Българин стои зад кацането на Луната
50 години от полета до земния спътник
Виден Табаков е едно от светилата на НАСА
Датата е 20 юли 1969 г. Космическият апарат "Аполо 11" каца на Луната. Исторически момент за човечеството.
Нийл Армстронг става първият човек, който стъпва на земния спътник и изрича знаменитата фраза: "Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството..."
Събитието се излъчва по 55 телевизии и над 800 милиона души го наблюдават на живо. Но колко от тях знаят, че зад този успех стои един изключителен българин?!
Проф. Виден Табаков е едно от светилата в НАСА и благодарение на него е извършен историческият полет. Той изобретява сплав, която издържа на високи температури и предпазва ракетния двигател.
Тези дни се навършват 50 години от полета до Луната, което е повод да разкажем историята на българина, постигнал огромни успехи в авиоинженерството.
Ученият е роден на 14 декември 1919 г. във видинското село Стакевци. Той е най-голямото от трите деца на заможен търговец. Завършва средното си образование в мъжката гимназия "Цар Симеон Велики" в областния град. На 20-годишна възраст следва един семестър машинно инженерство в Карловия университет в Прага, преди да бъде прехвърлен в германски университет в чешката столица. През 1942 г. се дипломира и прави докторска дисертация в Берлинската политехника през 1945 г., където предсрочно завършва и аеронавтика през 1946 г. Поради забележителните му теоретични познания в тази област през 1946 г. става преподавател по аероинженерство в Берлинската политехника.
През следващите години Табаков си сътрудничи със създателя на първия в света самолет с турбореактивен двигател Ханс фон Охайн и Вернер фон Браун, главния конструктор на немските ракети "Фау". Българинът бързо придобива популярност с уменията си и в края на 40-те години на миналия век за пръв път се заговаря, че има възможност да започне работа в САЩ. Но това не се случва и той не получава виза, тъй като идва от държава, близка до Съветския съюз.
Затова през 1948 г. заминава за Аржентина, където заедно с италиански и немски инженери участва в разработването на първия аржентински свръхзвуков самолет. В южноамериканската държава защитава патент за подобряване на охлаждането при хладилниците. През 1956 г. се връща да работи в Германия, а две години по-късно най-накрая успява да замине в САЩ.
Като част от екипа на НАСА участва в опитите около изстрелването на космическите ракети "Сатурн" (ракети-носители за космически транспорт и извеждане на товари в орбита около Луната и Земята). Върхът в кариерата му настъпва по време на създаването на космически кораб по програмата "Аполо".
По неофициална информация преди полета до Луната Армстронг се обърнал към българина и го попитал: "Ще се върна ли жив?". Получава положителен отговор. И наистина се завръща невредим.
Опитът на Табаков е безценен, тъй като професорът е експерт в разкриване на причините за корозията и уврежданията на турбодвигателите, динамика на газове, топлопренасяне, аерокосмически транспортни средства и подемнозадвижващи системи за тях. Той създава тунел за симулация на аеродинамични условия, в който се установява корозията на перките на турбодвигателите. Също така работи по предпазването на космическите апарати от прах или на самолетните турбини от затлачване на двигателите им с пясък.
Изследвания на Табаков удължават експлоатацията на двигателите на самолетите от 140 часа по време на войната във Виетнам до 800 часа и спасяват живота на много пилоти (особено военни) и на пътници в самолети.
В продължение на над 45 години той е един от изявените и активни изследователи на НАСА. Успехите му са безчет. Автор е на над 400 научни публикации. Член е на Американския институт по аеронавтика и астронавтика и на Американската асоциация на машинните инженери. Приживе преподава космическо инженерство в университета в Синсинати (САЩ). Дипломен ръководител е на над 150 магистри и научен ръководител на над 50 докторанти.
Табаков почина на 95-годишна възраст на 6 юни 2015 г. Но научните му постижения продължават да са полезни за Земята и изучаването на Космоса.
