"Врана" е домът на българските царе

Кристиан ИВАНОВ, Добромир ДОБРЕВ

Последният български цар Симеон II посреща днес във Врана цветът на световната аристокрация за своя 80-ти рожден ден.
Но гостите със синя кръв едва ли подозират какви драматични събития съпътстват историята на едно от най-красивите места в София.
Повече от сто години земите, където днес се издига красивия дворец и парка край него, са били собственост на влиятелни мъже, които оставят своя отпечатък.
"В края на турското робство, имотът принадлежи на Осман паша, най-богатият човек в София и градоначалник - разказва пред "България Днес" Митко Петров, управител на парка "Врана". - Там е изграден огромен чифлик за чудо и приказ. Историческият ход на събитията се променя с развръзката на Освободителната война. - Осман паша е починал, а турците масово се изселват от София и заминават за Истанбул.
Местните шопи се възползват и разграбват чифлика.
Идва освобождението и земите са купени от хаджи Боне Петров. Освен че е учител, той се занимава и с търговия. По време на робството участва в национално-освободителното движение. Съден е в един и същи процес с Васил Левски. Апостола е изпратен на бесилото, а Боне Петров е заточен в затворническа каторга в Диарбекир.
Прибира се в София след Освобождението, като преди това е минал през Божи гроб и става хаджия. Купува разграбения имот от наследниците на Осман паша през 1879 г. Предприемчивият българин възражда чифлика и го притежава 19 години преди цар Фердинанд да му хвърли око.
Монархът използва момент, в който Петров е притиснат от банки-кредитори и с подставено лице печели земите на търг. Формален собственик е аптекарят на Фердинанд. Малко по-късно той го прехвърля на реалния владетел.
Царят бързо се заема да превърне мястото в своя любима резиденция.
Той не щади средства и наема най-добрите архитекти от България и чужбина. Сам участва в облагородяването на парка. Фердинанд решава, че ще нарече имението си на първата птица, която кацне на двореца. Така идва името, запазено и до днес - "Врана".

Освен всичко останало, Фердинанд е и сериозен учен. Занимава се с биология и орнитология. Откривател е на 14 вида растения, намерени в българските планини. Всички те носят неговото име.
По-късно спътник на царя в планинските му експедиции става неговият първороден син Борис.
След абдикацията на Фердинанд, именно той сяда на трона с титлата цар Борис III. Наследява от баща си любовта към българската природа и парка "Врана". Много често именно в двореца на това имение са взимани ключови решения за бъдещето на България. Много години след смъртта на цар Борис III в парка е намерена стъкленицата със сърцето на монарха. И до днес остава загадка какво се е случило с тленните му останки. Царят умира на 28 август 1943 г. балсамиран е и погребан в Рилския манастир.
След комунистическия преврат от 9 септември 1944 г. властта не губи много време преди да извади ковчега от светата обител. Борис III e препогребан във Врана, но отново не намира покой. Изровен е отново по заповед на правителството, а тялото му изгорено в близкия ТЕЦ. Във втория му гроб остава забравена само стъкленицата със сърцето, извадено при балсамацията. Войникът, който копал и се натъкнал на царския орган, припаднал на място.
През 90-те капсулата е положена отново в Рилския манастир, където е първият гроб на Борис III.

Любимото място на Маргарита

Цар Симеон и съпругата му Маргарита Сакскобургготска имат свое любимо кътче в парка "Врана". Това са две пейки, разположени точно до млади брезови насаждения. Двамата обичат да прекарват следобедите там през делнични дни, когато паркът е затворен за туристи и посетители.
Мястото неслучайно е емоционално за царското семейство. Брезовата горичка е посадена в памет на княз Кардам Търновски. Първородният син на Симеон II и Маргарита почина през 2015 г.
На 15 август 2008 г. княз Кардам претърпява тежка автомобилна катастрофа в близост до Мадрид. Князът остава в будна кома близо седем години, преди да издъхне от белодробна инфекция.

Симеон живее в нов палат

В ново имение живее юбилярят Симеон. Царският парк и дворец се разполагат на 950 декара площ, повечето от които са дарени безвъзмездно в обществена полза за отдих на столичани. Все пак Сакскобургготски си е оставил и неприкосновена зона, в която се намира съвременният му палат.
"България Днес" ви показва снимка на двуетажното здание, което също има архитектурата на дворец, но в по-умален вид. То е опасано с черна ограда, а достъпът до него е строго ограничен. На покрива на имението се вее българският флаг.

Слонове орат в двореца

Слонове са обитавали двореца "Врана" преди повече от 100 години. Те се използвали от местните ратаи като селскостопански животни. Първият cлон в Бългаpия, пpедназначен за cофийcката зоологичеcка гpадина, бил впpегнат да оpе царските ниви. Той се наричал Нал. Снимката датира от 1912 година. Имало е и ужасяващ инцидент, при който слонът стъпкал работник.
Самият цар Фердинанд се увличал по дресурата на слонове. Той построил близо до двореца и малък зоопарк, в който прекарвал с часове в занимания с любимите си животни.

Езерото с лилиите,
създадено през 1909 г.

Езерото с лилиите е една от най-големите природни забележителности в парка "Врана". През първия етап от изграждането на територията на двореца съществували две езера - езерото с водоплаващите птици и езерото с лотосите, построено от австриеца Хофман в югозападната част на парка през 1905-1906 г.
През втория етап езерото, в което плували лебеди и диви патици, било пресушено. Най-много разнообразни видове лилии са засадени в другото езеро, създадено от чеха В. Краус през 1909 година. Голяма част от водните растения били доставени от Китай, Япония и Австралия.

Фердинанд спал
в стая като каюта

Дворецът "Царска Бистрица" край Боровец е важна част от историята на последната българска царска династия. Тук на 28 август 1943 г. съобщават на царица Йоанна, че съпругът й Борис III е болен от мистериозна болест. 6-годишният Симеон и 9-годишната Мария-Луиза виждат за последен път баща си жив на това място.
През 1898 г. е изградено първото крило, а до 1914 са построени още две. Стаята на Фердинанд е обзаведена изцяло като корабна каюта. През 1902 г. той пътува до Бразилия на кораба "Нова Америка". Тогава капитанът му подарил цялото корабното обзавеждане.
Специално за сватбата на княгиня Калина в парка на двореца е построен параклис.

Мистерия с ловната хижа на Борис

Изключително странни неща се случват в изоставената от дълги години в Родопите ловна хижа на цар Борис III. Необясними звуци и светлини се появяват в постройката нощно време. Злокобното място е частично потопено във водите на язовир "Широка поляна".
Въпреки че повече от 50 години хижата е наводнена и изоставена, конструкцията все още е цяла, като единствено покривът е рухнал на места. Именно тази хижа е била едно от любимите места за отдих и лов на управлявалия България 25 години цар.
В този район цар Борис отстрелва ценни ловни трофеи, изложени в двореца "Царска Бистрица" край Боровец.

Княз Кирил бил
бохем сваляч

Братът на цар Борис III - Кирил, бил един от най-големите бохеми свалячи в царска София. Във фамилията говорят за него, че бил заклет ерген женкар, любител на автомобилите и страстен картоиграч. По онова време наричали такива като него с думата - бонвиван.
Княз Кирил Преславски е престолонаследник на българския трон от 1918 до 1937 година и регент на Царство България от 1943 г. Той дори имал своя любовна квартира, която се намирала на днешната софийска улица "Гурко". Кирил сам шофирал модерния за времето си автомобил "Пакард". Мълви се, че имал извънбрачна дъщеря. Екзекутиран е от Народния съд през 1945-а.