Българката готвач №1 Силвена Роу: Станах шеф от лакомия

Може да съм жена, но имам топки

Коя е тя

Силвена Роу е име, което всеки запален по кулинарията е чувал. Тя е шеф-готвач, автор на няколко книги, писала е кулинарни статии в „Гардиън“ и е гощавала знаменитости от ранга на Клаудия Шифър, Тина Търнър и Шер. Тя е новото лице на „Мастър шеф“. Роу е първата жена в историята на формата у нас, която ще застане до шеф-готвачите Андре Токев и Петър Михалчев като член на журито. 51-годишната успяла българка е доволна, че влиза в предаването, което започва в понеделник от 21,00 часа по Би Ти Ви.

- Шеф Силвена, заминавате за Лондон едва завършила гимназия, какво ви накара да напуснете страната?

- Любовта. Запознах се с бъдещия си съпруг Малкълм Роу в родния си град Пловдив, докато той бе на Пловдивския панаир по бизнес. Аз се мотаех там с моя келяв английски и чух едни хора, които говореха, че някакъв англичанин подарявал уиски. Това беше бизнесът му, вкарваше шотландска ракия у нас. Никога не съм пила алкохол, но си рекох, че може поне за баща ми да взема една бутилка. Така се запознахме. Бях една дива коза, но винаги съм имала шесто чувство, усещах хората. Та този човек се оказа невероятен, особено за едно българско момиче. Кавалер, държи се уважително с мен, целуваше ми пръстчетата ей така, едно по едно. Не като нашите диви балканци, които айде, на юруш искат да получат всичко, без да се помъчат малко да те поухажват, някоя звезда да ти свалят от небето. После се оженихме и вече имаме двама големи синове – Илан и Александър. Всички готвят и във фамилията сме чревоугодници. Аз например станах шеф именно заради лакомията си. Похапваме, но ядем здравословни неща. Когато дойдох на Острова, знаех само една дума - „гладна“. Бях много лакомо дете. С моите синове много обичаме да си говорим за храна. Те не знаят български език, използваме руски, френски, испански или английски, защото и мъжът ми не говори езика ми и няма как да се разбираме във всекидневните разговори. Но аз винаги обичам да се връщам тук, а в Пловдив да ме посреща майка ми Кунка. Имам и сестра Доброслава, която също е в готварския бизнес – тя върти италианско кафене и пицария в Мюнхен.

- Баща ви с какво се занимаваше?

- Баща ми – Йохан Лаутлиев, Бог да го прости, дълги години бе редактор на вестник „Отечествен глас“. Смениха позицията му след материал за Дража Вълчева, по онова време тя беше председател на пловдивската община. Тя не хареса статията му за нея и той на косъм се отърва от лагерите. Години след това стана шеф на библиотека „Иван Вазов“. Той я направи една от най-добрите през 80-те години, компютризира я. Това е и една от причините да стане член на световната организация Who is who. Баща ми знаеше шест езика. Майка ми Кунка пък дълги години бе реставратор в Стария град.

- Когато пристигнахте в Лондон, как ви се видя храната там?

- Голям шок беше. Питах се как може хората да живеят по този начин, а в България всичко да е толкова сиво. Следващото ми откритие беше храната. Явно съм си мислела, че в цял свят ядат като нас, българите - шопска салата, кебапчета и лютеница. Изобилието от непознати храни направо ме шокира. А в ресторантите ги поднасяха красиви като картинки. Викам си: това ще го науча как се прави. И започнах малко по малко да експериментирам, да съчетавам продукти, да изпробвам рецепти и да ги преобразявам по мой тертип. Така установих, че имам някакъв вътрешен усет към храната. Без да знам как и защо, намирах най-добрите съчетания на вкусове, на продукти.

- И хобито ви става професия.

- Да, аз имах силен дух, наследен от баща ми. Като цяло българите имаме невероятен дух. Англичаните тук пипнат, там подхванат и никъде не се концентрират. А ние като сграбчим кокала, няма пускане. Всичко започна случайно благодарение на една вестникарска обява, че се издирват хора с кулинарни умения за филм. Моя приятелка ме записала за кастинг, без да знам. Успях да се преборя с близо 2000 кандидати и стигнах до финала. Филмовата компания направи риалити, в което обикновени хора се състезават с професионални готвачи. Това ми даде популярност и постепенно започнаха да ме търсят от най-добрите ресторанти в Лондон. Малко по малко се закатерих по стълбата нагоре. Готвех и за различни хора, те останаха доволни и ме препоръчаха на други. Имах и късмет, без него не може. По същото време в Англия се извършваше истинска кулинарна революция, появиха се Джейми Оливър и другите популярни готвачи. Имах шанса да стана част от тази революция, резнах главите на англичаните.

- И тя ви доведе до Клаудия Шифър, Мадона, Валентино.

- Да, известните имат много поводи за партита и за тях трябват готвачи. Работила съм за десетки звезди, първите бяха Шер, Тина Търнър, после дойдоха Клаудия, Мадона. Но това не означава, че сме първи приятелки и седим на една маса. Те си имат екипи, които се занимават с организацията на всичко около тях. Работата за тези хора ми даде самочувствие и трамплин. Повярвах си. Скоро започнах да пиша кулинарна страница в "Гардиън", отворих мой ресторант в елитен хотел. Когато започнах да правя първото си кулинарно шоу по Канал 4, то беше само за десерти. Англичаните не им обръщаха внимание и аз публично им се накарах. Леле, какви критики бяха тогава, но накрая ги убедих, че десертът е комплиментът на всяко хранене. По Би Би Си също ме приемаха в началото като екзотична птица. За една българка не е никак лесно да пробие в Англия. Аз си знам как съм се блъскала, как съм се борила, но все ми помагаше здравият български инат.

- Кои са най-странните ви клиенти?

- Един от най-известните ми клиенти, няма да е коректно да кажа името му, искаше да му приготвям само бяла храна. Чисто бяла. Не беше лесно, но се справих. В Дубай също имах интересни клиенти – приятели сме с един от принцовете там, той яде без глутен и без захар. Много е сложно да направиш десерт, който да е вкусен, съблазнителен, а да е почти с нулева захар и без глутен. В ресторанта ми в Дубай има и секция със сурова храна, което ме вълнува напоследък. Кухнята ми е много лека и здравословна. Не използвам разни мазнотии и отделям специално внимание на презентацията на ястията, те трябва да блестят като диаманти. Защото човек се храни първо с очите си. Държа здраво юздите на екипа си. Работи се яко, нищо не трябва да разсейва в кухнята. Дори музика съм забранила да се пуска. Моите ресторанти са отворени, искам да виждам клиентите си и те да виждат мен. Винаги съм твърдяла, че готвенето е секси, убедена съм в това. Който няма отношение към храната, няма отношение и към секса. Обещавам да е много интересно нашето шоу „Мастър шеф“. А дали всички ще ме харесат, няма никакво значение за мен. Обичам силните емоции. Ако ме обичат, нека да е силно, ако ме мразят, за мен ще е окей пак да е силно. Приемам се като посланичка на женското изкуство в кухнята.

- Защо са по-малко жените главни готвачи?

- Защото е много трудно. И физически, и психически. Постигнеш нещо в кухнята и ти се прииска да създадеш семейство. Тогава идват проблемите. Никой ресторант няма да ти прости да излезеш от кухнята по майчинство. Докато за един мъж няма проблем. Има си и една мъжка мафия в нашата професия, поддържат се. Но е възможно, доказах го. Една жена трябва да процедира в кухнята като мъж, да забрави, че е жена. Да е готова да работи по 12-14 часа, да се прибира по нощите при семейството си. Повече от 15 години съм изцяло в тази професия. И отново проработи късметът ми, защото синовете ми вече бяха пораснали.

- Как се сработвате с шеф Токев и Михалчев?

- Изключителни момчета, много позитивни. Моята цел е да покажа храна, която да подмладява, да енергизира хората. В кухнята няма да правя компромиси. Може да съм жена, но като готвач имам топки.