Лекар номер едно по "Уши, нос и гърло" проф. Георги Едрев: Оперирах Жоро Илиев и Бай Миле!

Главния стана и си тръгна, без да гъкне, на Милчо Бонев му смених тъпанчето

"Оперирах Жоро Илиев и сложих ново тъпанче на Бай Миле. И много други хора съм оперирал, тези не са най-известните."

Думите са на лекар номер едно по "Уши, нос и гърло" проф. Георги Едрев, който само преди дни навърши достолепните 75 години! Професорът е роден на 2 април в Силистра, завършил е медицина в София, а по-късно специализира хирургия на ухото в Санкт Петербург, Москва и Сан Франциско. Доктор е на медицинските науки, член на Европейската асоциация по отология и невроотология. Признат от Запада за един от най-добрите специалисти в световен мащаб. "Много си обичам работата. И дори фактът, че може би трябва да се пенсионирам, не ме плаши. Ето, от няколко години и музата ме споходи - на 64 започнах да пиша и това ме прави щастлив", констатира Едрев.

Не само сега, но и преди националният ни консултант по оториноларингология се е сблъсквал с много сложни операции, с които се е справял блестящо.

"Да, вярно е, че съм оперирал ухото на Милчо Бонев - Бай Миле. Доведоха ми го след един бомбен атентат, 2011 г. беше, във входа на кооперацията му е станал и тъпанчето му пострада фатално", разказва докторът. "Беше много изпълнителен пациент. Тъпанчето в ухото му липсваше. Наложи се да му сложим ново. Операцията мина без усложнения, а той въобще не се страхуваше и се държеше нормално. Но не обичам да говоря с пациенти за лични работи. Оперирал съм много публични личности, но понеже този човек не е жив, затова го споменавам. Не мога да ви кажа други имена на хора, които, като се прочетат и после, нали разбирате... Това е клюкарско, а и ми пада имиджът. Лекарската работа трябва все пак да е дискретна", сподели ни д-р Едрев, който е оперирал и сливиците на Георги Илиев, боса на ВИС-2.

"Да, и той ми беше пациент, но доста бързо мина операцията. В осем часа го оперирах с обща упойка - в десет часа той стана и си отиде с колата. Е, шофьорът му го взе, но не поиска нито аналгин, нищо, не се оплака изобщо от болката. После вече не го видях. Направи ми впечатление, че момчето е много точно и акуратно, много смело", допълни разказа си за хора от подземния свят проф. Едрев.

Освен тях професорът е лекувал и президента Петър Стоянов, Огнян Герджиков, Надежда Михайлова и много други.

"Известен български журналист 18 години си беше пазил ухото от вода заради продупчено тъпанче. Дойде при мен и се оказа, че има не дупка, а удебеление на костта на тъпанчето", смее се Едрев.

По време на Лукановата зима болниците съвсем обедняват. При д-р Едрев идва млада жена от Русе с абсцес на шията. Той я оперира, но тъй като не разполага с материали, които да потвърдят или отхвърлят диагнозата, я връща в родния й град. След 6 месеца абсцесът се възобновява. Майката на пациентката отишла при Ванга, която я посъветвала: "Ще идете при д-р Едрев, сега болницата се е замогнала и той ще постави диагнозата". Така стана, оправихме жената, спомня си професорът.

"Аз съм категорично против изнудването на пациентите, но ако някой от тях реши да благодари, след като съм му помогнал, няма да откажа", смее се Едрев.

Във времената на соца, когато са разрешени само благодарности под формата на букети или шоколадови изделия, докторът е отказвал и други подаръци.

"Много хора в провинцията отглеждаха агнета и прасета и при изписването ме канеха: "Докторе, ела навън да си получиш "букета". Категорично не съм се възползвал", смее се професорът.

От много години д-р Едрев е щастливо женен за лекарката Димитрина. Резултатът от тяхната любов е момче на име Георги-младши.

"Одрал ми е не само името, но и кожата. Двамата имаме еднакво пухкави ръце и крака и не можем да носим остри обувки", обяснява с нескрита гордост лекарят.

Иначе Георги-старши е и примерен съпруг. Помага на жена си предимно с бързо гладене. "Гладя всякакви дрехи, при това много старателно, така се разтоварвам най-добре."

На въпроса може ли да зашие копче на ризата си, отговаря: "Мога. Като дете именно аз шиех спуканите топки, когато играехме футбол в махалата. Но не мога други неща, сред които е готвенето например", смее се големият ни хирург.

На 64 г. прописва стихове

Изявеният хирург и поет проф. Георги Едрев е уникално явление в актуалната ни литература. Той дебютира в нея на 64 години със стихосбирката "На чисто" през 2008 г. Малко по-късно се появи и втората - "Точен спусък", с илюстрации от съгражданина му от Силистра Георги Чапкънов-Чапа. Третата - "С много лед", излезе през 2012 г. Четвъртата е озаглавена "Невидим бряг".

"Остарял и пречистен, и съвсем побелял, пак сънувам Силистра във софийски квартал", пише за родния си град поетът лекар. Срещите на проф. Едрев с музата му са предимно нощем. "Нещо като духче, като червейче ме човърка отвътре. То обаче не се появява, когато оперирам", категоричен е лекарят.

Проф. Едрев:

Държа кобра за лекарство!

- Проф. Едрев, вярно ли е, че държите в кабинета си един чудотворен виетнамски цяр - бутилка с бяло вино и в нея - кобра?

- Ха-ха-ха. Да, вярно е. Понеже не на всеки човек му е приятно да го види, съм го сложил в барчето на секцията.

- За какво се използва това лекарство?

- Ами за ревматизъм, лумбаго, ставни болки. Пие се по две лъжички два пъти на ден преди ядене. Досега на никого не съм го давал. А мен ме е гнус да пробвам от това лекарство. Един пилот ми го донесе от Виетнам, той и в момента е действащ пилот. Той е мой съгражданин от Силистра. Подари ми го за спомен.

- Как се казва пилотът?

- Младен се казва. Той бе съученик на моя племенница. И понеже идва при нея, се запознахме един ден и ми подари тази бутилка.

- Младен се казва, като Младен Михалев-Маджо, на когото сте оперирали от сливици дъщерята?

- Да, като този Маджо се казва. Но него лично не го познавам. Мисля, че съм оперирал детето му, да. Но не съм се запознавал точно с него.

- Боледува ли по-често българинът от УНГ, проф. Едрев?

- Ами какво да ви кажа, по-скоро не. Даже мисля, че боледуваме по-малко, защото част от причините като тежки грипове, скарлатини, заушки и шарки вече не съществуват в този вариант. Антибиотиците промениха това протичане на болестта. Но от друга страна, има подмолни заболявания на ушите, които трябва да се следят редовно от първите им външни или вътрешни прояви.

- Как би могъл човек да се предпази от тези заболявания?

- Трудна работа. Човек би могъл да се предпази от усложненията, но от самото заболяване не може. То съществува благодарение на основата на организма. Ако организмът е алергичен, а това все по-често се среща, значи заболяванията в ушите са много по-често при алергични деца. Това е предпоставка и като се прибави някоя настинка, вирусно заболяване, вече оттам нататък може да се развие това, което навремето се е развивало по друг начин.

- За чистенето на ушите с клечки какво ще ни кажете?

- Не бива да се ръчка там! Имах например случай, когато един охранител стоял облегнат на колата си, пил си кафето и с бъркалката си чешел ухото. Минавайки край него, един негов авер го ударил по лакътя за поздрав и му пукнал тъпанчето. Не трябва да се стига дотам. Затова внимателно с всичко, което се мушка в ушите.