Арда - българският Клондайк

Районът на Маджарово най-благодатен

117 реки у нас има златосъдържащи наноси

Река Арда е българският Клондайк!

Водоемът бе неофициално коронован за най-златоносната река у нас от специалисти и любители, обединени в единствената на Балканите Българска асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити.

Преди броени дни "България Днес" разкри уникална находка - първият доказано железен метеорит у нас. Той бе намерен от член на асоциацията в района на Стара Загора, а общата му маса от около 200 кг може да донесе на откривателя му минимум 100 000 долара, ако продава на късчета метеорита.

В същото време поводът за гордост сред родните златотърсачи нарасна двойно след богат улов на благородния жълт метал във водите на река Арда край Маджарово. Също преди броени дни златни песъчинки с общо тегло от над 2 грама бяха пресети край родопското градче и макар и сумата от около 100 лева, която ще донесе на собственика си, да не е кой знае колко голяма, то находката за пореден път доказва богатството на самородно злато около красивите меандри на реката.

"Най-златоносни са притоците на Арда в района между язовирите "Студен кладенец" и "Ивайловград". И от двете й страни реките, които се вливат, носят златни песъчинки. Дори има малки деренца, които се вливат в тези притоци и в тях също има много самородно злато. Експедицията наскоро около Маджарово имаше голям успех", сподели пред "България Днес" председателят на асоциацията на златотърсачите у нас Кирил Стаменов.

Член на асоциацията съобщил за своето находище - близо 600 г злато, добито и пресято за една година в района на язовир "Ивайловград". "И то без да си дава много зор момчето - само през уикендите, когато е на почивка със своя металдетектор", добавя Стаменов.

При друг случай от приток на Арда също съвсем близо до язовир "Ивайловград" край Маджарово са промити близо 30 г златни песъчинки от Арда.

"На 10 август организираме събор на златотърсачите в Маджарово на Арда. Там ще има и специална програма, в която ще скрият на 1-2 см под земята различни предмети, които участниците ще търсят. Ще има и награда - металдетектор и грамоти, както и лекция за добиването на самородно злато", сподели пред вестника Стаменов.

Съборът е за поредна година, превръщайки август в най-горещия месец и откъм температури, и от към адреналин за последователите на Джек Лондон, описал приключенията си като златотърсач в прочути творби като "Златният каньон" и "Жажда за живот".

Близки и приятели с право наричат Стаменов българския Индиана Джоунс по аналогия с прочутия филмов герой, търсач на съкровища и приключения. Българинът е търсач с над 40 години стаж. Споделя, че хобито му не е мания за забогатяване, а призвание и начин за сливане с природата. Най-големия си златен къс - 13-грамова самородка, Стаменов открива край кърджалийското село Стремци преди три години.

"Изключително важна е почвата, под която се търсят злато и метеорити. Ако има високо съдържание на меден или железен оксид, е изключително трудно намирането. Както е например в района на Перник заради мините или селата Зверино и Елисейна в Искърското дефиле, заради медодобивния завод, който допреди години функционираше", споделя Кирил Стаменов.

Освен Арда други по-известните реки у нас със златосъдържащи наноси са Огоста, Струма, Драговищица, Треклянска, Тополница, Палакария, Искър, Бързия, Брезнишка, Джерман, Влахинска, Струмешница и др. В България има 117 реки, които са носители на златоносни разсипи.

Историята на златодобива по българските земи е на повече от 6500 години. Още в най-дълбока древност, в периода на разцвет на балканската енеолитна цивилизация, точно по нашите земи е добито и обработено първото злато в света (4500 - 4000 г.пр.н.е.). Хилядите златни предмети от ранната бронзова епоха, намерени край с. Дъбене, Карловско (ок. 3000 - 2500 г. пр.н.е.), маркират следващия връх на световния златодобив.

За Тракия, "където се изкопава много злато и сребро" говори Лукиан, а за промиването на злато по река Марица - Плиний (23 - 79 г.). Изображението върху една бронзова монета от III в., сечена в древния Филипопол (Пловдив), потвърждава това - под речния бог, олицетворяващ р. Хеброс (Марица), едно малко момче промива злато с дървено корито.

Максимумът на златодобивната дейност в Северозападна България също е свързан с римското владичество на Балканите. Предполага се, че названието на р. Огоста е дошло от името на император Август (I в.), по чието време е започнал интензивният златодобив от нейните пясъци. Добитото злато е употребявано в градските центрове като Рациария (днес Арчар), където са се намирали най-големите златарски работилници в Мизия.

Борим се за №1 в Европа

България може да се окаже и най-златоносната страна в цяла Европа. Това идва след паралел с полския град Златория, който от години е обявен за полската столица на златото с цял музей на открития благороден метал в района.

Там има много стара мина, където през Средновековието - 1211 г., се е добивало злато от заселилите се там германски миньори, което го прави един от най-старите градове в Полша. Мината "Аурелия", която е и най-старата златна мина на територията на Полша, сега е преустроена в музей, което го превръща в добра туристическа дестинация.