Изследователят доц. д-р Петър Берон: Наследих колекциите на Боян Петров

90 вида животни са кръстени на мен

КОЙ Е ТОЙ

Доц. д-р Петър Берон е роден на 14 март 1940 г. в София. През 1963 г. завършва биология в СУ "Св. Климент Охридски". Изследовател е на над 700 пещери. Бивш директор на Националния природонаучен музей. Депутат в Седмото Велико народно събрание, зам.-председател на 40-ото Народно събрание. На президентските избори през 1992 г. е кандидат за вицепрезидент, а през 2001 и 2006 г. - кандидат за президент. Ръководител и участник в много експедиции и самостоятелни пътувания в повече от 90 страни в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, Нова Гвинея и др.

- Доц. Берон, в началото на месеца най-старият музей у нас - Природонаучният в София, навърши 130 години. Как премина тържественото събитие?

- Това наистина е най-старият музей у нас. Той е и един от най-големите на Балканския полуостров. Основан е през 1889 г. Преживял е две световни войни. Втората световна пострада от последните бомбардировки. После беше възстановен. Колекциите му са огромни - повече от милион и половина музейни единици има от цял свят. Имаме птици, които са изчезнали от лицето на Земята. Имаме камъче от Марс и от Луната. Честването мина добре. В големия салон на БАН присъстваха много хора. Директорът на музея проф. Николай Спасов разказа за постиженията през последните 5 години. Толкова работа имаме свършена, че направи впечатление.

- Разкажете за част от тези постижения?

- Едно от нещата са проучванията край Чирпан, където намериха най-старите човекоподобни същества. Те са живели преди 7 млн. години - така нареченият грекопитек. Имаме и голям напредък в устройването и грижите за колекциите. Това са животни и растения, които не са като археологическите обекти, които могат да стоят така 100 години и да не ги пипа човек. Нашите колекции искат постоянни грижи и специални условия за съхранение.

- Кое най-трудно се поддържа?

- Трудно се поддържат насекомите. Трябва да се следи да не ги изядат молците и разните бръмбарчета. Трудно се поддържат и тези, които са в стъкленици със спирт и в разни буркани. Защото спиртът се изпарява и трябва да им се долива постоянно. Това са хиляди обекти, които трябва да се обхождат редовно. Нашата работа до голяма степен е теренна. Ходим по разни страни, събираме животинки. Доста е трудно да се запазят, да се изнесат от страната и да се пренесат тук, да се консервират. Успели сме да съберем обаче екземпляри от различни континенти, планини, пещери.

- Какви животни сте донесли вие в музея?

- Аз като цяло съм носил дребни животни, защото всичко ми е било на гръб, в раницата. Нямало е как нещо по-голямо от змия или от жаба да донеса. Много от тези насекоми и тези безгръбначни животни, които съм донесъл, са били нови видове за науката. Имам 90 вида, наречени на мое име.

- С какви проблеми се сблъсквате?

- Имаме изключително много неща, които не са описани, защото няма специалисти. Оказва се, че таксономите, тези, които могат да описват животните, са много малко и все по-малко стават. Това е проблем, защото са слабо платени, а е много работата. Академията поначало е с най-ниски заплати в България от всички учреждения. Аз се пенсионирах като директор на музея преди няколко години със 700 лв. заплата. След 50 години работа. Така че няма кого да излъжете да се хване тук да работи.

- Последно време много наболяла тема е кокаинът, който беше намерен в Черно море. Може ли да се отрази това по някакъв начин на микробиологията на водата, на организмите в нея?

- Не! Това категорично не се отразява по никакъв начин, защото пакетите са опаковани. Просто си плават там. Дори да се разкъсат, морето е голямо. Няма опасност.

- Ще ви върна в музея, където сте работили стая под стая с алпиниста Боян Петров. Какви са спомените ви от него?

- Това беше едно отлично момче. В много отношения той беше човек за пример. И като природозащитник, и като зоолог, и като алпинист. Със страхотна воля, с преодоляване на много тежки изпитания, които му се случиха. С тежък диабет, с две катастрофи. С железа в крака изкачи два осемхилядника за един сезон. Така че той беше човек със силна воля и имаше цели, които неотстъпно гонеше. Беше много добър зоолог. Работлив човек. Събра маса животинки от цял свят. За нас липсата му е една голяма загуба.

- Какво ви остана от него?

- Аз наследих колекциите му. Както той започна от моите колекции, когато го назначих в музея, така сега аз наследих това, което той е събирал толкова години и трябваше да обработи, ако съдбата не го беше така жестоко прекъснала. От него останаха едни паякообразни. Той работеше и много върху прилепите и тяхното опазване. Обиколи повече от 500 пещери, за да наблюдава техните колонии. Много ценни данни има, които може би неговите ученици ще използват по-нататък. Това е огромна информация, която за жалост той не можа да оползотвори, тъй като си замина.

- Вие самият сте посетили над 90 държави. Коя е най-вълнуващата експедиция, която ще остане завинаги в съзнанието ви?

- Действително обикалял съм по джунгли, високи планини и всякакви такива места. В много пещери съм бил - над 1000. Така че съм се сблъсквал с всякакви природни зони и какви ли не истории. Безспорно най-забележителната ми експедиция е тази в Нова Гвинея през 1975 г. Там прекарах пет месеца. Живях в едни джунгли, които даже местните хора не познаваха. Всеки ден трябваше да си посичаш с мачете пътеки, да търсиш пещери. Бях млад, смятах, че всичко е лесно. Там намерихме 200 нови пещери. Едната от тях 20 км дълга. Вече излязоха първите две книги от поредицата "С Петър Берон по света". Там съм събрал всички истории.

- Към днешна дата готов ли сте за нови експедиции?

- Зависи от това дали ще се намери някой, който да ни финансира. Едно време държавата финансираше тези експедиции, сега трябва да се разчита на по-заможни хора и хора с повече интереси. Готов съм отново да тръгна на път, но за момента не се вижда подобна възможност на хоризонта.

- Имате снимка, на която прегръщате лъв. Каква е нейната история?

- Снимката е от Нигерия. Това е моето лъвче Заки, което съм отгледал от бебе. На техния език "заки" значи лъв. Гледах го в зоопарка, в който работих. Животното ме познаваше. В резервата имаше и други лъвове. Идваха ми до прага на къщата, дето се вика. Но Заки беше много симпатичен. Когато порасна, стана по-високо от мен, когато се изправяше на два крака. Усещането такова животно да ти има доверие не може да се опише с думи. С такова лъвче обаче човек трябва да внимава. Лапите и ноктите му се развиват по-рано, отколкото самото то. Стават много грамадни. Ако нещо го накривиш и не му хареса, с тези нокти може да ти раздере крака от горе до долу. Нищо, че е малко.

- Какво се случи с него?

- Когато си заминах оттам през 1979 г., казах на пазачите да не влизат при него, защото познаваше само мен. Не исках да пострадат. Те, разбира се, не ме послушаха. Двама са влезли в клетката и той ги е разкъсал. Наложило се е полицията да го застреля. По света има много хора, които си гледат такива животинки.

- Днес на 79 години, когато се обърнете назад, как оценявате живота си?

- Моето детство мина в Националния природонаучен музей. В него съм прекарал голяма част от времето си. Повече от 60 години съм, кажи-речи, всеки ден тук. И ще продължавам да съм тук, колкото ми е написал Господ. Аз сега започвам сериозните работи. Дано намеря малко възможност да ги развия.

Доли ТАЧЕВА