Сеизмологът проф. Рангел Гюров: Вулканът в Бали и трусът в Клисура са свързани
Изригването на вулкана Агунг на индонезийския остров Бали и земетресението в Клисура (4,2 по Рихтер в неделя вечерта) са свързани.
Това обясни пред "България Днес" многоуважаваният сеизмолог проф. Рангел Гюров.
"В момента в земната кора по целия свят има натрупано напрежение, което се освобождава по различен начин. По този начин вулканът на Бали и земетресението у нас са свързани по една особена ос. Не казвам, че вулканът е предизвикал труса, а че двете произтичат от едно и също място", обясни проф. Гюров.
Заради активността на Агунг започна евакуация на хиляди души от индонезийския остров. Самолетните полети бяха спрени и беше обявена максимална степен на тревога. Сега степента е повишена допълнително, защото вулканът е започнал да изригва лава. При предишното голямо изригване на Агунг през 1963 г. загинаха близо 1100 души.
Сеизмологът уточни още, че по протежението на цялата южна страна на Стара планина има разлом, чиято дължина е огромна. Именно след земетресение се е образувала Средна гора, която се извисява на юг от Балкана.
"Страната ни е силно зависима от сеизмологичните процеси в Турция и Италия. Когато там има раздвижване, то се отразява у нас и ставаме свидетели на трусове. Потъващите гръцки острови също оказват влияние. Всяко тяхно движение е знак за земетръсна активност и в България. Всичко е свързано в една система и процесите, които се случват в целия свят, имат нещо общо", допълни експертът.
Проф. Гюров успокои, че не очаква голямо земетресение в Стара планина, като има други места в България, където може да люлее далеч по-силно - за най-рискови се смятат териториите по поречията на реките Места и Струма.
"Хората могат да бъдат спокойни, че в района на Клисура няма да има силно земетресение. Това сочат всички прогнози. По-скоро е изненадващо, че трусът е точно по това време на годината. Аз лично очаквах или по-рано, или по-късно, но не и сега", коментира сеизмологът. Съществува теория, че с отминаването на есенното равноденствие сеизмичната активност намалява и се засилва отново през март.
Над 97% от територията на България е застрашена от сеизмични действия, така че трусовете не са нещо изключително. Само за първите 30 години на ХХ век в България е имало 11 земетресения с магнитуд над 6 по Рихтер.
Най-тежкият трус, регистриран у нас, е на 4 април 1904 г. Тогава със 7,8 по Рихтер е разтресена долината на река Струма. Земетресението е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души, разрушенията и щетите са огромни. Люшкането е последвано от по-лек трус - с магнитуд 7,1.
На 31 март 1901 г. край Шабла и Калиакра са регистрирани две земетресения с магнитуд 7,2 и 7,1 по Рихтер.
Чирпанското земетресение е поредица от сеизмични трусове между 14 и 25 април 1928 г. край Чирпан, Поповица и Гълъбово в Маришкия сеизмичен район в Южна България. Най-силният от трусовете - на 18 април, е с магнитуд 7 по Рихтер.
Земетресенията засягат 1/7 от територията на България с над 400 000 души население. Пострадали са над 240 села. Жертвите са 107 души, а 500 са ранените. Трусовете причиняват общо щети на стойност около 3,3 милиарда лева. Над 72 000 сгради са засегнати, като около 26 000 от тях са разрушени.
Стражица винаги ще помни 7 декември 1986 г. Тогава градчето е разлюляно от 5,7 по Рихтер. Около 15 000 сгради падат, а трима души загиват. Над 80% от жилищата остават необитаеми.
Трагедия предизвиква у нас и Вранчанското земетресение от 4 март 1977 г. То е с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер в земетръсна зона Вранча в Румъния. Земният трус е усетен в цяла България и нанася щети, най-вече в селищата край река Дунав. Най-силно е засегнат Свищов, където са разрушени промишлени и жилищни сгради. Под развалините загиват 121 души. Разрушена е и административна сграда до гарата. Засегната е църквата "Света Троица", която е напълно възстановена едва през 2004 г.
Иво АНГЕЛОВ
