Мистерията още витае над убийството на Георги Марков

Преди да избяга в чужбина, писателят е близък с властта, смъртта му била подарък за Тато

Митовете за емблематичното убийство на българския писател и журналист Георги Марков в Лондон може да остави по-трайна следа в историята от творчеството му. Това алармира професор Искра Баева от Софийския университет.

На 7 септември се навършиха 40 години от покушението над българския невъзвращенец. Твърди се, че той е прострелян на лондонския мост "Ватерло" с отровна сачма от чадъра на непознат мъж. Марков умира в болница на 11 септември от отравяне на кръвта, най-вероятно от рицин. Убийството се превръща в едно от най-емблематичните престъпления по време на Студената война и става известно като "българския чадър".

"Бурният живот на Георги Марков, талантливото му перо, противоречивите му политически послания и неизяснените напълно и до днес обстоятелства около безвременната му смърт пораждат един от най-популярните митове в съвременната българска история. Митът за „българския чадър", казва професор Баева. Тя подчертава, че никой никога не е доказал, че сачмата с рицин идва от чадъра на човека, с когото Марков се сблъсква на моста "Ватерло" на 7 септември 1978 г.

Според изследователя на архивите на комунизма Христо Христов ликвидирането на писателя е замисъл на Държавна сигурност. Изстрелването на сачмата, докато писателят се движи, в гръб е извършено от агент на Първо главно управление на ДС, твърди още той.

"Основната причината за ликвидирането на Георги Марков е нарушеното от него табу да критикува лично Тодор Живков, който по това време се „къпе“ в култ към личността му. Чашата на търпението на първия секретар на БКП прелива, след като през есента на 1977 г. Марков си позволява да включи в четените по радио „Свободна Европа“ „Задочни репортажи за България“ 11 радиопредавания, озаглавени „Срещи с Живков“, продължили до началото на 1978 г.", пише Христов.

В деня на атаката срещу Георги Марков генералният секретар на БКП празнува 67-ия си рожден ден. Убийството на писателя е определяно като "подарък" на Държавна сигурност за Живков, извършен с техническата помощ на КГБ, твърди Христов.

Въпреки това според някои погрешно се изгражда образ на Марков като "дисидент".

"Всъщност той е политически емигрант, критик на системата, а не неин вътрешен противник", обяснява професор Баева.

Третият мит е свързан с изграждането на фалшивия образ на писателя като последователен борец против комунизма. Неговата еволюция е доста по-сложна.

Животът на Георги Марков е разполовен на две - първата половина е на социалистически писател, а втората - на невъзвращенец, станал един от големите критици на социалистическа България.

Джери, както го наричат близките му, всъщност първоначално е запленен от вниманието на властимащите, насочено към него заради талантливото му перо.

Когато е на 15 години, в първите години на социализма той е впечатлен от грандиозното строителство, което се вихри в социалистическа България. В духа на ускорената индустриализация дори става инженер химик. Съдбата се намесва и го обръща към литературата. Като баща си Джери заболява от туберкулоза и трябва да се откаже от трудовото ежедневие.

Започва да пише през 50-те години. Първоначално диверсантски и научно-фантастични творби, а по-късно разкази.

В началото на 60-те години пише романа „Мъже“ (1962), който му носи незабавна популярност и признание, а и му отваря вратите на елитния Съюз на писателите. Следват емблематичните и твърде отличаващи се от соцреализма книги „Портретът на моя двойник“ (1966) и „Жените на Варшава“ (1968).

"Това са неговите най-качествени книги, които трябва да останат в историята на българската литература", обръща внимание доцент Баева.

Популярността започва да му носи изкушения, на които с охота се поддава. Става близък с властта, стига до „ловджийската дружинка“ на Тодор Живков, участва в т.нар. Априлско поколение и получава достъп до архивите на Държавна сигурност, където събира материал както за пиесата „Комунисти“ (по случай 25-годишнината от 9 септември), така и за сценария на „На всеки километър“.

Именно тук приключва и писателският му период, потиснат от негодуванието срещу цензурата на социалистическа България. Кулминацията идва със спирането на пиесите му, включително и на "Комунисти".

На 15 юни 1969 г. Марков легално напуска с колата си България. Преминава през Югославия и пристига при брат си Никола в Италия. Пребивава там известно време, като продължава паспорта си в посолството, очевидно колебаейки се какво да прави. В крайна сметка решава да не се върне.

Първоначално не успява да пробие на Запад, защото не знае английски. Точно когато е отчаян, му предлагат сътрудничество в българските секции на радиостанциите ББС, Дойче веле, „Свободна Европа“. Критичните му материали от този период са събрани в сборника "Задочни репортажи".

Заради спецификата на темата за зараждащата се организирана престъпност през социализма няма много литература. Малко са дръзналите да повдигнат темата публично, а когато се стигне до там - избират за трибуна чуждестранните медии. Един от дръзналите да говорят открито за българската реалност преди 1989 година е писателят Георги Марков. Твърди се, че причината за поръчковото му елиминиране са именно откритите беседи за състоянието и далаверите в Народна република България.

Организирането на убийството на писателя Георги Марков неизбежно се свързва с кръга приближени на Живков. След като британската полиция Скотланд Ярд започва да работи по версията за отравяне със силно токсичното вещество рицин по поръчка на българските тайни служби, се появяват и първите предположения, че агент на българското разузнаване е изнесъл информация.

Казусът е емблематичен за отношението към България в тогавашния западен свят. Това е един от първите случаи, в които балканската държава, смятана за най-верен и безропотен съюзник на Москва, влиза в международните новини с поредица материали. Всъщност убийството на Георги Марков десетилетия наред е символ за безскрупулната комунистическа власт в София, готова без никакви задръжки да ликвидира и физически своите противници. На 11 септември 2013 година българската прокуратура прекрати по давност разследването за убийството на писателя. Решението на българските магистратите бе отразено в европейските международни медии, като британските власти потвърдиха, че за тях случаят все още не е разрешен и ще продължава да се работи по него.