Римски император лежи под Малтепе

На прага на епохално разкритие

Филип I Араб е загробен там, смятат археолози

Римският император Филип I Араб е погребан в уникалната в цяла Европа пирамидална гробница в могилата Малтепе край пловдивското село Маноле. Към този извод и версия води неуморната работа на археолозите от екипа на доц. д-р Костадин Кисьов, директор на Регионалния археологически музей в града под тепетата.

"Грандиозната структура отговаря единствено на статута на висш провинциален управител, надяваме се, римски император", заявява с възторг един от най-добрите епиграфи у нас Николай Ширанков.

След обстойни проучвания на древните надписи изплувалите старини край огромната могила и задълбочени разговори с ръководителя на разкопките доц. Кисьов учените изказват обоснованата хипотеза, че най-вероятно в темелите на най-голямата гробница не само на Балканите, а може би и в цяла Европа е положен римският император Филип Араб. Той е едни от т.нар. Войнишки императори през епохата на криза в Римската империя през III век. Роден е през 204 г. в бедуинския лагер Шахба, на 55 мили югоизточно от Дамаск.

"Филип произлиза от място, където съществуват такъв тип гробници, които не са познати по нашите земи и не отговарят на наличните ресурси и култура за изграждането им", допълва Ширанков. Той разяснява, че за мястото на неговата смърт има няколко версии. Според едни източници е Верона в Италия, според други - Бероя, което е или днешната Верия в Гърция, или днешната Стара Загора у нас. Освен това има редица доказателства, че Филип I Араб е бил тясно свързан с Филипопол (Пловдив). Малко преди и по време на неговата кончина провинциален управител, прокуратор на Тракия, е неговият близък роднина Юлий Приск, който по-късно се обявява и за император.

Напълно възможно е Приск да е изградил тази гробница било то за своя роднина Филип, било то за самия себе си, коментират археолозите. Те посочват, че ако трябва да се мисли за по-късен период, то тогава възможните императори, които са починали в Тракия или на път към нея, са двама. Това са Аврелиан и Нумериан, като и двамата издъхват, след като преминават от Азия в Тракия.

Стилът на конструкцията на подобен тип гробници е характерен за източните частни на Римската империя. Това говори, че погребани в тях са хора, свързани с Изтока, какъвто е Филип Арабина. Установено е вече, че всички материали от могилния насип и от ямите около него са от края на II - началото на III век след Христа.

Първоначално епиграфът Ширанков и доц. Кисьов обсъждат вероятността в Малтепе да е погребан някой потомък на тракийската аристокрация. Те се основават на сведения за подобен провинциален управител на име Терес. Според описанията той е изградил гробница, която била затрупана с могила колкото планина. С напредването на разкопките и разкриването на грандиозността и непознатата за нашите земи архитектура обаче тази хипотеза отпада. Така доц. Кисьов стига до версията, че би могло да става дума за римски император.

Силното почитане на Филип Араб по нашите земи се доказва и от намерените и разчетени от Ширанков надписи. Той попада на редица такива около и във Филипопол, на които пише, че синът на Филип Араб - Филип Млади, е наречен Новото слънце. Няма данни за открити подобни надписи на друго място. Учените клонят към Араб именно заради управителите на Тракия, които са били изключително близки на императора. Единият е Севериан, негов тъст, който е бил изпратен по нашите земи, а другият е споменатият Юлий Приск.

"Откритието е извън всякакъв познат стандарт, като архитектурният модел ни води към тази версия. Засега обаче всичко е в сферата на предположенията. Като успеем да разкопаем цялата гробница, ще достигнем и до тайните й. Едно се знае със сигурност - подобна гробница с такива размери и архитектура не е откривана в цяла Тракия. Тя е не само най-голямата на Балканите, а може да се окажа и в цяла Европа. Това, което крие, ще е много интересно", коментира пред "България Днес" доц. Кисьов.

Над земята градежът е близо 8 метра, а под нея над 16. За насипа са използвани много каменни блокове, всеки с тегло около половин тон. Могилата Малтепе е описана от създателя на българската археологическа наука Карел Шкорпил още в края на XIX в. като най-голямата могила на Балканския полуостров.