Изкарваме повече, но и харчим повече за всичко
Анализирането на потребителското поведение за изминалата година е лесно измеримо. Обзорно българите харчат парите си в по-голямата си част за храна и комунални нужди. Разбира се разходите за изминалата 2017 година, също не правят изключения. Конкретно сме изхарчили най-много за основните разходи, а държавата ни удържа около 13,5% за данъци и осигуровки. Според данните на Националния статистически институт (НСИ), около 75% от това, което получават българите е за битови разходи, включващи сметките за храна, вода, данъци, транспорт, различни осигуровки, телефон и интернет.
Месечните приходи на домакинствата са нараснали с 3%, получавайки 1281 лева за месец. Разходите, също са нараснали с над 2% или средно за месец 1133 лева, в сравнение с 2016 година. Повишаването на разходите за домакинствата логично довежда до двуцифрен ръст на увеличение на кредитното потребление, с цели 13,9%. Поддържайки траен растеж на портфейла на небанковите финансови дружества, хората все по-често прибягват до такава форма на финансиране, чрез която се справят с текущите разходи и лесно се сдобиват с бързи пари. Интересен факт остава, че харчим най-много пари за сметки за телефон и интернет, в сравнение с останалите страни, членки на Европейския съюз (ЕС).От друга страна сме изхарчили най-малко за нови дрехи и обувки. Разбира се основно перо в разходите на средно статическия българин остават комуналните услуги като парно, ток, вода, наброявайки цели 19%. Други разходи са за горива, алкохол, цигари, ремонтни дейности и обзавеждане на дома.
Храната, разбира се е един от основните разходи на всяко домакинство, затова е важно да се отбележи, че според статистиката за 2017 година, отново основната храна, която се консумира са хлебните изделия, увеличава се потреблението на яйца, но от друга страна ядем по-малко плодове и зеленчуци.
След коледните и новогодишните празници, няма как да не отбележим, че не малък процент от разходите ни за изминалата 2017 година са за посрещането на различни годишни празници. За сравнение от миналите години където през 2015 се отчетоха 1,7 милиарда лева, които българите са изхарчили покрай новогодишните празници. Тези разходи са възходящи за 2016 година с 2 милиарда лева, а за 2017 около 2.2 милиарда. Тази статистика включва разходите за празничните трапези, подаръци, почивки и пътувания. За покачването на тези цифри голяма роля играе, нарастващата инфлация, както и увеличаването на цените на много от основните стоки и услуги.
Нарастват разходите за почивки и пътувания, спрямо предходните години за зимните и летните месеци. Българите често избират през почивните и празничните неработни дни да пътуват (включващи лични пътувания, посещения на музикални и спортни събития, почивки и екскурзии), в страната и чужбина. Това е в резултат от понижаващите разходи за туристически услуги, както и развитието им и покачващата се тенденцията за достъпни оферти в областта. Важна роля, особено за пътуванията в чужбина играе увеличаването на нискотарифните дестинации, предлагащи се от водещи авиокомпании. Въпреки това все още избираме да пътуваме повече в страната, отколкото в чужбина. От друга страна хотелите в България отчитат по-голяма печалба от чужденците, които избират да посетят родината ни за зимен, летен и културен туризъм.
