От Клавдий до Скрипал

Рицин в чадър погубва Георги Марков, папа Климент II умира от свещи 

Отровата погубва човешки животи над 2000 години.

От древността до наши дни химикали и отвари от билки са тихо оръжие за погубване на противници, а следите за тяхното убийство са трудни за доказване.

Първият документиран случай за масово отровителство сред аристокрацията в Древен Рим е описан от Тит Ливий и датира от 331 г. пр.н.е. У патрицианките Корнелия и Сергия са намерени отвари, за които жените се кълнели, че са лекарства. След като били принудени да ги изпият, обвинените издъхнали. В хода на разследването били екзекутирани 100 жени отровителки.

Най-известната отровителка на древността е Локуста. Тя е римлянка от галски произход и живее през I век. Изучавала билките и лекарствата, но най-силно се впечатлявала от отровните части на растенията. Именно от тях приготвяла отвари, които можели да убиват или осакатяват. През 54 г. тя дава на Агрипина Млада отрова, с която тя погубва третия си съпруг, император Клавдий. Двете се запознават по времето на изгнанието им на остров Понтия. Година по-късно император Нерон поръчал при нея отрова, за да убие доведения си брат Британик. Нерон дори изпратил при нея ученици, за да се научат как да приготвят отрови.

Когато Нерон напуска властта и Рим през 68 г., той иска от Локуста отрова, за да се самоубие. Но така и не събира кураж да я изпие. Краят на Локуста идва не от отрова, а от идването на власт на следващия император - Галба. Той заповядва да я екзекутират и така свършва житейският път на най-известната отровителка в човешката история.

Ужасяваща смърт застига папа Климент II през октомври 1047 години. Той пада жертва на предшественика си Бенедикт IХ, който е готов на всичко, за да си върне светия престол. Той подкупва с 30 кг злато шамбелана (генерален администратор на папския двор) да извърши убийството. Знаело се, че вечер Климент II чете до късно на свещи и шамбеланът подменя свещите до леглото му с други, в чийто восък е добавена отрова. Краят е фатален... През 1942 г. немски учени проучват гроба на Климент II в катедралата в Бамберг (Германия) и откриват в костите на папата голямо количество оловни съединения и арсеник.

Най-известното отравяне с растението бучиниш е смъртта на гръцкия философ Сократ. Той е обвинен в развращаване на младежта и в безбожност и е осъден да изпие напитка от растението от семейство Сенникоцветни. По разказ на Платон Сократ изпил напитката, направил няколко крачки, след което паднал на земята. Отровата бързо достигнала до сърцето му и той починал.

Змийската отрова също е използвана от древността. Предполага се, че египетската владетелка Клеопатра е приела коктейл от змийски отрови, които са й причинили бавна и мъчителна смърт. В отварата имало отрова на кобрата, която съдържа невротоксини и цитотоксини.

Отровните убийства не са непознати и в България. На 7 септември 1978 г. следобед писателят и дисидент Георги Марков претърпява наглед незначителен сблъсък със "случаен" минувач на моста Ватерло в Лондон. Впоследствие Марков казва, че е бил блъснат от човек, който се навел, взел чадъра си от земята и изчезнал. Последвалите събития доказват, че инцидентът никак не е бил случаен. Срещу писателя, враг на режима на Тодор Живков, е извършено покушение с неизвестно оръжие, скрито в чадър, с което в крака му е изстреляна миниатюрна сачма с отрова, вероятно рицин. Същата нощ здравословното състояние на Марков се влошава. След престой в болница и мъчителни следващи дни - настъпват проблеми в сърдечната дейност, тотална бъбречна недостатъчност и отоци. Писателят умира на 11 септември. Георги Марков е в тежък конфликт с комунистическата власт в България и напуска страната. Той отправя критики към социалистическия строй и лично към Тодор Живков в серия от есета "Задочни репортажи за България", излъчвани по „Свободна Европа“. Убит е на рождения ден на Тодор Живков.

Подобна отровна атака претърпява и друг дисидент - журналистът Владимир Костов. На 26 август 1978 г. в парижкото метро срещу него е извършен атентат и той е прострелян с 1,7-милиметрова капсула, съдържаща бавнодействаща рицинова отрова, която обаче не се разпръсква и Костов оживява.

В новата история особено популярен е случаят със смъртта на Александър Литвиненко, бивш служител на КГБ и специалист в борбата с организираната престъпност и тероризма. През 2000 г. Литвиненко бяга от Русия в Обединенотото кралство, където получава политическо убежище и гражданство. Шест години по-късно, на 1 ноември, Литвиненко изненадващо се разболява, приет е в болница и умира три седмици по-късно от радиационно отравяне с редкия и силно токсичен радиоактивен изотоп полоний-210. Смъртта му и публичното му обвинение, че руското правителство стои зад неговото отравяне, предизвикват широк отзвук в световните медии.

Последният случай с вкус на отрова е преди по-малко от година. На 4 март 2018 г. бившият офицер от руското военно разузнаване и британски шпионин Сергей Скрипал и неговата дъщеря Юлия са натровени в град Солсбъри (Англия). Атентатът е извършен с отровата "Новичок", създадена в руска лаборатория.

През 90-те години на миналия век Скрипал е офицер в Главната дирекция за разузнаване на Русия и работи като агент на британската тайна разузнавателна служба от 1995 г. до арестуването му в Москва през декември 2004 г. Той е осъден за измяна на 13 години в наказателна колония от руски съд през 2006 г. Установява се във Великобритания през 2010 г. вследствие на програмата за размяна на шпиони. Юлия се възстановява от отравянето, докато за Сергей лекарите казват, че никога няма да се възстанови напълно.