Фолкпевецът Максим: Взех 40 бона бакшиш
Даде ми ги човек от ВИС през 90-те, с когото съм приятел и до днес
КОЙ Е ТОЙ
Максим е една от най-големите ретро звезди на фолка. Изгрява през бурните години на 90-те, когато фолкът и силовите времена процъфтяват. Роден е на 31 юли 1975 г. в Етрополе. Завършва музикалното училище в Котел със специалност "Народно пеене". Наскоро Максим се завърна в жанра с хитовата песен "Мило мое", а положителните коментари и милионите гледания заваляха.
- Максим, направи силно завръщане на фолксцената. Защо те нямаше толкова време?
- Бях встрани от този т.нар. шоубизнес. Не харесвах това, което чувах и което хората обичат. Мислех, че това е една вълна, която с времето ще отмине. Но тъй като тя не отмина, реших, че трябва да се намеся. Затова го направих. Приятелите ми също помогнаха за това решение.
- Защо така се измени фолкът?
- Това е като Черната дупка - никой не знае. Много сложна материя, на която за съжаление никой не може да намери решението. Такъв е животът най-вероятно. Променя се, без ти да разбереш.
- Кое те дразнеше най-много?
- Текстовете на песните. И преди, и сега ме дразнят. Те са, меко казано, отвратителни. А че клиповете са вече абсолютно безстойностни - това е без коментар. Опитвам се да градя нещо стойностно, което да остане по-дълго в душите на хората.
- Новата генерация фолкизпълнители са най-често млади и напомпани мачовци като Фики и Галин. Това ли е най-подходящият образ?
- Явно. Според моя мироглед това идва от самата култура и среда, в която расте новото поколение. На него нищо друго не му е представено освен напомпаност и визия. Хората не могат да разшифроват какво значи ценности, а имат само моментни реакции и изживяване. А изпълнителите правят това, което харесват хората. Те не диктуват нещата, диктува ги обществото. Предлагането се определя от търсенето. А аз реших малко да заобиколя това твърдение, пък ще видим. Надявам се да съм прав.
- На какво залагаш в текстове и послания?
- Когато слушаш песента ми, да те накарам да се замислиш върху самата магия, с която я изпявам. Защото песента не само трябва да я изпееш, а да я разкажеш. Тя е една приказка. Да мога да те накарам да ми повярваш на всичко, което ти казвам.
- Това си е една революция във фолка.
- Надявам се. И дано все повече подражатели да има. За мен това е начинът.
- Има ли все пак добри примери в жанра?
- Азис също има хубави неща. Доста стойностни песни и текстове има, които ми харесват. Карат те да ги слушаш втори път. Един от изпълнителите, който се опитва да работи по този метод. Но и той бива притискан по някакъв начин и прави това, което трябва, а не това, което иска.
- Кои нямат място в попфолка?
- Не мога да ги назова, защото не ги познавам, а и не искам да ги познавам. Това е голяма аудитория от изпълнители, които не могат да пеят. Те са го направили, защото нищо друго не могат да направят, за да изкарат пари, и просто са намерили някаква нишичка. Това са много изпълнители, но не мога да конкретизирам никой. Около 70% са.
- Искам да те върна в мъжките времена на 90-те, когато фолкът процъфтяваше, а ти беше хитово име. Много твои колеги разказват истории за баснословни хонорари от Жоро Илиев и други силоваци. Ти имаш ли такъв случай?
- Това бяха страхотни години, в които наистина фолкът процъфтяваше. Когато говорим за бакшиши, едва ли някой е получавал по-голям бакшиш от мен. И то от един човек, чието име няма да спомена, защото е още жив. Той и до ден днешен е мой приятел. Тогава беше във ВИС и съм взимал 40 000 лв., за да пея 2-3 часа.
- Как и къде е случи?
- На частно парти в заведение в Елин Пелин. Познавам се със собственика, а тогава хит беше песента ми "Богиньо моя". Човекът попитал собственика дали ме познава, извика ме и за половин час вече бях там от София. След това имаше втора и трета вечер. Тези 40 000 лв. бяха само за първата вечер, останалите две имаше отделно пари. Чувствах се като Рокфелер.
- Какво направи с парите?
- Първо отидох в един известен хипермаркет, където бях най-цененият клиент. Както нямах нищо, си накупих цял бус с техника.
- Останалите пари вложи ли ги в нещо?
- Да. Тогава започнах бизнеса, който работя вече 20 години. Внасям климатици от Япония. Единственият вносител на такава продукция в София съм. Затова също ме нямаше толкова време на сцената. Но сега почти цяла България ме знае. Успях правилно да инвестирам парите си.
- Зачестиха ли участията след завръщането ти?
- Отказах много участия, за което се извинявам. Исках да взема някаква среда. Но в най-скоро време започвам.
- В личен план как са нещата?
- Много съм добре. Имам съпруга, която постоянно се грижи за мен. Не ми дава аз нищо да правя. Всяка вечер ме чака вкъщи, пита ме как съм и какво искам. Имам три деца, които ме слушат.
- Разкажи ми за тях?
- Имам две момчета и едно момиче. Момичето ми е първородно, сега е на 20 години. На 19 станах татко. И сега се радвам на това. Самите деца ми казват колко е хубаво да имат млади родители. Да можеш да им помагаш, докато си млад и имаш възможности. Тя учи фармация, защото тате така каза, и е щастлива. Моята майка е фармацевт и дъщеря ми ще продължи линията. Средният ми син работи при мен във фирмата. Той е на 19 години. Най-малкият учи в английска гимназия, играе футбол и участва в последния ми клип. Той най-вероятно ще бъде най-хитрият от всички. По принцип винаги по-малките деца са били по-велики в този свят.