Отец Сионий: Хитрино е Божие изпитание!

Отец Сионий е игумен на Троянски манастир "Успение Богородично".

Роден е на 18 ноември 1969 г. със светско име Стефан Стефанов Радев. Завършва Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Подстриган е в монашество през 1991 г. в Клисурския манастир от Видинския митрополит Дометиан. В периода 1992-1995 г. е игумен на манастира.

През 1998 г. отец Сионий е възведен в архимандритско достойнство от патриарх Максим.

В навечерието на Бъдни вечер и Коледа "България Днес" разговаря с него за добротата, трагедиите и пътя на българския народ.

Иво АНГЕЛОВ

- Отче Сионий, жива ли е добротата у хора в навечерието на коледните и новогодишните празници?

- Добротата е една проява, която всеки вярващ човек носи в себе си и я споделя със своите близки. Вярващият човек християнин е призван от Бога да обича Бога и ближния си от цялото си сърце и душа. И да споделя тази доброта и обич с всички свои близки. Затова и в навечерието на тези светли благодатни празници на Христовото рождение ние си напомняме много усилено и настоятелно един на друг, че Новият завет е основан на закона на любовта, основан е на закона на братолюбието и на задължителното споделяне на тази любов и стремеж към нея. Празникът, който предстои да отпразнуваме и тържествуваме в него, е образ на святост, образ на чистота, образ на най-високи въжделенни християнски чувства. Но той е и празник на явяването на Христос на Земята. Той е празник, чрез който всички ние се сподобихме с Богомладенеца и той остави Светото Евангелие. Даде ни път за спасение и път, по който всички ние да вървим, за да намерим отново правия път към царството Божие и да се включим отново в един нов завет - завета на любовта, водещ към Бога.

- По правилния път ли ходи българският народ?

- Българският народ с Божията помощ все повече и повече се ограмотява в светата вяра. Мнозина наши сънародници намират загубения път към храма. Загубен поради политическата и идеологическата ситуация в България през последните десетилетия. Загубен поради нерадение в последните години или път, който е пропуснат поради маловерие или примитивизиране на мнозина от нашите събратя.

- Българите често ли влизат в църквата?

- Все повече хора посещават православните храмове и манастири. Все повече хора пристъпват към светото причатие на тялото и кръвта Христови. И молитвено и благодатно влизат в църквата.

- Виждате ли вярата у младите хора? Създава се впечатление, че в храмовете има хора на средна възраст или по-възрастни.

- По принцип вярата е дар от Бога и Бог определя кои да бъдат избрани. "Не вие мен избрахте, а Аз вас избрах", казва Господ. И както в древност Той призова светите апостоли, така и сега призовава определени хора. Не искам да се съглася с Вас, че младите хора не идват в храма. Напротив, те идват и в очите и сърцата им се чувства голяма вяра, голяма привързаност към вярата. Защото те усещат, че църквата е едно благодатно място за спасение. И че в това житейско море, което постоянно е разлюлявано от бури, църквата е един тих пристан, в който всеки може да изгради и подреди мислите си. Да отправи молитва към Всеподателя на благодатта и да научи себе си да бъде по-добър.

- Изучаването на религията в училището, за което църквата от дълги години се бори, би ли помогнало за по-лесното достигане на вярата до младите хора?

- От доста време се говори, от доста време на най-високо ниво - Българската патриаршия и Светия синод, се правят опити да се повлияе на политиците у нас, на министрите на образованието и на всички други, от които зависи разрешаването на този въпрос. Засега нещата не са се открили, но аз се надявам с Божията помощ наистина един такъв предмет да намери своето място в българското образование. Такъв предмет е много необходим. Много е важно той да бъде въведен, за да се даде един друг поглед и прочит на света за младите хора. Да се даде един друг начин за прочитане на нещата в света - чрез Светото Евангелие и в близост до мъдростта, която църквата има, запазила е през вековете и действено я представя и днес като познание, което е полезно и укрепващо за всеки един млад човек.

- Отче, няма как да не ви попитам и за бедите, които сполетяват страната си. Скоро станахме свидетели на трагедията в Хитрино, а през последните години зачестиха националните трагедии. Как си ги обяснявате и дали народът ги предизвиква с делата си?

- За нас като вярващи хора това са изпитания, които Бог допуска да се случат, за да ни вкарат в истинския път и да ни накарат да се замислим. Първо, за преходността на този свят. Второ, за упованието във Всеподателя. И на трето място - да си помислим за нашите собствени грехове, защото както учи светата вяра, човек, извършващ прегрешения на Земята, бива наказван и на небето, но и на Земята. Така че един такъв акт, който носи страшни последствия след себе си, един такъв акт, който ние наричаме с право "изпитание", за всички нас е и училище. Това е момент да се замислим за себе си и за обществото си. Да вървим по пътя на доброто и да страним от злото, като не го допускаме да навлиза в нашето общество.

- Доброволците и хилядите дарители покрай трагедията показаха, че носим доброто в сърцата си.

- В България нещата са много чувствителни. Ние сме неголяма страна и всички хора и ръководители се познават. Общуването между хората е много близко, така че едно такова събитие е болка за всички. Едно такова събитие носи след себе си много тъга, но и много съпричастност, което е окуражително и радващо. Българското общество намира сили в тези трудни и усилни години да помогне с каквото може на своите бедстващи братя и сестри. Прекрасни репортажи видяхме по българските медии на хора, които дават домовете и дрехите си и споделят храната си. Видяхме колко деца и младежи изпращат своите стипендии и насъщни средства, за да помогнат на изпадналите в беда. Всички тези знаци са обнадеждаващи и говорят, че българското общество върви в пътя на доброто и се изгражда в това благочестие, чрез което ще получим Божието благословение. Когато говорим за изпитания, можем да ги поставим и в световен мащаб. Виждате какви изпитания се случват в Европа и колко тъжни са хората без вяра, когато не ги приемат по правилния начин.

- За съжаление това се случва на цената на човешкия живот.

- За съжаление е така. Но да гледаме към Всеподателя, който приема всички ни като свои чеда.

- За края на разговора ни ще отправите ли послание към читателите на "България Днес", към българския народ за предстоящите празници?

- Най-вече бих искал да поздравя всички читатели със светлия празник на раждането на Христос, на появата на благодатното спасение за човешкия род! Празник, който свързваме с идването на месията Христос, с молитвите на пречистата Богородица, родила невместимия Бог, с множеството исторически благодатни личности, обкръжили това преславно рождение. И нека благодатта на богомладенеца Христос да се излива щедро в нашето общество. Честит празник и за много години!