Актрисата Яна Маринова: Простих на гаджето,че ме простреля

На 16 години се влюбих в мутра, той ме пребиваше

Коя е тя

Яна Маринова е завършила спортното училище на "Славия". Висшето си образование завършва в УНСС, прави и магистратура в Нов български университет, където нейни преподаватели са Цветана Манева, Снежина Петрова, Възкресия Вихърова. Стартира кариерата си като каскадьор и участва в редица чужди и родни продукции. Сред най-известните й превъплъщения са в сериалите „Връзки“, „Фамилията“, „Стъклен дом“, „Хотел България“, „Забранена любов“, както и в игралните „Живи легенди“, „11 А“, „Лабиринти на любовта“. Участва и в риалити форматите „Сървайвър“ и „И аз го мога“. Преди ден бе премиерата на филма „Привличане“, в който Яна е главна героиня, както и съсценарист и съпродуцент.

- Яна, за филма „Привличане“, който тръгна по кината, си се вдъхновила от Силвестър Сталоун. Ти си автор на сценария, сбъдна ли мечтата си с него?

- Странно е, но когато ти се сбъдват мечтите, се оказва, че имаш още много път да извървиш и доста препятствия да преодоляваш. Но да, през изминалата година сбъднах някои от мечтите си - например играх в театрално представление - моноспектакъла „Глас“ по текст на Елена Алексиева с режисьор Лъчезара Паскалева. Интересен спектакъл беше, влязох в ролята на Виктория Глас, която е обсебена от великата Мария Калас. Това е една от ролите, която ме вдъхнови, и затова не я отказах. Защото, знаете ли, преди две години, когато бях готова със сценария на „Привличане“, ми трябваше доста време - да загърбя всичко останало, за да сбъдна тази своя мечта, този филм. Тогава отказах доста роли и имах страх дали не греша, защото го има и момента, когато кажеш „не“, повече да не те потърсят.

- С какво Глас те привлече?

- Тази жена ме накара и аз да преосмисля много неща - да се научиш да обичаш себе си, да разбереш кое е важното в живота - не да играеш само главни роли, а да си по-силна и смела дори да си ги поискаш. Виктория цял живот е дубльорка на Мария Калас и това не се променя. Образът не е близо до мен, защото аз съм точно обратното - не приемам безропотно съдбата, защото, както майка ми ме е учила, Господ е в самите нас и понякога ние трябва сами да му кажем на онзи горе да си гледа работата, просто да се стегнем и да действаме, да заявим себе си, да се научим да приемаме комплиментите, аплодисментите. Животът е прекалено кратък, за да играем вечно втора роля.

- А ти била ли си обсебена в живота си от някого или нещо?

- От Майкъл Джексън. До ден днешен телефонът ми звъни с негова песен.

- Не те ли беше страх дали ще успееш да изиграеш главната роля на собствения си филм „Привличане“?

- Не, защото в лентата съм себе си. Много е важно да посмееш да си този, който си „отвътре“. Освен това популярността не е за всеки. Важното е, когато си затвориш очите, да се опиташ да разбереш какво те прави щастлив - това може да е да си зад някой, в друг случай да си пред него. Аз винаги съм знаела какво точно искам.

- И в предишния филм, в който участва - „11 А“, преследваш мечтите си, такава ли си?

- Да, точно такава съм. На телефона си имам един коментар, който казва: „Тази пък на каква се прави? Цял живот ходи по кастинги всякакви, няма спирка“. Този човек вероятно е искал да ме обиди, но всъщност това си е точно така. С години ходих на всички кастинги за всички роли, защото много исках да стана актриса. Ето, за „11 А“ се научих да танцувам на пилон три месеца и повече, доста трудно ми беше. В един момент си казах: „Това съм аз, обичам да танцувам, каскадьорка съм, това не се удава на всеки“, и почнах да ходя на кастинги. Това беше началото. Реших, че уменията ми са ниша, която не всеки може да запълни. Късметлийка съм, защото винаги съм правила неща, които ме палят, привличат. Дори участието ми в предавания като „И аз го мога“, както и „Сървайвър“ бяха „моето“, това, което обичам да правя, аз съм състезателен тип човек.

- Някога не те ли е било страх от нещо?

- Ами сега като се сетя, се притеснявах в това шоу „И аз го мога“, когато правих танца с въздушен обръч. Мислех, че ако падна отвисоко, ще се размажа на пода, но най-страшното беше батутът, защото е професионален и не е като обикновения. Той те изстрелва на 3-4 метра височина и няма за какво да се хванеш, докато летиш. Изхвърчаш, правиш салто и стъпваш, но не знаеш дали при следващото стъпване няма да „изгърмиш“, ако стъпиш погрешно. Но и това преодолях.

- Кой е основният „виновник“ да се получи „Привличане“?

- Те са доста хората, като започнем от Башар Рахал, режисьора Мартин Макариев, актьорите Владо Пенев, Койна Русева, Луиза Григорова, Радина Боршош, Клоуи и Карла Рахал, Спартак Тодоров, Анастасия Левордашка и още доста, да не пропусна някого.

- Вярно ли е, че си писала сценария на телефона си?

- Да, 157 страници на земята писах, подпирах се на леглото, така ми беше удобно. Случваше ми се 12 часа да пиша и почти не знаех къде се намирам. За седем-осем месеца го написах. Случвало ми се е вдъхновението да ме сполети и в колата. Спирам и почвам да пиша.

- Темите във филма третират различията в мисленето на поколенията, дори образователната система. Ти щастлива ли беше като ученичка, имаше ли голяма любов?

- Аз по цял ден се шляех по улиците, но попаднах в лоша среда. Бях като момче, биех се. Изведнъж на 16 години се влюбих в 18-годишен и попаднах в графата „жертва на насилие“. Но тогава не съм го преживяла толкова сериозно. Започна се с шамари, после в един момент той ме простреля в крака. Първо започна с шамар, после почна да използва физическа сила. Може би е било осем, девет месеца всичко това. Гаджето ми беше гневен тийнейджър, мутра, както му казваме сега, казваше, че много ме ревнува. Но тогава нямаше като сега гласност. Тогава си мълчахме, стреляха се по улиците групировките. Знаех, че трябва да изчакам, че не мога да си тръгна веднага, защото той беше по-силен от мен. Изчаквах момента да го напусна. Нямаше кой да ми помогне тогава. И знаеш ли, сега също е много трудно. Обикновено жените, които се оплакват от насилници, подават жалби в полицията, после тя не те защитава, а пуска идиота, той те спуква от бой отново и ти оттегляш жалбата си. А трябва да се действа по друг начин - да намериш пари, да избягаш и отдалеч да се свържеш с организации, които да ти помогнат, има много от тях в момента.

- Ти как постъпи?

- Оттеглих си жалбата, простих му. После съм го засичала, но в крайна сметка всичко е свършило. Случката много ме промени - станах по-арогантна, но пък и по-човечна, сложих обвивка. Дотогава бяха много наивна.

- И искаше да приличаш на Майкъл Джексън?

- Не само на него, исках да съм герой, да съм като Монте Кристо, да спасявам. Понякога съм като кутийка кибрит, която се възпламенява постоянно, търся все начини да се вдъхновявам. Сякаш имам нужда от това. Не съм си мечтала да стана известна актриса, исках да съм нахранена, да имам дом, приятели. Таланта си открих, когато почнах да ходя по кастингите за чуждестранни филми. Тогава видях, че мога да правя почти всичко, което се изискваше. И честно казано, никога не съм си мислила, че съм красива. Затова ме радваха моментите, когато ми го казваха, тогава направо летях.

- А кога си позволяваш да плачеш?

- Често. Изглеждам корава, но вътре в мен е вулкан. Постоянно има за какво да „хапя възглавницата“, както казва Цветана Манева. Всичко може да ме разтърси. Напоследък имам изострен детектор на лъжата. И много безсърдечни хора засичам, както и такива, които постоянно говорят за морални ценности, а самите те не ги спазват. Но такъв е животът.