13 културни ветерани умират в самота

Преди завесата да падне завинаги

Човекът, направил известен Коста Цонев, се радва заедно с другите, че ще има парно през зимата

13 самотници в Дома за ветерани на културата в кв. "Захарна фабрика" се радват като деца на факта, че ще имат баня във всяка стая и парно за зимата, видя "България Днес".

Специално за Деня на будителите благодетелят на дома Нели Беширова откри изградените нови санитарни възли, водопроводна мрежа и абонатна станция, помощ, която с лични средства осигурила на ветераните на изкуството.

"Много сме щастливи. Досега обитателите ни използваха една баня, условията бяха мизерни, а сега всичко е прекрасно", радва се директорката Галя Алтимирска.

Тринайсетината възрастни хора, дали своя принос за родната култура, наричат свой дом няколко малки стаи и една кухня. При тях културната ни памет старее тихо и самотно.

От персонала на институцията, която често наричат не социална, а специална - заради хората в нея, споделят, че най-мъчно преживяват културните ни деятели самотата.

Сред обитателите на дома са 94-годишната учителка, художник и скулптор Геновева Савова. Възрастната жена има внуци, но те са в САЩ и не може да ги вижда.

"Липсват ми, разбира се, но това е животът", мъдро казва побелялата жена с насълзени очи.

"Тук всички имаме голямо его, актьори, режисьори. И знаете ли - преди завесата да падне завинаги, искаме прави да умрем, защото тук нямаме право да се залежаваме", каза къде нашега, къде наистина актьорът Стефан Младенов, който от всичко най-много обича комедията.

Съквартирантът му - поетът журналист и бивш шеф на в. "Българска армия" Любен Лачански веднага апострофира със смешка за остаряването и сексуалния мерак.

"Ей така постоянно се джафкат двамата", се включва в разговора и Димитър Караджов, режисьор с 8 игрални новели и документални филми.

"Завършил съм ВИТИЗ в класа на проф. Боян Дановски, през много трудности и радости съм минал, но ето ме тук сам", споделя вече сериозно Караджов. Колегата му по перо проф. Иван Терзиев направил филми като "Господин Никой", "Силна вода", "Мъже без работа", "Селцето" и много други също се представя.

"Питате ме с какво съм известен ли? Може би с това, че направих Коста Цонев звезда. Аз държах той да участва в моя филм "Господин Никой" и с него стана известен", с усмивка си спомня носителят на много награди за кинематография.

Марина Джамбазова е друга обитателка на дома. Лакирана, с прическа, тя не пропусна да спомене за изпълненията си с Гюзелев и работата си като музикален редактор в БНТ.

"Над 200 филма направих в телевизията за фолклорно творчество, но бащата на Камен Воденичаров - Борето Воденичаров, който ни беше шеф, половината филми продаде на Франция за своя сметка. А аз загубих семейството си, сина си и се озовах тук", сподели и своята болка Джамбазова.

"Недейте унива, аз също съм много стар и аз кого ли не загубих! Играл съм пред 80-хилядна публика в Германия, обиколил съм целия свят, но тук намерих своето пристанище", споделя и Панайот Ставрев - акробат и балансьор, играл пред президенти и дори пред самата английска кралица Елизабет.

През годините много са били емблематичните имена, преминали през дома - поетът Мишо Михайлов, писателят хуморист Генчо Узунов, кинорежисьорите: Тодор Стоянов, Илко Дундаков, Жарко Павлович, Крюгер Николов - актьор, Георги Апостолов, оперната певица Косена Кирова, звездата на оперетния театър Милена Баръмова, балетистът Иван Майдачевски, скулпторът Марин Узунов и много, много други. За кратко време тук са пребивавали Елисавета Багряна и Александър Геров. Всички са живели и приключили тук земния си път. Угасвали са тихо, скромно и незабележимо. Забравени, стари, болни и самотни. С болка в душата.

Оставени на милостта на институцията, която държавата е определила да им помага, сегашните обитатели на дома с всяка година намаляват. Намаляват не защото отиват сред близките си, при по-добри условия за живот, а защото умират!

Защото, който е дошъл тук, знае, че това е границата между живота и смъртта и по-добри времена за него няма да има. Ще обитава дадената му стая, ще се храни с определената дажба и ще живее... докато угасне.

За духовно сближаване и търсене на сродни души дори не мечтае. Това не са фриволни мисли и хрумвания - това е "живият" им живот, в който те догарят.

"Знаете ли от какво най-много имаме нужда всички тук? От хора, които да ни посещават. Моля ви, отбележете го. Идвайте, и ние има какво да ви дадем на вас, младите", помахвайки за довиждане, отрони с насълзени очи Геновева Савова, учителката.