Българин стана тибетски монах

Николай Грозни живял в дома на Далай Лама

Живял в прогнили обори, учил в манастири, бил на смъртно легло

 Писателят Николай Гроздински, по-известен като Николай Грозни, обръща будистката традиция наопаки. Първо хваща гората, после създава семейство и сега започва да учи.

Според индийската традиция етапите на живота са в обратен ред. Първо учиш, после създаваш семейство и деца, оставяш ги в задоволително материално състояние, след което напускаш семейството и "хващаш гората". Посвещаваш живота си на нещо, което си струва.

Николай Грозни, син на големия проф. Лъчезар Гроздински, още като студент се запалва по източната философия и решава да стане будистки монах в Индия. От 5-годишен той свири на пиано, завършва Музикалното училище в София, приет е да учи джаз и композиция в Бъркли Колидж, САЩ, където между упражненията и миенето на чинии се запалва по будизма. Заминава за столицата на тибетския будизъм Дарамсала и 4 години живее като монах, изучавайки свещени текстове. По-късно описва преживяванията си в книгата "Крака на костенурка". Жени се и се развежда два пъти и има две дъщери от браковете си, които живеят в САЩ. От няколко години се е върнал у нас, след като е живял дълго в САЩ и Франция.

"Приятелите ми мислеха за бизнес, аз все едно се бях пенсионирал на 21. Нямах деца, семейство, нямаше нищо, за което да се грижа или да се притеснявам. Индия от хилядолетия има традиция точно за този вид живот. Там все едно, че планините медитират, не искам да кажа, че земята е свещена и да вляза в някакъв магически реализъм, който ми е противен, но тази традиция я има и се усеща. В началото мислех, че ще остана в Индия завинаги", споделя Грозни. Той разказва, че в Индия има няколко тибетски духовни центъра. Когато древният Тибет е бил окупиран от Китай, цялата тибетска общност с духовните й водачи се преселва в Северна Индия и в няколко града в Южна Индия - щата Карнатака. Николай е учил и на двете места. В Южна Индия живял в манастирския град. Там нямало други хора, нито институции освен около 6000 монаси, но в Дарамсала имало и миряни. Именно там живее Далай Лама и по думите на писателя това е най-доброто място, където се учи тибетски език.

Грозни разказва и какво трябва да направиш, за да станеш будистки монах. "Приемаш обетите им, живееш според тях и учиш в манастирите. Първо трябва да научиш тибетски език, после всичко останало, но най-вече логика. Това е основното нещо, което се учи - науката за дебата. Учат се много неща. Започва се с тяхната наука за съзнанието - колко вида съзнание има, как работи, защо работи, но пътищата на източната философия и психология са изцяло извън обхвата на западната наука. В будистката наука за съзнанието целта е то да се разбере. А разбирането е просветление." Понятието "любов" не се дискутира. В началото на века имало един монах, който избягал от Тибет, обиколил Индия, спал с много жени и превел "Кама сутра" на тибетски. Бил е като някакъв хипар тибетец. В крайна сметка другите монаси го убиват с камъни. Грозни си спомня, че първия месец изпитал лек шок. Но после се влюбил в начина на живот на индийците, на обикновените семейства, при които живеел и с които се прехранвали от една крава и козичка. "Режеха клони от дърветата да се отопляват през зимата вкъщи, измазани с кал и оборски тор. Когато попаднеш в такава къща, тя е топла и излъчва приятен мирис. Сладникав мирис на чисто и на дом. Колкото и да беше мизерно, аз се включих в начина им на живот, защото беше в хармония с всичко останало. Много малко съм живял в манастир, не ми харесваше".

Времето в Тибет е едно от най-щастливите за българина. Прекарва го в прогнили, изоставени обори. Сменил е десетки стаи по редица причини, включително защото са се срутвали върху него. "Мизерията е пълна, не може да се сравни с нищо познато, но за там е нормално, дори скорпионите, змиите и другите насекоми. Ти не ги закачаш и те не те закачат, това е правилото. Бил е болен почти през цялото време и по думите му са го лекували с абсолютно ненормални медикаменти. "Един бог знае какво са ми давали, не съм сигурен дори дали те са знаели какво ми е било, най-вероятно съм карал малария, разни тропически трески, със сигурност амебна дизентерия, и то много пъти."

Имало и момент, в който сериозно се страхувал за живота си. Това се случило последната година, когато мисли, че е бил с маларийна треска. Една седмица бил с 40 градуса температура и не можели да намерят лекар. "Чудех се дали да не се обадя на нашите, за да им кажа, че умирам. Не им се обадих и взех, че оживях." На въпроса дали вярва в прераждането, категорично отговаря: "Да, естествено. Това, което е навлязло в популярната култура, всичките езотерични залитания и суеверия, за мен са пълни глупости. Правят си хипноза и си спомнят, че са били Тутанкамон, Клеопатри или Наполеон. В будизма се смята, че това, което си сега и което сме били преди, са два различни индивида. Има отпечатъци, които се прехвърлят на психическо равнище от тяло в тяло, от съзнание в съзнание. Но всички брънки във веригата са различни същества.

Проститутки ставали духовни учители

Отношенията между мъжа и жената там са като през средните векове, разказва Грозни. "Ако си мирянин и спиш с тибетка или индийка, трябва да се ожениш, иначе си мъртъв. За тибетския монах жената е като извънземно и опасно животно. Те са в манастирите от малки и така са обучени." Има обаче много мистични личности в Тибет и Индия, които са жени. Преди повече от 2000 г. дори жени със статут на проститутки са ставали духовни учители. Но по думите на музиканта в Тибет сексът е пълно табу, няма "Кама сутра", няма тантри. Същото е положението с изкуството. Имат иконопис, религиозно творчество и стихоплетство. Но някой да ти говори за това, което го вълнува или да го описва, не се е случвало.