Доц. д-р Христо Темелски, историк: Монаси спасили Левски с отвара

Хайдушко биле изцерило раната в корема му

КОЙ Е ТОЙ:

Доц. д-р Христо Темелски е историк. От 1995 г. е директор на Църковно-историческия и архивен институт. Роден е на 20 юли 1948 г. в Севлиево. Завършва история в Софийски университет "Св. Климент Охридски", а по-късно специализира в Източноцърковния институт в Регенсбург, Германия. Страстта му към църковната история се е зародила още в студентските му години.
"България Днес" разговаря с него за тайнствените отвари на монасите и как са спасили Васил Левски от болежките му в стомаха.

Доли ТАЧЕВА

- Доц. Темелски, вие се занимавате с църковна история. Навремето дедите ни са се лекували с народна медицина, а част от отварите са записани в монашески лекарственици. Разкажете повече за тях.
- Има два вида лекарственици. Едните представляват книги с народни рецепти, другите играят ролята и на амулети. Вторите са преносими и са предпазвали собственика им от магии, заболявания и уроки. Представляват хартиено руло, навито на дървена пръчка, наподобява свитък. В тези лекарствени амулети има не само рецепти за различни билкови отвари, но и заклинания, формули и магически фигури. Един такъв се пази в Центъра за славяно-византийски проучвания в София и е дълъг 3,84 м. В него са побрани над 250 рецепти и е лепен на 4-5 места, което говори, че е допълван с времето.

- Всеки ли е можел да борави с тези лекарствени амулети?
- За амулетите е бил нужен знахар. Той преписвал заклинанията. Например върху бяла кърпа копирал дадена формула и я давал на болния да я носи със себе си. Има такива случаи, в които знахарят копирал тайнствени знаци върху кора хляб и я давал на нуждаещия се да я изяде, за да оздравее.

- Откога датира най-старият такъв рецептурник?
- Най-старият български лекарственик е от 12 век и е написан на глаголица. Той се пази в Синайския манастир "Св. Екатерина" в Египет. Рецептите са написани върху белите полета на една богослужебна книга - Псалтирът на Димитър Олтарник. Вътре са посочени рецепти най-вече за световъртеж, главоболие, натъртено и други подобни.

- Кои са най-странните рецепти, които могат да се срещнат в тези книги?
- Една от най-странните рецепти е за неразбирателство между мъж и жена. Тя гласи така: хвани птицата врабче и му изтръгни сърцето. Както е сурово, с парче хляб, дай го на по-големия да го изяде. Искам да ви кажа, че по мои наблюдения през последните 20-30 години врабчетата в София много намаляха. Може и това да е причината. Има и други странни рецепти. Една от тях е за безболезнено вадене на зъб. Събират се 50 зелени жаби и се варят в дълбока тенджера около 5-6, може и 10 часа. Капакът й трябва да е обърнат наобратно и на него да е закачен филджан (порцеланова чаша за кафе от турско време). Мазнината, която отделят жабите, се събира в чашата и трябва да се намаже по венците на страдалеца. По този начин те изтръпват и ваденето на зъб става по-лесно.

- Има ли сведения за виден българин, който се е допитал до тези методи на лечение?
- Революционерът Христо Иванов-Големия, който е бил близък другар на Васил Левски, е записал една много интересна случка. По време на Втората българска легия в Белград през 1868 г. Апостола получава тежки стомашни болки. При преглед в българската болница се установява, че има гнойно заболяване в корема. Неговите другари били против той да се хоспитализира, защото това би било опасно за революционното дело. Затова наели стая, разчистили я и направили договорка с двама хирурзи, които извършили операция в домашни условия. Тя била успешна, но раната не могла да зарасне хубаво няколко години. Левски бил принуден постоянно да носи със себе си превързочни материали, за да я дезинфекцира. През 1872 г. споделил болката си на своя приятел монах Матей Преображенски. За да му помогне, Матей се свързал с друг монах - Неофит Калчев, и двамата заедно започнали да умуват каква отвара да му забъркат. След месец експерименти върху тях самите забъркали такава смес, която да се използва не за промиване на раната, а за вътрешно приемане, за да може да заздравее веднъж завинаги.

- От какво е била приготвена отварата?
- Използвали са различни билкови смеси, с различна концентрация. Най-основната билка е хайдушкото биле, което установих, че всъщност е билката ран елиз. Освен нея са сложили и други билки, които не са ни известни. Обстоятелството, че отварата е била доста горчива, предполага, че вътре е имало пелин и жълт или червен равнец. Левски я е пил доста време. Зимата на 1872 г. раната му почти била заздравяла. Апостола посетил йеромонах Неофит, който го посъветвал да се напари хубаво в банята и да увие тялото си в чист чаршаф за няколко часа. Левски направил това и оздравял.

- Приложими ли са днес част от тези рецепти?
- Ако някой попадне на такъв стар лекарственик, не е хубаво да експериментира. За някои рецепти е нужна употреба на син камък, на зелен камък, на олово. В една от тях беше записано да се настърже част от оловото на куршум и да се смеси с оцет. Не си спомням за какво заболяване беше, но самото обстоятелство, че човекът ще глътне олово, и то настъргано от куршум, показва, че тази рецепта не трябва да се изпълнява, защото е опасна за здравето.

- Вие самият прилагали ли сте тези рецепти върху себе си?
- Аз още от малък съм лекуван с народна медицина. Преди няколко години научих една рецепта, която ми помогна за ошипяването на петата ми. Най-вече отварите ми помогнаха за камъните в бъбреците, които се появиха преди 20 години. Отидох при билкар, който ми приготви една смес и се излекувах без лекарска намеса.