Д-р Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрия "Св. Иван Рилски": Мястото на психично болните е на улицата

Отнасяме се примитивно към хората с такъв проблем

КОЯ Е ТЯ

Д-р Цветеслава Гълъбова е директор на държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" в Нови Искър от близо 10 г. Започва работата си там през далечната 1994 г. Завършила е медицина в Медицински университет Ц София, и бизнес администрация в УНСС. Тя е съдебен експерт по психиатрия повече от 20 г. и национален експерт по психиатрия на Българския лекарски съюз.

- Д-р Гълъбова, има ли данни колко са психично болните в страната?

- Има едни данни, които не знам колко са официални, според които около 150 000 души имат психични проблеми. Но какви точни проблеми, за мен остава неясно. Затова не мога да съм категорична и как са добити тези данни. Със сигурност хората не са по-малко, дори може да са повече, съдейки по това, което виждам по улиците.

- Все повече хора се оплакват от депресии, включително заради промени във времето и панически разстройства. От какво най-често се отключват тези проблеми?

- Определено има ръст на хората с такива проблеми. Не мога да кажа точно от какво се отключват, но са свързани с някакви неудовлетворения у човека, неизживени моменти и тревожности. Все по-често се търси помощ от психиатри и експерти за лечението им. Факторите може да са различни проблеми в семейния живот, любовния живот и неща, които повишават нивото на тревожност и то отключва тези разстройства.

- Имате ли сведения колко от психично болните хора са по улиците, а не са настанени в специализирани заведения?

- На тези тежко болни хора мястото им е на улицата, не им е работа да са в здравни заведения. В болница се настаняват хора, на които им се налага лечение. Много е грешно мисленето, че тези хора трябва да са далеч от нас, защото ни е страх и те са опасни. Те трябва да са сред нас и въпросът е не защо са сред нас, а защо са в неугледен вид. Мога да ви кажа колко са стационарните психиатрични легла в България - 4500 броя, и те са постоянно заети. Българинът трябва да спре с грешното си мислене, че мястото на психично болният е някъде затворен далеч от обществото, където не може да го видим.

- Има ли промени в законодателството и политика за грижа за тези хора?

- Не, няма. Държавата е абдикирала напълно. Какво очаквате от страна, в която вицепремиерът казва "уж болни деца" и "кресливи жени"?!

- Наскоро излезе доклад за трудовата заетост на хората с увреждания. Как стои въпросът за онези, които имат психически заболявания?

- Има сериозен проблем с наемането на хора с психични заболявания и с увреждания. Това е един от многото проблеми на хората с тежки психически болести. Уточнявам, че те се делят на "чести" и "тежки". Честите психически проблеми са депресии, панически разстройства, фобии, а тежките са психози и шизофрения. Това, което установихме, е, че при хората с непсихотични разстройства няма съществен проблем с намирането на работа и задържането на служебната позиция. Докато при хората с тежки психически разстройства положението стои по съвсем различен начин. Те са нежелани, отхвърлени от трудовия пазар, а когато се разболеят, вече работейки, в голям процент от случаите работодателят намира начин въпреки защитата в кодекса на труда те да бъдат освободени. Това е положението на трудовия пазар. Категорично мога да заявя, че работодателите не стават по-толерантни, а обратното. Всички изискват бележки от диспансери, преглед от психиатър, преди да наемат даден човек на работа.

- Колко процента от хората с психични проблеми и увреждания работят?

- Не мога да отговоря, не защото не искам, а защото няма такава статистика. У нас статистиката, свързана с психично болните, е доста несигурно нещо и това е част от неглижирането на проблемите на психично болните от страна на държавата. Затова никой не знае със сигурност колко са психично болните, знае се за тези, които са посещавали психиатър и които са разкрили за проблемите си. Няма как и да се разбере колко от тях работят, защото те няма да го кажат и ще крият заболяването си, за да не загубят длъжността си. Немалко пъти съм получавала запитвания от работодатели, които да питат за техни служители дали имат проблеми, защото се държали странно. Те опитват да ги отстраняват целенасочено. Всички се интересуват как да премахнат човек с такъв проблем, а не как да му помогнат. Отношението ни е страшно примитивно и ще продължим да отричаме тяхното съществуване.

- Достигат ли като работна ръка хората, които се грижат за един психично болен?

- Не! Много психиатри напуснаха страната и продължават да го правят. Има недостиг на медицински сестри, на социални работници, на психолози, но при нивото на заплащане на тези хора това е напълно естествено. У нас психиатър с 30 г. стаж получава 1000 лв., психиатрична сестра около 600-700 лв., при социалните работници положението е още по-зле. Ще избягат, няма какво да правят тук. В България тези специалисти взимат чисто 450 евро, а в чужбина 4000 евро. Никой вече не иска да се развива тук, защото са ни превърнали в търговци и роби.

- Знаете ли за хора, които въпреки проблемите си имат работни места и работодателите им са толерантни към тях?

- Има, но са единици. Аз лично познавам не повече от 10 човека. Ние сме общество, което не търпи различните от нас. Срам ме е да го кажа, но е така. Мога да ви кажа, че дори важни институции нихилизират болните хора. Давам ви пример със сайта на Софийския университет, където е качена заповед за настаняване в общежития. В тази заповед пише, че за да се настаниш в общежитие на СУ, освен снимка и акт за раждане трябва да представиш и декларация, че не си психично болен. И това е Софийският университет! Имала съм случай, в който искаха да изселят един психично болен човек от блока, в който живее, само защото бил болен. Неговите съседи направиха подписка, за да го махнат от дома му. Какво повече да искаме от това общество?! Системата върви към деградация, не се съгражда, а се руши.

- Как оценявате общото психично състояние на българина?

- Не е добро и става все по-зле.

Виктория Стоянова