Актьорът Китодар Тодоров: Изпитвам ужас от сцената

Българинът гледа само далаверата

Кой е той

Китодар Тодоров е актьор. Роден е на 15 септември 1974 година. Играе в редица сериали - бай Кольо от "Домашен арест", в тийнейджърската поредица "Революция Z", както и в "Скъпи наследници".

От няколко години има влог (публикува клипове в интернет). В него засяга всякакви теми от ежедневието на българина. Пред "България Днес" Кито, както го наричат близките, разкри какво иска да каже чрез посланията си в интернет.

- Г-н Тодоров, вашият влог "Петък точно в пет" е изключително успешен. Как се роди идеята за него?

- С един приятел го решихме. Така си уплътняваме времето. Ние сме постоянни в това начинание, което е най-важното.

- Сам ли измисляте сценария?

- Зависи. Най-често с моя приятел го правим общо. Взимаме и от чужди автори. Част от тях са чужденци. Нашият оператор също ни е давал текст.

- Какво е посланието на вашите клипове?

- Основното е различна гледна точка. Нещата могат да се погледнат през много ъгли. Във всяка гледна точка има логика. Тя може да не е най-добрата, но въпреки това я има.

- В един от клиповете засягате темата за далаверата. Такава ли е българската действителност?

- За съжаление смятам, че е точно такава. Далаверата е много силно вкоренена у българите. Ние сме готови винаги да влезем в нея и да имаме полза. Българинът търси винаги далаверата. Иска да спечели незаконно и нечестно пари. Навсякъде по света се прави далавера, но тук е видно, че се прави от всеки - от политици до нормалните хора. Прекалено явни са.

- Как станахте актьор?

- Още от училище имах такова желание. Когато трябваше да избера какво да уча, се спрях на тази професия. Актьорското ми се стори най-лесното, тъй като имах опит, а и талант.

- От първия път ли ви приеха?

- Не, от втория. Кандидатствах пантомима. От шести клас бях в школа и имах представа. От университета ми казаха, че имам право да запиша още една специалност освен пантомима. Посъветваха ме да пиша и драма. Скъсаха ме и на двете. Неприемането ме мотивира още повече. За миг не съм се замислял да се откажа. Започнах работа в НАТФИЗ като сценичен работник. На втората година кандидатствах кукли и ме приеха.

- Някога занимавалите сте се с куклен театър?

- Не, никога. След НАТФИЗ не съм имал допир до кукли. Даже не съм се занимавал със сценично изкуство. Само телевизия и интернет.

- Не ви ли се иска да се занимавате с театър?

- Изобщо. Публиката ме притеснява. Имам зловеща сценична треска. Ужасен дискомфорт изпитвам, щом видя публика.

- Имате куп роли в различни сериали, но никога не сте в главната.

- Понякога второстепенните персонажи са по-интересни от главните. Искал съм и още искам да имам основната роля. Суетата е голямо нещо (смее се). Въпреки това съм доволен от тези второстепенни персонажи. Играе ми се главна роля в киното. Това е моята мечта. Голям фен съм на киното.

- Имате ли роли в чужди проекти?

- О, да. Но там винаги съм руснак, който е лош и го убиват.

- Коя роля най-много си харесвате?

- Персонажите ми в "Революция Z" и в "Скъпи наследници". В "Революция Z" работих с много млади хора. Те са настървени и показват огромно желание. Работи се лесно с тях.

- Каква е идеалната роля, в която се виждате?

- Харесвам негативните персонажи. Те са искрени, откровени и са по-истински от добрите и милите. Повече удоволствие ми доставя да съм в ролята на злодей.

- Има ли бъдеще в българското кино?

- Според мен, да. В последно време се направиха няколко филма, което говори, че има пари за това. Лошото у нас е, че млади режисьори рядко имат шанса да заснемат голям филм. В сериалите е по-различно. Там няма авторство. Режисьорът на сериалите много рядко е автор и му се дава пълна свобода. Ситкомите у нас са продуцентски. Тоест те налагат мнението си, а не режисьорът.

- Дълги години работите с Иван и Андрей. Как се работи с тях?

- Изключително лесно. В чудесни отношения сме. С Иван се познавам отдавна, още преди да стане известен. Харесвам ги много като продуценти. С тях никога съм нямал проблем. Договаряли сме се винаги устно. Каквото се разберем, това се и случва. Работа с тях е много приятна.

- Дълги години живеете в Нигерия. Как попаднахте там?

- Баща ми живее там. Дори още е в Нигерия. Заминах при него, когато бях 17 години. Беше ми интересно. Бях ходил и преди това. Харесваше ми. Отидох с желание. Прекарах 3 години там.

- Нигерия се слави като една от страните с най-голяма престъпност. Не се ли страхувахте?

- 1991 година имаше много кланета. Започнаха от север и стигнаха до града, в който живеех. Една седмица не излизах от дома си. В Нигерия страхът се замества с живеене на момента. Научих, че човек трябва да цени живота. Разбрах, че може да умреш от всичко. Това те кара да живееш за момента, защото утре може да те няма.

- Какво научихте в Нигерия?

- Всичко (смее се). Там опитах много неща. Пропих алкохол, пропуших. След като се прибрах в България, спрях пиенето. Създадох много приятелства. Още комуникирам с няколко души от Нигерия.

- Как ви приеха в училището в Нигерия?

- Много добре. Нямах никакви проблеми. Един съученик, с когото станахме приятели след време, го научих на много български простотии. Даже още ги използва (смее се).

- Имате рядко срещано име. Откъде идва то?

- От първите срички на името на дядо - Кито Тодоров Арнаудов. Искали са да ме кръстят Филип, но в последния момент си променят решението.

- Каква е вашата страст?

- Зависим съм към компютрите. Играя постоянно. Това не е хоби, а истинска зависимост. Изгубил съм си времето с това, за съжаление.