"Митничарката на ВИС" очистена от украинци
Украинци най-вероятно са очистили Шинка Манова, известна като "митничарката на ВИС". Това е основната версия за бруталния разстрел на 45-годишната жена, която така и остава недоказана 12 години след показното й убийство в София.
Според хипотезата украински мафиоти, които вкарвали контрабандно месо от Русия, Украйна, Китай и Индия през пристанище Бургас, са в основата на убийството. Като шеф на "Последващ контрол" Манова засякла далаверата, която носела печалбите в милиони евро на чуждите мафиоти, и поискала "комисиона". Това коствало живота й.
Въпреки че има няколко свидетели, сред които и един защитен, разследващите така и не успяват да стигнат до килъра на Шинка. Тя е застреляна с два куршума в главата на тиха столична улица на 10 октомври 2005 г. Точно в 9 часа Манова тръгва за работа. Качва се в луксозния джип "Тойота Лендкруизър". Третата по ранг в Агенция "Митници" има и шофьор - 25-годишният Йордан Герговски, на когото плаща сама, въпреки че официалната й заплата е 714 лева. Неизвестният килър открива огън, когато Герговски намалява скоростта, за да премине през "легнал полицай". 45-годишната Шинка издъхва на място. Шофьорът й е тежко ранен, умира в болницата.
Дванайсет години след разстрела на Манова престъплението не е разкрито. Делото бе поставено на "спецотчет" с още 20 знакови убийства от прокуратурата и следено изкъсо от Европейската комисия. Разследването е спряно първо на 12 март 2007 г. поради липса на доказателства и неоткриване на убиеца. Правени са два опита за възобновяване, без успех. Така и до момента убиецът остава неизвестен.
Името на Манова е обгърнато в тайнственост, митове и легенди. Тя води луксозен начин на живот и пилее много пари, несъвместими със статута й на държавен служител. През последните 15 г. - до 2005 г., митничарката се превръща в символ на контрабандата и сивата икономика в държавата, нанесла на бюджета щети за стотици милиони левове.
Кариерата на Шинка като митничар започва в зората на демокрацията през 1990 г. Тя е завършила немска филология в Софийския университет и икономика в УНСС. Постепенно се издига до шеф на вноса на митническо бюро Горубляне. Оттам минават основно акцизни стоки - кафе, цигари, алкохол, горива, или т.нар. бърза далавера. С кафето обаче става издънка и Манова е преместена в бюрото в "Зона Ц", където далаверата е нулева, и митничарката излиза в дълъг болничен. Върната е на шефското място в Горубляне, когато началник на митниците става Елка Владова през 1997 г. Именно през този пункт върви голямата контрабанда на Константин Димитров-Самоковеца, официалния контрабандист на ВИС-2. През митницата ежедневно минават китайското, турското и дубайското карго, контрабандата на черната и бялата техника. По това време Самоковеца е овладял всички контрабандни канали, като ползва чадъра на политици и полицаи от сектор "Стокова контрабанда" в тогавашната Национална служба за борба с организираната престъпност. Тировете на Самоковеца преминават през граничните митници и се обмитяват на вътрешното бюро в Горубляне и Самоков.
Връзките на Манова с висаджии се доказват документално от присъствието й в управата на футболен клуб "Искър", чийто президент е Димитър Димитров-Маймуняка. Той беше дясната ръка на убития през 1995 г. създател на силовата групировка ВИС-2 Васил Илиев, а по-късно остана верен и на брат му Георги и ръководи силовите бригади. Маймуняка е взривен във входа на блока на приятелката му през 2002 г. Според няколко независими източника Шинка и Маймуняка са били много близки и дори летували заедно.
Съседка с Маргините в Гърция
Шинка Манова е имала къща в гръцкия курорт Аспровалта, а нейни съседи са били сикаджийските босове Николай и Красимир Маринови - Братя Маргини. Комшия й бил и някогашният зам.-шеф на митниците Румен Божинов-Цайса. Това установяват разследващите, докато ровят банковите сметки и имотите на убитата държавна служителка. Според публикации в банки у нас и чужбина са открити сметки на Шинка, но въпреки очакванията в тях имало нищожни суми. Ченгетата стигат и до друг любопитен факт - номерът на Манова е записан в телефона на Самоковеца с турска GSM карта.
