Интриги ни спъват за Нобелови награди

Радичков се бори два пъти, Антон Дончев три

11 наши писатели са били претенденти за приза

Интриги и завист в българските литературни среди са една от причините България да няма досега Нобелов лауреат за литература, въпреки че за близо век имената на 11 наши сънародници са попадали в полезрението на петчленния Нобелов комитет.

Може би от всички български кандидатури най-близо до железните изисквания на академиците е Блага Димитрова. През 60-те години тя е с отявлени пацифистки възгледи и подобно на Стайнбек, ходи във Виетнам по време на войната там. През осемдесетте е обявена за дисидент. След промените влиза и в политиката като вицепрезидент. Творческата и обществената й биография отговарят изцяло на сложните лично-социални характеристики, които трябва да са присъщи за едни лауреат. Тя обаче не успява да се пребори. Камъните, хвърлени от завистниците, не подминават нейното името.

Акад. Антон Дончев е номиниран три пъти. През 2005 г. авторът на безсмъртния роман "Време разделно" отстъпва само с 1 глас на британеца Харолд Пинтър, а през 2006-а го изпреварва турският романист Орхан Памук. Първата номинация на Дончев идва година след издаването на "Време разделно". Романът е преведен на почти всички европейски езици. Три от големите вестници в Стокхолм хвалят книгата неспирно. Критиците сравняват автора с Иво Андрич, Никос Казанзакис. Интриги в българските литературни среди обаче оклеветяват автора. От София започват да пречат с други предложения.

Малко известен на широката публика е фактът, че световноизвестният психолог, педагог, поет и създател на системата OptimaLearningо, по която работят почти всички училища в САЩ, проф. Иван Бързаков е номиниран цели пет пъти. Неговата литературна трилогия "В съня над пропастта", "Лумнали огньове", "Яростно в скръбта" е характерна с уникалната си оркестрация на стих към стих, текст към пространство, книга към книга, за което е ценена навсякъде.

Големият български поет, сценарист, драматург и преводач, известен с брилянтните си преводи на Уилям Шекспир на български език, акад. Валери Петров също е бил номиниран за премията. През 2003 г. той е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради своите "Пет приказки" и номиниран за приза.

През 2001 година авторът на "Свирепо настроение", "Барутен буквар", "Ние, врабчетата", "Козята брада", пиесите "Суматоха", "Януари" Йордан Радичков е номиниран за втори път.

Кандидатурата му е издигната от Софийския университет. Тогавашният ректор проф. Боян Биолчев получава покана от Нобеловия комитет да номинира български автор. По време на връчването на Голямата награда на Алма матер за литература на Радичков Биолчев съобщава публично, че той ще бъде българският претендент за световното признание. Кандидатурата е изпратена на 3 декември 2001 г. Макар и преведен на 37 езика, издаден в над 50 страни по света и с редица международни отличия, Радичков не успява да се пребори.

Най-казионна е кандидатурата на поета и председател на Съюза на българските писатели по времето на комунизма Любомир Левчев. Той е предложен с политически протекции.

Авторът на повестта "Крадецът на праскови", романите "Иван Кондарев" и "Антихрист" Емилиян Станев също остава в историята на номинираните, но ненаградени творци.

През 1943 г. е номинирана за Нобел Елисавета Багряна. Тя е препоръчана от проф. Стефан Младенов, преподавател по славянски езици в Софийския университет. Номинацията на Багряна е разглеждана повторно, и то не само през 1944, но и през 1945 г. През 1943 г. Нобеловата награда за литература не е присъдена на никого, въпреки че има силни кандидатури като на тези Джон Стайнбек и Пол Валери.

Най-странната българска номинация от досега известните е на Иван Грозев (1872-1957). Този наш поет, драматург и литературен критик е творил през първата половина на ХХ в. Интересен факт от биографията му е, че Грозев е бил учител по литература на Йордан Йовков. Бил е препоръчан през 1928 г. от големия литературен историк проф. Михаил Арнаудов. Кандидатурата на българския творец е получила и известна държавна подкрепа. Номинацията на Грозев е била разглеждана и през 1928, и през 1929 г. И двата пъти обаче той не е имал никакъв шанс. През 1928 г. наградата получава норвежката писателка Сигрид Унсет, а следващата година великият Томас Ман.

Би било повече от фрапантно, ако патриархът на българската литература не е сред изброените. Иван Вазов е номиниран през 1917 г. от професор Иван Шишманов. Застъпник за Вазов става акад. д-р Алфред Йенсен, референт и докладчик на комитета, който още в 1895 г. е превел "Под игото" на шведски. Отличието обаче е поделено между двама датски творци - Карл Гелеруп и Хенрик Понтопидан. Първият номиниран в историята ни е поетът Пенчо Славейков. Неговата кандидатура е издигната от същия Алфред Йенсен, който е очарован от литературните качества на творбата му "Кървава песен". За съжаление, Пенчо Славейков умира на 10 юни 1912 г. Поради това неговата кандидатура изобщо не е разгледана, тъй като според завещанието на Алфред Нобел наградите се дават само на живи хора.

Лауреати за Нобелови награди за литература тази година ще бъдат избрани освен за 2019, но и за 2018 г., обявиха от Кралската шведска академия. Предходната година наградени нямаше заради гръмналия скандал за сексуален тормоз. Така автори от цял свят отново ще премерят сили за най-престижната награда в света на литературата. Дали някога наш писател ще стане лауреат, само времето ще покаже.

 Елиас Канети:

"Всичко ми се бе случило в Русчук"

Само един човек, роден в България, е получил Нобелова награда. Това е русчуклията Елиас Канети, който обаче е награден през 1981 г. като австрийски писател. Въпреки че думите на Канети "Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук" от романа му "Спасеният език" да са повод за гордост, той напуска пределите на България на 6 години и създава произведенията си на немски език.