Светла Воденичарова: Кочо погубва жена си и дъщеря си

Следва примера на Спас Гинев, който застрелва бременната си съпруга и петте си отрочета

КОЯ Е ТЯ

Светла Воденичарова е директор на Историческия музей в Перущица. Родена е на 7 август 1973 г. Завършва английска филология в Пловдивския университет. Преди да оглави музея, е била учител по английски език в Перущица и Пловдив. С нея си говорим за саможертвата на Кочо Честименски, Спас Гинев и безсмъртните перущенци, дали живота си за поробеното отечество.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-жо Воденичарова, как избухва въстанието в Перущица?

- Перущица спада към Четвърти революционен окръг. Местните хора са събирали провизии и са се готвили усилено за въстанието месеци преди началото му. Искам да подчертая, че то избухва в богати населени места, тъй като населението тук отглеждало буби, лозя, тютюн, овощни дръвчета. Въстанието избухнало не заради глад, а заради свободата на духа.

- Имало ли е преговори с турската власт?

- От родопското село Тъмръш идват башибозуци. Разполагат се на хълм над Перущица. Ръководителят на бунтовниците в Перущица Петър Бонев изпраща трима белобради старци за преговори. Те са убити от турците в гръб и не се стига до мирни преговори. Шест дни хората храбро защитават Перущица. Изходите са завардени от волски каруци. Но башибозуците превъзхождат многочислено въстаниците. Отделно получават допълнително подкрепление от редовна турска армия от Пловдив.

- Населението е принудено да потърси спасение и упование от Бог в църквата "Св. Архангел Михаил". Това е най-стабилната постройка в селото. Там прекарват три дни без храна и без вода над 600 души, предимно жени и деца. Църквата е била обградена от всички страни от турци и обстрелвана с черешови топчета. На третия ден пада покривът върху въстаниците и това е решаващият момент. Чуват се възгласи дали да не се предадат въстаниците. Пръв Спас Гинев, родом от Перущица, отказва да предаде живи в ръцете на турците децата и съпругата си. Той убива 5 от шестте си деца, бременната си съпруга и се самоубива.

- Какво правят останалите?

- Другите мъже в църквата последват неговия пример. Кочо Честименски също убива жена си, дъщеря си и се самоубива. Той е родом от пазардшишкото село Динката. Запалва дюкяна си в Пловдив, за да може да подкрепи приятеля си Петър Бонев.

- 123-ма души. Общо в Перущица загиналите по време на въстанието са 347 от общо около 3000 души население. Когато главнокомандващият на редовната турска войска влиза в църквата и вижда срещу кого са се сражавали войниците му - деца, жени и старци, той е потресен от гледката и се възхищава на героизма на хората. Затова помилва всички, които са останали живи в църквата. Най-тъжното е, че българи убиват българи. Башибозуците са потурчени българи. В сравнение с Батак хората там са събрали пари за откуп, който е бил взет. Но въпреки това хората са изклани. Въстаниците в Перущица въобще не им е хрумвало идеята да събират пари за откуп. Те сами решават да сложат край на живота си. Но нека кажем няколко думи и за църквата "Св. Архангел Михаил". Тя е построена през 1849 г. с пари от местното население. Брациговски майстори я изграждат много стабилна с устойчив брациговски камък. Майсторите са били най-добрите за времето. Стените са били широки един метър. Била е богато изписана, но след като турците нахлуват, тя е била опожарена. Всички дупки по стените са следи от куршумите. Турците са били снабдени с модерно за времето си оръжие. В църквата има саркофаг, в който са положени костите на загиналите, и две мраморни плочи с имената на загиналите.

- Той е роден през 1837 г. в Перущица. майка му и братята му не гледат с добро око на желанието му да бъде образован. Той учи при Христо Данов в Дановото училище. То е построено една година след вдигането на църквата със средствата, които остават от нейния строеж. След това продължава да учи в Пловдив. После сбъдва мечтата си и заминава за Белград, където се запознава с Васил Левски. Завръща се в родното си село и става учител в Дановото училище. Неговият учителски път лъкатуши между Перущица и Пазарджик. Преследван е от властта и е направен опит дори да бъде отровен. Последния ден от въстанието е убит от турците с куршум в челото. Ден по-рано в полето, бягайки, за да се спаси, жена му ражда син, който също нарекла Петър.

- Спас Гинев първи жертва цялото си семейство...

- Той е една от най-великите личности не само в историята на Перущица, но и на цялото Априлско въстание. Роден е през 1848 г. и загива 1876 г. Баща му е бил един от първенците на Перущица. След завършване на средното си образование в Дановото училище Спас започнал да помага в търговските работи на баща си. Посветен е от Петър Бонев в революционното дело като секретар и касиер на създадения през 1876 г. Втори въстанически комитет. Тогава той се отдава изцяло на народното дело. На 1 май 1876 г. Спас Гинев проявява невиждана храброст в църквата "Св. Архангел Михаил". Той полага на прага на свободата най-обичаните си хора - жената, децата, сестрите и своя собствен живот с думите: "Не желая да оставям след себе си робчета". Той е първият. Примерът му е последван от Кочо и още 32-ма мъже.

- Изложени са оръжията, униформите и знамето на въстаниците, както и Библията, върху която са се заклевали. Имаме и картина "Защитата на Перущица", нарисувана от проф. Добри Добрев през 1954 г., която по много реалистичен начин изобразява последния ден от Априлското въстание в църквата "Св. Архангел Михаил". Изобразени са Спас Гинев и Кочо Честименски. Картината е истински шедьовър на изобразителното изкуство.