Актьорът Веселин Анчев: България се нуждае от филма "Възвишение"

"Снимах със скъсан менискус"

"Тодор Колев ми е духовен баща"

"Не се къпахме с дни като истински четници"

Кой е той

Веселин Анчев е завършил НАТФИЗ в последния випуск на Тодор Колев и Крикор Азарян. Не сте го виждали в сериали, но затова пък играе на сцената на три театъра - Народен театър "Иван Вазов", Театър 199 и "Българска армия". За участието си в дългоочакваната лента "Възвишение" по романа на Милен Русков и спомените си от снимките той разказва в "България Днес" в навечерието на премиерата.

- Веселине, премиерата на филма "Възвишение" наближава. Вълнуваш ли се и вече гледа ли лентата?
- Вълнувам се, защото за мен това е най-голямото ми постижение в киното до момента. Все още не съм гледал филма, защото влязох за операция в болница в деня на прожекцията, но пък съм убеден, че ще заслужава много награди. За първи път участвам в такава мащабна продукция. Режисьорът Виктор Божинов ни събра няколко пъти в къщата му в неговото село. Именно там се сплоти цялата чета, която ще видите във филма. Обсъждахме образите, сценария, но Виктор искаше наистина да се почувстваме като четници, дори казвахме "револуция", а не революция, защото самата книга е на архаичен език.
- Играеш Велчо Шунтов? Какво научи за него?
- Той е много интересен като образ. Общо взето, не присъства постоянно в четата и на екрана, но появите му са запомнящи се. Идва и си тръгва. Нещо като ухото на Димитър Общи е. Понеже той е от Орхание (бел. ред. - Ботевград), ходи там да слухти, да дебне за информация и заговори. Срещнах се дори с правнучката му Кети. Много интересна натура. Събира се от време на време с няколко други наследници на революционери, участвали в Арабаконашкия обир. Абсолютно са идеализирали образите на техните прадеди. И като се замисля, ги разбирам. Мъките, които са изживели, борбата, която са водили, за тях са важен момент от историята. Всъщност именно Шунтов предава първи четата, и то заради жена си. Тя се раздрънкала на всеослушание, че Велчо и другите са участвали в обира, защото се ядосва, че не са му дали полагаемото от плячката. И след това турските заптиета го хващат, мъчат и той изпява всичко. Хващат и Димитър Общи, той издава Васил Левски и оттам всъщност започват и хайките срещу него. Шунтов е от малкото оцелели след тогавашните събития.

- Как се подготвя за образа?
- Информацията толкова не ми бе необходима, защото, макар да става дума за реално съществуващи личности, ние не снимахме документален филм. Милен Русков има доста забежки и украшения в историите и фактите като всеки автор. Книгата се придържа към историята, но не е изцяло исторически достоверна. Романът "Възвишение" е велик. Започва леко, елегантно, умираш от смях и същевременно държи интереса. Още не съм гледал филма, защото, когато се събирахме да го видим, мен трябваше да ме приемат в болницата заради скъсан менискус. Ден след това ме оперираха.
- Какво харесваш в твоя Шунтов?
- Интересно е да играеш предателя, защото, когато героят ми говори, не можеш да разбереш лъже ли, или е абсолютно сериозен. Хем подмолен, хем хитър. И все пак искрен. Не потрива ръце и не е с палава усмивка. Интересното е, че в моментите, когато се появявам при четата, контрастирам на външния им вид. В началото бях с голяма брада, а четниците, докато се подготвят за обира, се избръсват всички в Гложенския манастир. След това героят ми изчезва и се появява да съобщи, че турците са по петите им. Тогава четниците са обрасли, а Шунтов по мустаче, защото идва от града.
- Как минаха снимките?
- Местата, които бяха подбрали, са тези, през които са минали действително цялата чета. Самият обир не е сниман на точното място, защото там е невъзможно това да стане. Изтеглихме сцената на километър южно в Стара планина. Реално нападението е било на един завой между скалите. Снимахме на малко по-открито място. Беше голяма пукотевица, яко стреляне с пушки. Докато се подготвяхме в къщата на режисьора, бяхме извикали пиротехници, които ни помагаха. Много мъжкарско бе всичко, нямаше жени. По време на подготовката също бяхме само мъже. Разпределяхме си готвене, миене, чистене. Ядяхме само месо, пиехме ракия, за да влезем в ролята. Никой не се къпеше, за да можем да сме автентични. Гледахме да се държим, както четниците са се държали, спяхме навън, на чардака.
- Със скъсания менискус ли снима "Възвишение"?
- Да. Скъсах го на репетициите на представлението "Синята птица" в Народния. По глупав начин. Сцената беше отиграна, нито е особена, нито е акробатична. Актьорът Димитър Николов трябваше да ме бутне и аз да падна. Тръгвам назад да клякам и чух един особен звук и пареща болка при направата на най-простото движение. Блокира ми кракът. Сега скъсах менискус и на десния крак преди седмица, и то по време на представление. Играхме "Полет над кукувиче гнездо", където героят ми само се върти и танцува като дервиш. Играли сме го над 100 пъти, не правех нищо особено и пак чух "храс". Продължих да играя, макар че болеше зверски. На другия ден пак играх "Синята птица". С Мариус там търсихме да съм много пластичен, тъй като играя куче. Той искаше прототип да ми е Скуби Ду - по-страхливо куче. Осем пъти ми блокира кракът пред публиката, но никой не разбра. Вкарах си моменти като тръскане на куче, излязло от вода, за да си раздвижа крака, на който не можех да стъпя.
- Не се изявяваш много в киното, но играеш в три театъра. Това ли е твоят път?
- Да, не си давам театъра. Сега подготвям в "Българска армия" пиесата "Черна комедия" на Питър Шафър. Участваме петима ученици на Коко Азарян в нея. Филмът "Възвишение" за момента е най-сериозната продукция, за мен това е събитието на последните ми няколко години. Този режисьор и операторът Антон Бакарски и самият Милен Русков. Разбират се бързо и елегантно, без да натоварват актьорите, нямало е скандали. "Възвишение" е сниман с много специални обективи, наети от Великобритания. За първи път се снима с такива у нас и картината ще бъде величествена.

- Ще бъде ли награден?
- Филмът ще е епохален за България. Българската публика има нуждата и необходимостта от филм като "Възвишение", защото през последните години повече внимание се обръща на прехода, който преживяхме след 89-а година. Всеки искаше да напише, да направи нещо по темата, а тя е изчерпана вече, преекспонирана, няма нужда да се дъвче. Имаме достатъчно богата, хубава история с толкова герои, случки, събития, факти, че просто няма нужда да се цикли върху един бай Тошо и подобни. Защото аз късам менискуси на сцената, играя в три театъра и не мога да си позволя да имам нормална почивка, кола, не мога да си позволя да отсъствам от работа, а парите ми толкова не стигат, толкова на дъното живеем, че този преход не е отминал. Още сме в него. Имаме нужда просто да станем, да направим някаква "револуция", както е във филма, да тропнем по масата, да кажем: "Не може така!" Не може дейците на културата, хората на изкуството, учителите да са на дъното на таблицата и хората, от които зависи цялата култура и общественост, да преживяват мизерно.
- Сега има млад актьор в парламента - Евгени Будинов. Дали ще промени нещо за гилдията ви?
- Едва ли, не вярвам. Не зависи нищо от него. И Стефан Данаилов е от доста време в голямата политика, и министър беше и знаем, че това не става така. Мисълта, че един човек в парламента ще издейства за нас, актьорите, по-добри условия, е твърде илюзорна. Това да сме на дъното е всъщност цел на висшестоящите, за да ни управляват по-лесно. Тъжно е.
- Какъв учител беше Тодор Колев?
- Часовете му минаваха с жесток апломб, всичко беше сатирично, хумористично. И той, и Коко Азарян те научават да изградиш в себе си стил на мислене, отношение към професията, това са духовните ми родители в развитието. Те не казваха "това е грешно" или нещо подобно. Веруюто им беше, че е по-трудно е да разсмееш искрено един човек в публиката, отколкото да го разплачеш.
- Работил си с много големи имена в театъра - Мариус Куркински, Александър Морфов. Какво виждат в теб?
- Имам специфична пластика, радвам се на добре сложено тяло и това не ми позволява да залинея. Мариус ми бе като кумир, като мечта да го срещна. След завършването ми заминах за Хасково да играя в една дипломна постановка. Тогавашният директор на театъра и настоящ министър на културата Боил Банов ме покани да остана в театъра. Точно когато мислех да се махна, дойде Мариус да направи "Златната мина". Режисьорският процес беше повече от приказен, великолепие е да работиш с него. Толкова е ефирен и лек, толкова е заразяващ и като актьор усеща актьора. Много хора ни обвиняват, че копираме Мариус, но това не е вярно. Той не се качва да показва на сцената. Играл съм в 5 негови представления.
- Как те избраха за "Възвишение"?
- Все още ходя на кастинги, задължително. Не съм и познат в киносредите, а хората от киното не ходят на театър. Пускат си последните филми и си избират човек. Избягвам да се снимам в сериали, защото да вляза за епизод-два нямам необходимост и желание. Парите са малко и не са стимул, а и ролите не ми харесват. За първи път ми се случва толкова голяма роля във "Възвишение, с "четниците" станахме изключително близки, непрекъснато се чувахме, някой като мръдне нанякъде, всички отивахме. Като свършиха снимките, всеки пое по собствения си път, но аз разбрах за себе си, че и киното ми е любопитно, искам да снимам повече. Не си заменям театралната сцена, но мога да я съчетавам.

- Имаш ли амбиции за чужбина?
- Не, категорично. Обичам много България и за мен е важно да съм тук. Най-голямата награда е самият аз да не лъжа собствената си съвест и да знам, че съм си свършил добре работата. И ако публиката го оцени, ако запомни нещо от мен, ако я развълнувам, това за мен е повече от всяка награда.
- Ако не беше станал актьор?
- Може би щях да напусна тази държава тогава. А може би не. Но не си представям да съм друго.

Кристина ДИМИТРОВА