Писателят Калин Терзийски: Ако пийна - ще умра!

Втори път се борих за живота си, повали ме тежък панкреатит

Пречистване - това е думата, която описва най-добре писателя Калин Терзийски. След прекаран остър панкреатит на легло в болница и куп обрати в личния живот той се е заел с мисията да съхрани душата и тялото си чисти.

Срещаме се с него по повод най-новата му книга "Разкажи ми". Романът вече е по книжарниците. С него той отваря нова страница както в професионален, така и в житейски план.

"Не употребявам алкохол. Ако отпия, сигурно ще умра и никак не се шегувам с това. След проблемите със сърцето бях в болница заради тежък панкреатит. Лекарите овладяха ситуацията, която можеше да се окаже смъртоносна. Сега практикувам йога, храня се здравословно. Пия чай и безкофеиново кафе. Не деля душата от тялото - те са едно цяло. Ако ядеш пръжки - ще мислиш и чувстваш свински пръжки. Ако ядеш броколи и извара - ще мислиш по друг начин. Нашите емоции са нашата душа, но те зависят от серотонина, допамина и дузина други химични вещества. Затова казвам, че пръжките имат своя естетически контекст. Само по-просветените са наясно с тези неща", започва своята изповед пред "България Днес" Кайо.

Той е на мнение, че именно безпаметните запои и промишлените количества бяло вино, които изпива в най-тъмните си алкохолни периоди, са отключили панкреатита и непоносимите болки, които го пращат в болницата.

"Пиех по цели дни и нощи. Да, алкохолизмът е болест, но той е и съвкупност от многобройни фини детайли. Някой ден може би ще напиша книга за тях. Детайлите се натрупват и го отключват с бясна скорост. Неглижирането, замитането на проблемите под килима в един момент заприличват на огромно блато, кълчище. Трудностите се размножават, не успяваме да се справим с тях. Започва един срив на отношенията с хората, човек се чувства зле, болнав... посяга към чашката, за да отпусне напрежението, и точно в тоя миг всичко отива по дяволите", признава Терзийски.

Писателят не крие, че в най-трудните моменти до него е била Ивана Генова (дългогодишната му партньорка, психотерапевт, бел. авт.), както и дъщеря му Калина, която е студентка по медицина в Германия, и близката му приятелка - актрисата Невена Калудова.

"Звучи клиширано, но наистина трябва да преживееш страховити неща, че да разбереш кой стои плътно зад теб. Ивана не се отказа от мен въпреки всичките ми неприятни проявления. Само умният, образован, интелигентен човек има способността да надмогне низките страсти, да се извиси над тях. Тънкообидният и малък човек обикновено катастрофира в тази борба и затова толкова бракове се разбиват. Жената се дразни, че мъжът й се секне в хавлията, а той пък се дразни на нещо друго... и се разминаваме. Никой не е в чуждата глава, за да знае какво се случва там. Ние само можем да подозираме, че нещо прилича или се доближава до нашите емоции. Оцеляват истински единствено връзките, които са преминали редица тежки изпитания и са били напрягани до скъсване", разсъждава авторът на "Алкохол".

Кайо казва, че често пъти е изпитвал съжаление, а не любов към голяма част от жените в живота си. Актрисата Елен Колева, с която той имаше бурна романтична връзка, не е единствената му забежка. Имал е и други значително по-млади жени в живота си, но дори умни и красиви, те не са оставили трайна следа. Причината - всяка искала на всяка цена да го убеди, че е уникална.

"Уникални са само ДНК-то, ушните миди, пръстовите отпечатъци. Останалото не е чак толкова уникално. В една определена възраст жените могат да се влюбят чудовищно. Като че ли само това усещане ги кара да са живи, пълноценни и утвърдени като личности. Как бих могъл да откажа любов на такава жена? Това е равносилно да отнема смисъла им за живот. Невинаги ме е водил мъжкият нагон, или казано на разговорен български - курвалъкът. В повечето случай просто съм помогнал на някоя дама да се почувства обичана и оценена. Очевидно Ивана се е извисила над низките страсти, щом остана до мен след всичко", казва писателят в типичния си стил.

Неотдавна той бе остро критикуван за мнението си, че несправедливо получава по 25 паунда за разказ в Лондон, а най-добрият ни тенисист Григор Димитров - по 2 500 000 паунда на мач.

"Не ме разбраха и побързаха да ме разпънат на кръст. Хората масово се държат като параноици, търсят интрига и конспирация във всичко. Търсят онова, което в действителност носят в себе си. Завиждал съм на парите на Гришо. Не завиждам на Димитров за милионите. Нито съм виждал толкова пари, нито искам да ги притежавам, мога винаги да живея в своите 20 квадрата. Но в Библията е казано, че в началото е словото. В Библията не пише, че в началото е тенис или бокс. Тенисът и Григор Димитров не ме интересуват и вълнуват по никакъв начин. Спортът е развлечение. Но от нас, хората на словото, зависят посланията. Ние формираме мислите, чувствата, самочувствието или липсата на такова в обществото. Ако Вазов и Ботев бяха написали, че сме един жалък и смачкан народ, сигурно щяхме да бъдем други като нация. Новото време също има своите силни поети, не можем да живеем само с останките от миналото. Но в момента творчеството ни се оценява на 25 лева или паунда. Остава горчив вкус на обидно, омерзено, зловредно отношение към пишещите хора. Не създаваме ли ние мирогледа на нацията? Нямаме ли остра нужда от силни словесни послания?", чуди се Терзийски.

Писателят е категоричен, че не харесва бързането, грабенето, стресиращото тичане за някъде по модел на западните общества.

"Има бум на тревожните разстройства и панически атаки. Често коментираме с Ивана, че за жалост само по-интелигентните успяват да разпознаят наличието на проблем и да му обърнат внимание, доверявайки се на квалифицирани специалисти. Терапията на душата и нервната система в никакъв случай не бива да е само пиенето на антидепресанти или друг вид медикаменти. За тези болести трябва да се говори. Вече има успешни методи, които помагат на човек да не върви все по пътя на страданието. Именно там се насочват експертите - да променят пътищата на мисловния процес, за да не навлизаме все в дебрите на мъката", убеден е поетът, който преди години е работил като психиатър в Курило.

Кайо Терзийски уверява, че не се сърди на Слави Трифонов за скечовете, които се разиграват във вечерното му шоу. В предаването актьорът Мариан Бачев често пресъздава образа на Терзийски само в една светлина - алкохолната, но без да акцентира на писателските му умения.

"Няма как да се разсърдя. Те осмиват единствено пиянското ми поведение, което имах. Бих се засегнал, ако се подиграват, че съм бездарен поет, но такъв мотив в скечовете няма", казва Калин.

Димана ДОЙЧИНОВА