Кметът на с. Катерица Красимир Костадинов: Съжалявам, че обесих Левски

Красимир Костадинов е на 60 години и от около десетилетие е кметски наместник на плевенското село Катерица. През последните дни стана ясно, че е обесил чучело на Васил Левски в центъра на селото по повод 145-ата годишнината от гибелта на Апостола.

- Г-н Костадинов, появи се информация, че на спирката в село Катерица сте сложили обесено чучело на Васил Левски. Вярно ли е?

- Не знам кой го говори това нещо, но да, така е. Аз го сложих.

- Какво ви провокира да го направите?

- Сложих го във връзка с 145-ата годишнина от обесването на Васил Левски. Решихме да направим нещо, за да го почетем, а то станаха само главоболия.

- В социалните мрежи хората ви нападат заради постъпката. Как реагират съселяните ви?

- До ден днешен никой не е дошъл при мен да ми каже: "Защо това нещо е тук?" Аз не мога да си обясня какво се случва. Може и аз да съм сгрешил нещо, като съм го поставил там. Но поне някой да беше дошъл при мен и да ми го каже в очите. Не знам, не знам, може би направих беля. Сега какво да направя - ще си понеса последствията и това е.

- Откъде намерихте чучелото?

- Ние си го направихме. Много труд положихме и накрая получихме главоболия. Доста време ни отне. Когато беше лошо времето, не можехме да работим навън. С работниците лека-полека успяхме да го изградим. Отне ни някъде около един месец, защото се оказа, че не е чак толкова лесна работа. Каквото станало - станало, не мога нищо да направя.

- Предполагали ли сте, че действията ви ще бъдат приети като гавра с Апостола?

- Нали все се опитвам нещо хубаво да направя за селото. Никога не е имало никакви проблеми. И сега реших да направя нещо за датата от обесването и нещата станаха "айде-е-е-е". Не знам какво да ви кажа, нямам думи как се разви цялата ситуация.

- Какви материали използвахте за чучелото?

- Използвахме панталон, навуща и ямурлук. Както си е било едно време. Бесилото го сковахме от дървета, имаше си и въже, и примка. Щом така реагират хората, значи някъде сме сбъркали и не сме направили нещата, както трябва.

- Колко пари ви струваше изработката?

- Нищо не ни е струвало, използвахме подръчни материали.

- Чучелото премахнато ли е от спирката?

- Да, още на същия ден. Ако сме знаели, че ще има такова недоволство, нито във фейсбук щяхме да се похвалим, нито където и да е. Сгрешили сме и не можем да върнем времето назад.

- Съжалявате ли?

- Да. Не съм очаквал, че такива работи ще станат. Мислите ли, че ако очаквах, щях да го сложа на центъра на селото. Никога!

- Правили ли сте в миналото други нестандартни прояви за почит на достойни българи?

- Постоянно. Няма празник, който да не отбележим в селото. Всичко си правим, за да е интересно. Мислехме, че ще е нещо като възстановка, ама хората решиха, че е друго. Губят ми се думите и ми е трудно да говоря.

- Какво ще правите с чучелото?

- Ще го развалим и това е. Няма да съществува повече.

- Изненадан ли сте, че хората не разбраха, че сте го направили с добри намерения?

- Лично с очите си видях един човек, който е бил 30 години кмет на село, как отиде до чучелото, свали си шапката, поклони се пред Апостола и си замина. Никой не дойде да ми каже: "Ей, това нещо, което си го сложил, не е добре. Махни го!". До този момент никой не е дошъл. Затова и се чудя защо хората недоволстват. Никога не съм го крил чучелото, то си стоеше наяве. Като разбрахме, че има проблем, го свалихме и всичко развалихме.

- Звучите разтревожен.

- Няма как да е иначе след всичко, което се случи. Повече от 10 години съм кметски наместник и не е имало проблеми. А сега положението е "мале, мале"...

- Наближава националният празник на България - 3 март. Как планирате да го чествате?

- Аз май ще се откажа.

- Няма да има празненство?

- Не, ще се откажа от работата си като кметски наместник.

- Защо?

- Толкова години не съм имал никакви лоши прояви и след този проблем мисля да се откажа. Аз обичам стриктно да си изпълнявам задълженията и всичко да ми е точно. Не искам хората да ме гледат лошо. Мисля, че няма да продължа с работата, макар че трети мандат карам в момента. С тези притеснения не ми се иска да продължавам. Важното е да сме здрави! Когато човек работи, винаги греши. Няма такъв, който да не греши. Сега, като мина цялата шумотевица, осъзнавам, че е трябвало просто да сложа една снимка на Васил Левски и хората да му се поклоняват. Преди години правих музей в местното училище и там има поставена статуйка на Апостола, изработена от жена от София. Ходихме с читалищните дейци и поднесохме венци. Тогава нямаше проблем, но сега стана инфекция. Хората минават и заминават - кой за хляб, кой в магазина, но никой не ми каза, че не харесва чучелото.