Най-тежкият паметник на света е в Шумен

В топкласациите сме за най-безумни монументи

Чинията на Бузлуджа и цар Самуил ни прочуха

Паметникът на премиера Бойко Борисов на пл. "Гарибалди" в столицата за съжаление престоя там само час и така стотици софиянци бяха лишени от кефа да си направят селфи с него.

Святкащите му като на чакал очи, говорещият торс и атрибутите, с които бе украсен, развеселиха народа в Деня на шегата - 1 април. С чувство за хумор го прие и самият Борисов.

България от години държи едно от призовите места в света по най-смешни, а често и безумни паметници. Наследство от комунизма, статуите и огромните монументи, посветени на соцстроя, са повод за подигравки както у нас, така и от чужденците. Малцина знаят, че наистина сме първи в света по нещо, касаещо монументалното изкуство. България държи рекорда за най-тежък и солиден комунистически паметник на планетата - шуменската версия на "1300 години България". Огромната конструкция с потресаващ външен вид представя създателите на българската държава, а основни участници в огромното бетонно "нещо" са от хан Аспарух, та до учениците на Кирил и Методий. Точно 1300 стъпала водят към гигантската конструкция от над осем бетонни блока, а само копитото на коня на хан Аспарух тежи тон и половина. За сравнение, демонтираният вече събрат на монумента "1300 години България" в София, който кореняци столичани галено наричаха падналия "Месершмидт" или "четириглавия петох..ник", е мъниче.

За шуменската грандомания чужденците твърдят, че е добре да се посети по време на дъжд или силна буря - в общи линии става само за подслон...

Друга руина, която и днес минава за паметник, предизвикваща интерес в чуждите очи, е легендарната "чиния" на връх Бузлуджа. Развалина от години, чинията се прехвърля като фризби между община, държава и БСП, които ту си я искат, ту мрънкат, че властта трябва да им я реставрира.

Приют на наркомани и пияници по време на ежегодното сборище на левицата на поляната, чинията продължава да е атракция само за чуждите туристи. И досадна, гълтаща пари развалина за българските власти. И докато за новия паметник на цар Самуил в столицата има крайни и взаимно изключващи се оценки, царят със светещите очи и ядосан поглед спечели пето място в класацията на американски сайт за най-плашещ паметник. От общо едва осем монумента.

Бившият министър на културата и известен скулптор Вежди Рашидов наскоро обяви, че "паметниците ще започнат да псуват и да пикаят", както е тръгнало изкуството у нас. А то е тръгнало с безумната любов към матушка Русия и Альошата в Пловдив и грозотията "Съветска армия" в София са капка в морето. Едно от най-абсурдните творения е паметникът "Българо-съветска дружба" във Варна. Бетон, още бетон, бункер за укритие от ядрен взрив и вторачени в Москва съветски воини с безброй стъпала в подножието.

Запазената марка на българските скулптори и архитекти - геометричен каламбур от стотици тонове бетон, нахвърляни без всякакъв естетически поглед, е отсрамена донякъде. В Мъглиж. С паметник в чест на Септемврийското въстание, тежащ едва 19 тона. Представлява въстаник, втурващ се в бран срещу фашистите с най-голямото си достойнство. Не, не е вярата в малката червена звезда... Въстаникът от 1923 г. е прочут с... издутината в бетонните си гащи. Легендата разказва, че именно обемът в южната част на корема на статуята се харесала най-много от цялата конструкция. "Ей това е истински мъглижанин", казал за творбата акад. Йовчо Йовчев, проводен от СофияТА да оцени чудото на чука и длетото. Цял Мъглиж се червял от срам, но в крайна сметка след 9 години градеж паметникът и днес носи слава на града.

За радост, светлина в тунелите от грамади бетон, наричани паметници, има. Красиви и забавни статуи като монумента на Чарли Чаплин в Габрово или статуята на героя на Йордан Йовков - Люцкан, в Добрич, са част от творбите, които измиват срама от некадърно изпълнената любов към бетона. Интересни идеи на кметове да увековечат хора като Алеко на бул. "Витоша" или паметникът на Петко и Пенчо Славейкови на едноименния площад в София, на магьосника мистър Сенко или скромният изчистен монумент на актьора Велко Кънев са повод да си помислим, че и у нас някой ден може да има паметник от български ръце, с който да се гордеем. А не да ни се смеят надлъж и нашир.