Писателката Анита Тарасевич: Родителят е будителят вкъщи

Анита Тарасевич-Дойнова е българска писателка. Родена е на 11 декември 1965 г. в Пловдив. Завършва СОУ "П. К. Яворов" в родния си град. Завършва българска филология в Пловдивския и в Софийския университет. Член е на Съюза на българските писатели. Носителка е на най-високото отличие на Министерството на културата - "Златен век", за приноса й в българската култура.

- Какво е за вас Денят на народните будители?

- Много важен ден, защото внася в иначе непоклатимата ни днес материалистична мисъл почти еретичната идея, че има и други важни неща - дух и творчески търсения... Нека не забравяме, че празникът е обърнат подчертано към младите хора - идеята за този празник при неговото обявяване за общонационален по думите на Стоян Омарчевски, тогавашен министър на народното просвещение, е да се обърне внимание на младежта към всичко светло от миналото, към делото на всички дейци, които са будели хората и са водили народа към просвета, към свобода и са създали непреходни културни ценности... Младите хора имат нужда от добри примери, които да се припомнят не само по време на 4-5 национални празника. Общество и медии би трябвало да го правят всеки ден - да показват и увличат в тези добри примери и история; защото така се създава бъдеще. За съжаление, всеки ден се правят съвсем други внушения - важно е да имаш хубав телефон, естествено скъп, нова раница, дрехи, модни, скъпи, после скъпа кола, къща, яхта и т.н. и така се внушават съвсем различни "ценности". Нито дума за духовното. Младите хора трябва да бъдат "успешни" и да вложат в това всички сили и знания... Но какво значи успешни? Дали според нашите представи Ботев и Раковски са били "успешни"?

- Българинът има ли нужда от подобни празници, за да повишава националното си самочувствие?

- Според мен не това е задачата на тези празници. А да припомнят откъде сме тръгнали като народ, къде сме, кои сме били - без история няма поука, както без минало няма бъдеще; да го почувстваме, да го носим в сърцето си. Хубаво е да се припомни - вдъхновяващ е примерът на хората, които без користни цели са работели за своя народ и родина - революционери, просветители... Мисля, че днес сериозно липсва една такава истинска кауза - да я има България, да не е обезлюдена, бедна, загубила децата си по чужбина, които, уви, не се връщат, както са се връщали някогашните българи, отишли да натрупат образование и опит и да ги приложат после в България.

- Има ли съвременни будители и кои са те?

- Да, има. Това е всеки учител, който е успял да запали искрата на знанието у ученика си, всеки писател, който е успял да накара едно дете да се замисли за прочетеното в книжката. Дори родителят, който е закупил тази книжка и е подтикнал детето да я прочете. Нашите будители в миналото са подчертавали колко е важно знанието, за да се разбере светът. Днес се мисли, че децата вече сами си знаят много и то е напълно достатъчно - от малки работят с таблети, телефони, компютри, но това е само една форма на пренос на информация, нищо повече; а за да може тази информация да бъде разбрана, е необходима същата работа с децата както и преди ерата на компютрите... Детето пак има нужда да разбере кое е зло, кое е добро, какво е светът, какво е човекът; да не говоря за големите въпроси за какво въобще ни има на света... Аз самата като писател - и в детските си книги, и в другите - се опитвам да поставям и търся отговорите на тези въпроси.

- Кога за последно видяхте впечатляваща постъпка от нашенец и си казахте "Браво!"?

- Като писател ме впечатляват и малките неща. Когато един млад човек помогне на възрастен да пресече улицата. Казвам си, че не всичко е загубено. Просто очебийно вече липсва безкористното отношение към другите. Станахме нервни, бързаме да приключим нещо, да започнем друго... Собствените ни задачи са най-важни, всеки е сам за себе си. Трябва да се започне сякаш отначало, да поставим върху нова основа всичко - как възпитаваме и на какво учим децата; като общество може би трябва по нов начин да си поставим общи задачи, визия за бъдеще - и пред себе си, и пред младите хора.

- Кои от делата на будителите трябва да продължим и никога да не изоставяме?

- Определено днес е трудно да бъдеш като тях. Наистина смятам, че има нужда от национална кауза, безкористна и приета от всички, от промяна на цялата ни нагласа какви искаме да бъдем и каква да бъде нашата страна.

- Ако словото е сила, то колко силен е българинът?

- Не зная дали словото е сила, поне днес... Всъщност може би, дори като държава сме в момент, в който трябват повече дела, отколкото думи. И е важно, ако се върна на въпроса ви за словото, какви послания изпращаме с думите, какво изговаряме, защото смисълът им остава и може както да гали, така и да пари - и нас, и другите.

- Четем ли достатъчно?

- Има хора, които четат много. Има и такива, които и една книга не са прочели. И дори се гордеят с това. Четящият човек е различен, по-мъдър, по-добър, по-човечен, защото може да види цялата палитра на човешките взаимоотношения, събрани между страниците на книгата, да помисли върху тях. А тогава започват и да се търсят отговори.

- Четат ли достатъчно децата ни или мобилните технологии ги откъснаха от книгите?

- Дали ще чете детето, това най-вече зависи от родителя. Той е "будителят" вкъщи. От него зависи да събуди жаждата към четене. Ако вкъщи няма уважение към книгата и знанието, към живота и доброто, никой друг не може да го възпита у детето.

- Битовата нищета оказва ли влияние върху духовното ни оцеляване?

- Битовата нищета на места е огромна. И понякога, за съжаление, се превръща в духовна. Духовното оцеляване е заплашено и там, където пари има, но пък ценностите са да имаме най-скъпата кола, екзотична почивка и така нататък... Колко хора се снимат с книга и я публикуват в социалните мрежи - закупена, прочетена. Но снимките от разни "дестинации" са навсякъде.

- През последните години сякаш има съревнование между Деня на народните будители и Хелоуин. Как виждате тази празнична битка?

- Хелоуин не е български празник и аз лично не го харесвам. Но живеем във време на демокрация, на свобода, нали? Лесно се възприемат чуждите празници, особено ако са свързани със забава, веселие, шарени дрехи, карнавал.

- Защо напоследък патриотизмът се дамгосва с негативен оттенък?

- Зависи от патриотизма. Ако е просто тупането в гърдите "аз съм българин", то това дори често се получава и грозно, и смешно. Уви, още Алеко Константинов го е описал. Но друг е въпросът, че не толкова думите, колкото делата трябва да показват този патриотизъм. И когато има разминаване между двете, то неминуемо дразни хората. Защото вече сме много чувствително спрямо това кое е истинско, кое фалшиво, кое е искрено, а кое - продиктувано от съвсем различни и не безкористни цели. Още Ботев го е написал - "Патриот е - душа дава...". Патриотизъм не е да развееш знамето, за да те снимат по телевизията; а когато присъства наистина във всеки един момент от живота.