Актрисата Ернестина Шинова: Господ ме спаси от мълния

Сама си сложих диагноза, щях да умра

Коя е тя

Актрисата Ернестина Шинова е дъщеря на известния писател сатирик Чавдар Шинов и от малка е израснала в артистична среда. Завършила е НАТФИЗ в класа на проф. Любомир Кабакчиев, а по-късно специализира в Италия в Belle Arti. На Ботуша първо покорява модния подиум и работи успешно като манекенка, представяйки колекциите на някои от най-известните дизайнери. След това е забелязана и от големи режисьори като Марко Белокио, на когото става муза, и снима главни роли в пет италиански филмови продукции. Днес Ернестина е муза и за съпруга си - актьора и режисьор Андрей Слабаков. Двамата имат дъщеря Йоана. В момента Ернестина е звезда и в тв сериала "Откраднат живот".

- Всяка вечер ви гледаме като д-р София Стаменова в "Откраднат живот". Претърпя ли развитие образът ви, любима сте на зрителите?

- О, да. Целият сезон е с обрати и изненади, дори за нас. Радва ме София, защото е една много силна жена, която не си позволява емоции, но е и човек, който отвън е с броня, а отвътре изключително ранимо същество. Много е трудно това, което се случва с героинята ми - смърт на дете, самота и това я е направило това, което е - чувствителна жена, чиято емоция избива понякога в агресия, ехидност. Тя е сложен образ, изпълнен с много човечност и съм много благодарна на сценаристите и на продуцента Евтим Милошев, които ми дадоха възможността да изиграя София, защото никак не е лесна.

- През септември открихте свой дамски спортен клуб в София, където също водите часове по танци на пилон. Как ви дойде тази идея?

- Целта ми е да помогна на жените да се харесват, обичат и да се чувстват истински жени. Аз самата съм изненадана от това, което тялото ми може на 50 и нещо години, и мога да кажа, че танците на пилон не са само за бар дами. В нашия клуб има също така йога, йога за бременни, за дами със свръхкилограми, канго джъмп, пилатес и още 100 неща. Обичам да водя и да танцувам на пилон.

- Андрей сигурно много харесва как го правите?

- Според мен не. Преди всичко го е страх да не се пребия, но не би имал нещо против да го правя. Той самият ненавижда да се движи - обича да прекара времето си седнал или легнал. Като преродената Маха на Гоя е. Според него спортуването е противопоказно. Аз срещам с Андрей непреодолими трудности в това отношение, спорим дори за това кой да разходи кучето. Той обича само да ходи за риба - да бъде втренчен в една плувка и да си стои неподвижно. Така си изпразва главата от всичко, най-вече от мен. Сигурно донякъде и затова ме харесва, защото с тази моя голяма уста приличам малко на риба. Аз много обичам да ходя на планина, да спортувам и да се движа, а той главно да има бира и ракия до него.

- Съвсем скоро приключи "ВИП брадър", бихте ли участвали отново в проекта?

- Не в момента. Това е уникално място и оставя много драскотини в теб. Променя те и научаваш различни неща. Бих искала да видя почти всички колеги там, ако имат смелост. Би било интересно и самата Сашка Сърчаджиева да влезе в къщата. Все пак аз нямам оплаквания от моя сезон, ние бяхме много як отбор. Освен Луна нямаше драматични противопоставяния, но дори и с нея някак нямаше злоба вътре. Имаше интригантство, опити за шоу на гърба на другите, което е нормално, но не беше толкова зле. Все пак съм доволна, че останах вицешампион. Радваха ми се хората.

- Според вас какво е мястото на интелектуалците във формат като "ВИП брадър"?

- Грешно е да се смята, че интелектуалецът не трябва да влиза във "ВИП брадър" заради някакви принципи, какво - да умре от глад прав до кофата за боклук ли? Един актьор с 30-годишен стаж взема 700 лева заплата - какви са тези глупости. Аз имам дете и трябва да го храня, не съм съгласна да умра от глад! Две трети от хората в цяла България лъжат, крадат или мамят, а изведнъж всички се правят на много принципни.

- А вие защо напуснахте "Комиците" в най-силните им години?

- Защото се изчерпах. Усетих, че няма повече какво да дам на този проект. Винаги давам максимума във всичко и когато видя, че вече не става, си тръгвам. Така е честно, най-вече спрямо зрителите.

- Вярно ли е, че сама сте си поставили диагноза, било е трудно време?

- Да, вярно е. Пулсът ми беше постоянно висок. От друга страна, колкото и да ядях, слабеех прогресивно. Обиколих всякакви специалисти и всички ме съветваха да си почивам повече, за да се успокоят нещата. След онзи случай с пулс двеста реших, че нямам още много време и ще трябва да открия проблема. Сама се сетих, че трябва да ми се направи ехография на щитовидната жлеза. Оказа се, че е в окаяно състояние от базедовата болест, която никой преди това не успя да ми диагностицира. После започнах да пия хапчета и сега съм добре. Стремя се да водя здравословен живот, а останалото е в ръцете на Бог. Свикнах да живея така, че всеки ден ми е последен, защото щях да умра. Човек се научава да бъде по-отговорен към себе си и околните и да не се ядосва за някакви глупости. Наистина лекарите не ми откриха болестта, но това не ме кара да кажа - те са виновни. Да, можело е още от първия път да открият какво ми има, но някак си са пропуснали толкова елементарна диагноза. Но монетата има и друга страна. Имах много тежко раждане. Дължа живота си и този на дъщеря ми на медицинския екип, който ме пое тогава. Лекарите не са вездесъщи. Професията им е много отговорна u понякога немарливостта на отделни доктори хвърля сянка върху цялото съсловие.

- Вие обаче също сте кандидатствали медицина, така ли е?

- Не точно. Случайно станах актриса, да, но се разминах с лекарската професия. Явих се на изпити в Медицинска академия и във ВИТИЗ едновременно. Просто изпитите в театралната академия по-бързо ги минах и реших, че няма нужда да се пробвам на другото жизнено поприще. Май от мързел не продължих състезанието в Медицинската академия. От малка обичам да вървя по лесния път и това винаги ми е създавало проблеми. Но пък сега дъщеря ми учи медицина и много ми помага с различните термини в сериала. Но знаете ли, понякога като се замисля в сценариите, които играем във филмите, хората понякога си казват - това не може да е така, измислица. А всъщност аз и в момента в живота си се чувствам точно така - някакви събития, които ти са случват и сякаш са като на лента. Първо майка ми падна и си счупи бедрена шийка, счупи ключица, много се измъчи и сме с инвалидна количка. Тъжно ми е, защото е деен човек и страда. После с баща ми се случиха някакви неща и все в едно и също време.

- А имали ли сте срещи с Ванга, Вера Кочовска или други хора с необикновени способности?

- Имала съм един особен епизод с Вера Кочовска, който ми показа, че тя не е обикновен човек. Много ме впечатли. Вера знаеше името, с което са ме наричали като малка, и се обръщаше към мен с него, а нямаше как да го знае. Иначе никога не съм искала да ми предвиждат бъдещето. Понякога самата аз предусещам какво ще ми се случи и дори ме е страх да си повярвам. Смятам, че човек заслужава това, което му се случва, и предпазванията биха те отклонили от съдбата ти.

- Животът ви бил ли е спасяван по чудо?

- Да, имах много тежко раждане, от което по общи медицински заключения би трябвало да съм умряла, но по някакво чудо спасиха мен и дъщеря ми. Може би Андрей или други мои близки са се молили за нас - не знам. Другото чудо бе, когато на 20 см от мен премина мълния и не ме засегна. Това се случи 2011 г. Господ ме спаси.

- Вярвате ли в съдбата и в кармата?

- Вярвам, че светът е справедлив по някакъв начин и ако си постъпил лошо, получаваш възмездие. Също така понякога Бог те възнаграждава. Аз вярвам, че за всеки човек има някакъв план, много по-дълъг път от това, което живеем на земята. Въпреки че съм малко фаталистка, вярвам също така, че имаме и свободна воля. Вярвам и в Дядо Коледа, както и в това, че клоуните са най-забавните същества на света. Затова много искам да кажа на хората - направете си живота весел, не се страхувайте да гледате на него като на смешка. Защото, като погледнеш каквото и да било с усмивка, то спира да изглежда зловещо и тъжно.

- Политиката вълнува ли ви, преди ви виждахме по протестите?

- Да, аз съм много активен човек, но ако не бях публична личност, щях да съм постоянно зад някакви каузи. Спира ме само това, че съм разпознаваема и хората си мислят, че когато заставаш зад нещо добро, винаги вадиш дивиденти. А аз не понасям хора, които дават от себе си и после се хвалят с това. Не е честно.