Революцията "изяде" нежните си лица

Наближи ли 10 ноември, всички се концентрираме върху политиците, които направиха промяната у нас такава, каквато я виждаме в момента.

Има обаче едни други "лица на демокрацията", които почти сме забравили. "Нежните лица" на тежката демокрация. Онези красиви женски лица, които палеха сърцата почти толкова силно, колкото речите на д-р Желю Желев.
Може би най-популярното, но забравено вече лице на "нежната демокрация" у нас е това на Магдалена Петкова. На 7 юни 1990 на Орлов мост в София СДС провежда милионен митинг, който до ден днешен остава ненадминат в българската история. В огромното море от хора фотографът Цветан Томчев уловя в кадър 13-годишната Магдалена. Устните й са намазани със синьо, на бузата си е изписала СДС - па макар и наобратно. Маги е вперила поглед напред, очите й са пълна със сълзи. И с надежда за нещо добро. Погледът й символизира надеждата на всички, събрали се на Орлов мост.
Снимката става един от най-популярните фотоси от 7 юни 1990 г., Томчев печели награди с нея, но повече от две десетилетия никой не знае кое е "момичето в синьо". Преди 5 години бившата "дясна ръка" на Иван Костов - Екатерина Михайлова, публикува фотоса във фейсбук с думите: "23 години по-късно една снимка, която обедини всичките лица на надеждата за нещо по-добро, събра повече харесвания във фейсбук, отколкото лицето на който и да било политик на прехода". Така в социалните мрежи народът започва да се пита кое е това момиче, какво се е случило с него. Докато самата Магдалена не признава, че тя е момичето от снимката.

Така се разбира, че символът на демокрацията у нас всъщност отдавна не живее в България. От години Магдалена е в Кувейт, където първо работи като стюардеса, после в логистична компания, а буквално преди дни открива собствено кафене за еспресо. Женена е за мъж "със смесена кръв", както сама описва съпруга си, и водят съвсем светски живот. Има малък син, който учи в училището към българското посолство в Кувейт.

Маги си спомня, че отишла на големия митинг с приятелка. "Като погледнеш от Орлов мост към някогашния ресторант "Ропотамо", се виждаше само тълпа с развети сини знамена с лъвчета", разказва тя. По-късно заминава да работи в Никопол, но заводът е пладнешки приватизиран. Така през 2004 г. става стюардеса в Кувейт. Лети три години, след което постъпва в логистична компания. Там се запознава със съпруга си, ражда им се син. Твърди, че не обича споровете за политика и религия.

Но в профила си във фейсбук е публикувала снимката от синия митинг. А на коментарите на приятели, че след идването демокрацията в България станало по-лошо, Магдалена категорично отговаря: "Ако сега времето се върне назад с 26 г., не бих предпочела комунизъм, независимо че по негово време бедни нямаше. Отново бих се борила за свобода, каквато през комунизма нямахме. За мен е много важен фактът, че именно демокрацията ми е предоставила избора къде да съм и как да живея!"
Безспорно най-известното "лице на демокрацията" си остава това на Лияна Панделиева. През 1990 година ликът на 19-годишната Лияна е в предизборните клипове на СДС, на плакатите редом до фразата "Времето е наше". На един от митингите попът дори запалва къдравата й коса със свещ.

"На първия митинг, на който някога участвах - във Велико Търново през 1990 г., отидох с д-р Желев. Когато стъпих на трибуната, хората толкова силно започнаха да скандират името ми, че се обърнах да избягам. Берон ме хвана за ръката, изведе ме напред и като на победител на боксов мач я вдигна високо. Пред себе си видях море от ръце, лица, знамена и оглушителни викове. Когато застанах зад микрофона и целият площад замлъкна, разбрах, че се случва нещо голямо и неповторимо. Помълчах може би 15-ина секунди. Това беше най-силният момент. Разбрах повече, отколкото ако бях слушала приказки 15 часа", спомня си Панделиева.
Именно тогава става инцидентът със свещта. След като косата й пламва, композиторът Стефан Димитров я хвърля на земята и почва да гаси пламъците с одеяло. "Цяла нощ от мен миришеше на пърлено. А после стилист Капанов направи подстрижка, че отпред да съм с къдриците и да не личи, че на темето нямам коса", помни още Лияна.
Признава, че не си е запазила нито един от плакатите от седесарския си период. "Не познавам лицето върху плаката. То ми е чуждо, защото е само плакат. Аз съм нещо друго", твърди тя. През 2001 г. Панделиева отива да работи за кампанията на БСП и твърди, че е разочарована от "комунистите в СДС". С това миналото й на "лице на демокрацията" окончателно е заличено. Сега е журналист и пиар.

"Хубавото Наде" даде
хляб на журналистите

Българският демократичен преход със сигурност не е най-красивият, но страната ни е единствената, сдобила се с политик - символ на красота. През 1991 г. още ненавършилата 30 години Надежда Михайлова ръководи пресцентъра на СДС. Нито избирателите, нито журналистите, нито политици остават равнодушни към външия й вид и тя бързо се сдобива с прякора "Хубавото Наде". Към нея започват да валят всевъзможни оферти за участие в реклами, включително и от популярна италианска фирма за чорапогащници. Става популярна с фразата "да нахраним журналистите", която очуква доста имиджа й и дава доста хляб на журналистите за подигравателни коментари. Години наред крепи за пред обществото брака си с бизнесмена Камен Михайлов, докато в края на 2009 г. най-сетне официално признава, че вече е женена за голямата си любов Светлин Нейнски.

Бисерка БОРИСОВА