Мрежи укротяват градушките

Обстрелваме небето от 199 площадки

С молитва, червено яйце, изстрел и нож народът "гони" стихиите

С молитви, ракети, а вече и с мрежи борим градушките в България.

В разгара на природната стихия по това време на годината стопаните треперят над земеделската си продукция. И разчитат както на технологиите, така и на народните обичаи, за да спасят реколтата си.

Изкуствената промяна на времето обикновено се свързва с така нареченото засяване на облаци, което включва впръскване на различни вещества като сребърен йодид, соли и сух лед с цел да бъде предизвикано образуването на по-големи дъждовни капки и валежи, както и да бъдат премахвани мъгла и облаци.

Борбата с градушки се основава на технология на внасяне или т. нар. засяване на ледообразуващ реагент в градоопасния облак в момента преди образуване на градови зърна. Неговите частици играят ролята на ядра, които отнемат преохладената вода в облака и не позволяват прекаленото нарастване на естествените ледени ядра. Така се образуват повече градови зърна, но с по-малки размери и при падането си се стопяват или нанасят по-малки щети, ако не се стопят напълно.

Важна е особеността, че силните вертикални въздушни течения непрекъснато снабдяват облака със свръхохладена вода и ледени кристалчета, затова е необходимо, докато премине опасността от град, да се внасят нови количества реагент през определен период от време. Като ледообразуващ реагент се използва сребърен йодид, а в миналото и оловен йодид.

Използват се три метода за засяване на облаци с ледообразуващ реагент - чрез наземни генератори, самолети или противоградови ракети. От началото на годината са изстреляни 500 ракети, обясниха от Агенцията за борба с градушките. През 2017 г. бяха изстреляни за целия сезон 8 хиляди ракети, а преди година още половината на сезона - повече от 10 000. Най-тежката година за последните две десетилетия е 2014 г., когато бяха изстреляни 14 000 ракети. Работните площадки у нас са 199, като е планирано тази година да се разкрият още 63. Радарите, които наблюдават атмосферата, са пет, предстои да се отворят в село Ярово (Софийско) и в Шумен.

Когато технологиите не помагат, народът търси помощ от Герман Градушкар - светец, който почитаме на 12 май. За да не застигне ледена стихия, на неговия ден не трябва да се върши полска работа и не бива да се впрягат волове. А ако се зададе облак, трябва да започне наричане:

Германе, върли праздниче,

пренеси я градушката у пусти гори,

дето секира не сече,

дето колак се не меси,

дето петел не пее.

Вярва се, че градоносният облак е предвождан от орел. Затова трябва да се гръмне с пушка, птицата да се уплаши и да отлети с облака в друга посока. Когато започне да вали градушка, трябва да се постави нож или брадва с острието нагоре и така ще посече стихията, която ще се превърне в обикновен дъжд.

Друго народно поверие гласи, че момче и момиче, които са първаци или изтърсаци от две нероднински семейства, трябва да глътнат едновременно по едно ледено зърно и стихията ще спре. Старите хора разказват, че градушката със сигурност може да бъде спряна, ако първото боядисано червено яйце на Великден бъде поставено в двора или на нивата.

В Западна България, за да умилостивят Градушкаря, на Бъдни вечер тържествено го канят на трапезата си с думите: "Джермане, облаче, ела да вечеряме. Ела сега, че да не те видим през лятото по нивите и ливадите".

Конструкциите за защита от градушка са друг метод за предпазване на растенията. Те се монтират над насажденията и на тях се прикрепва мрежа, която не позволява на градушката да достигне до растенията. Конструкциите се използват за предпазване главно на зеленчуци, цветя, малини, къпини, боровинки, лозя и ниски овошки, които са засети на относително малки площи. Те гарантират почти 100% защита по всяко време на годината и не налагат човешка намеса по време на валежа. Затова се смятат за много удобни. Затова през последните десетилетия фермерите масово инвестират в такива конструкции за предпазване от градушка, като се убеждават в надеждните резултати.

Мрежите против градушка могат да се използват и от дребни селскостопански производители, които нямат средства и обработват сравнително малко площи.