Теодор Теодоров, който въпреки оставката си, остава главен делегат, заминава отново за Париж.

Всичко е напразно, възраженията не са взети под внимание, първоначалните условия остават непроменени.

Окончателният текст на договора за мир е връчен на българските делегати на 3 ноември. Даден е 10-дневен срок да отговорим приемаме ли го изцяло или не.

Теодоров се връща в София и отказва да подпише договора.

На 12 ноември Александър Стамболийски заминава с нова делегация за Париж. Той, заедно с бившия министър Венелин Ганев и Михаил Сарафов, са натоварени от правителството да подпишат мирния договор.

Датата за подписването му е определена от Парижкия върховен междусъюзнически съвет - 27 ноември (четвъртък), а мястото е кметството на предградието Ньой сюр Сен, където е настанена българската делегация.

Българската преса от онова време подробно описва протичането на церемонията:

„Днес в 10 часа и 45 минути сутринта се подписа в празничната зала на Ньойското кметство договорът за мир между България и съюзените и сдружени сили. Многобройна публика пред кметството поздрави съюзническите делегати при пристигането им. Две пехотни роти и един взвод кавалерия образуваха шпалир до входа на залата и отдаваха почести. Делегатите заеха последователно местата, запазени за тях в залата.

На церемонията присъстваха освен това представители на французкия и чуждия печат, на българската Дирекция на печата, някои видни лица.

Председателят на конференцията г-н Клемансо пристигна малко време преди влизането на председателя на българската делегация г-н Стамболийски, който се придружаваше от пълномощния министър г-н Станчов и от секретаря г-н Помянов.

След като произнесе няколко думи, г-н Клемансо покани българския министър-председател да подпише договора.

Г-н Стамболийски, приближавайки се с твърди стъпки до масата, на която бе поставен договора, сложи подписа си върху него, както и върху протокола за изпълнение на договора, протокола за подписването и конвенцията между България и Гърция за свободната емиграция на малцинствата.

След това делегатите на съюзните и сдружени сили подписаха по азбучен ред. Церемонията продължи 25 минути, след което г-н Клемансо вдигна заседанието. Когато излизаше председателят на българската делегация, войските му отдадоха военни почести.”

С Ньойския договор България губи територия в размер на повече от 11 хил.кв.км. Западните покрайнини (с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско, Кюстендилско и половин Струмишка околия) са предадени на Сърбия; Западна Тракия от Места до Марица е предоставена под управлението на Съглашението и в нея първоначално се настанява Франция.

Малко по-късно обаче, под натиска на Англия, областта е включена в пределите на Гърция. Губим излазът на Бяло море, отнета ни е Южна Добруджа (връща се на Румъния).

България е задължена да премахне задължителната военна служба и да се задоволи с 20 хил. полиция и 10 хил. митничари, горска стража и др. Останалото оръжие трябва да бъде предадено на Съглашението.

Под формата на репарации за срок от 37 години трябва да бъде изплатена огромната сума от 2,5 млрд. златни френски франка. На балканските съседи трябва да бъдат предадени определени квоти добитък, храни, въглища. И още, и още...

Опиянени от победата в Първата световна война и забравили за прокламираните от тях принципи за справедлив мир, без анексии и репарации, „миротворците” от Париж заплитат още повече възела на териториалните и етническите противоречия на Балканите и в Европа. Близо 40 млн. души, от които около 2 млн. българи, остават под чужда власт.

Така мирните договори от Париж трасират пътя на Втората световна война.