Представителката ни на музикалния конкурс Виктория Георгиева: Татко плака, мама вдигна кръвно заради "Евровизия"

Страх ме от голямата сцена 

КОЯ Е ТЯ

Виктория Георгиева е на 22 г. от Варна. Става популярна след участието си в четвъртия сезон на формата "Екс фактор", където получава прозвището българската Адел. Преди дни стана ясно, че тя ще е 13-ият ни представител в "Евровизия", която ще се състои в холандския град Ротердам през май 2020 г.

- Вики, как се стигна до решението точно ти да представиш България в "Евровизия"?

- Не знам как е станал изборът и как са се спрели на мен. Просто ми се обадиха от БНТ и ме попитаха дали искам да участвам. Бях изненадана, но приех с най-голямо удоволствие.

- Какво предстои отсега до представянето ти през месец май?

- През март 2020 г. трябва да излезе официално песента, с която ще представим страната. Предстои ми да участвам в няколко международни музикални лагера в Англия и Виена, в които се пишат и представят песни. С различни композитори от Европа ще пишем песни, ще селектираме най-подходящите и ще изберем песента.

- Имаш ли предпочитание към жанра? Балада или нещо бързо искаш да изпълниш?

- Имам идеи, но искам да е нещо по средата, не твърде бавно. Искам всеки човек да може да се припознае в песента.

- Ти си 13-ият български представител, който ще се състезава в международния конкурс. Вярваш ли в суеверия и че това може да ти изиграе лоша шега?

- Не, даже смятам обратното. С числото 13 винаги ми е вървяло и мисля, че то дори може да помогне.

- Имаш ли кумир, от който се учиш?

- Най-голямото ми вдъхновение е певицата Били Айлиш, но напоследък започнах сама да пиша песни, с помощ, разбира се. По този начин успявам да открия собствен стил и това е най-сладкото нещо, което досега ми се е случвало.

- Ти си самопродуциращ се изпълнител, лесна ли е реализацията за тези творци у нас?

- Не е особено лесно. Въпреки това имам свободата да изразявам себе си, правя това, което на мен ми се иска и харесвам. Колкото и да е трудно, нещата се балансират.

- Изпитваш ли страх, че излизаш на такава голяма сцена като "Евровизия"?

- Това ще е най-голямата сцена, на която стъпвам. Надявам се след нея да има още по-големи сцени. Засега съм доста спокойна, може би трябва да ме питате в деня на представянето, тогава със сигурност ще изпитвам страх. За момента ги прием добре нещата, гледам позитивно и искам да се насладя на това участие, защото това се случва веднъж в живота. Много се радвам, че предишни участници в "Евровизия" ме подкрепиха като Поли Генова, Жана Бегендорф, Кристиян Костов. Много мило ми стана.

- Различава ли се музикалната действителност от формат като "Екс фактор"? Лесно ли е за един изпълнител да тръгне към успеха след формата?

- След "Екс фактор" подписах договор с компанията на Графа. Тогава те ми подадоха ръка и помогнаха, с тях направих 3 сингъла. Разделихме се, защото решихме всеки да върви по свой път, аз исках да намеря себе си и да следвам инстинктите си. Винаги е било трудно, но за мен трудното е сладко. Ако всичко ти идва наготово и лесно, значи не е на много хубаво.

- Предстои ти издаването на първи самостоятелен албум през следващата година.

- Да, развълнувана съм много. Половината от албума вече е готов, остават ми няколко песни, които трябва да се напишат. Ще го издадем след края на участието ми в конкурса, в началото на лятото. Интересно ви е, защото е нещо ново за мен. Сама пиша песните си, разбира се, с помощ от различни автори, но аз имам голямо участие в създаването на текстовете. За мен е важно да участвам в писането на текстовете, защото оставям следа след себе си.

- Как реагираха родителите ти, когато разбраха, че ще представяш страната ни в конкурса?

- Баща ми много плака, майка ми вдигна кръвно. Много са щастливи, подкрепят ме и нямат търпение да чуят песента и да ме видят на сцената на "Евровизия".

- От колко годишна се занимаваш с музика?

- Пея, откакто се помня. По-професионално започнах на 12-13 години.

- Имало ли е друг избор пред теб в професионален план?

- Честно казано, не. Мислила съм си да стана ветеринар, ако не ми се получи с музиката, но за щастие всичко се разви както исках.