Божидар Димитров

КОЙ Е ТОЙ

Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия. През 1959 г. завършва основното си образование в Созопол, а през 1964 г. – Механотехникума в Бургас. Работи няколко години на риболовни кораби, траулери – като моряк в "Океански риболов – Бургас". По-късно завършва история и археология в Софийския държавен университет, има докторат по история. Автор е на около 20 монографии и над 200 студии и статии в областта на българското Средновековие, османския период и новата история. Специализирал е палеография в Париж и във Ватикана. От 1973 до 1990 година сътрудничи на Държавна сигурност в направление културно-историческо наследство. През 1999 г. започва телевизионната си кариера като водещ на историческо предаване. Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина в първото правителство на Бойко Борисов (юли 2009 - февруари 2011). Божидар Димитров умира на 72 години на 1 юли 2018 г. пред дома си на ул. "Елемаг" в София. Според негови близки вероятно причината за смъртта е белодробна емболия. Професорът бе дългогодишен директор на Националния исторически музей и ярък пример за самоирония, липса на лицемерие и уникален хумор.

Колоритният историк:

Цици има по целия плаж, вампири само при нас 

Откритията в Созопол предизвикват световен интерес 

Доли ТАЧЕВА

Проф. Божидар Димитров - човекът, който направи историята интересна за стотици хиляди българи. През 2012 г. прави едно от най-сензационните исторически открития в Созопол. През лятото на 2012-а археолози се натъкват на необичайна находка в стария град. До древен храм, сред множество некрополи, екипът попада на скелети отпреди 700 години, а в единия има забит железен кол в гръдния кош. Това според директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров са следи от ритуали срещу вампирясване, целящи да предпазят живите от зли духове. Хора, които приживе са били зли, след смъртта им са били пробождани с железен или дървен кол. Смятало се е, че това ще предотврати оставането на душите им на земята, където да тормозят живите. Древният езически ритуал се е практикувал, за да попречи на злите мъртви хора да възкръснат от гробовете си. По думите на Димитров в България са открити над 100 погребения на хора, нарочени за вампири, но само веднъж преди това в Созопол е направено подобно странно откритие. Новината за това взриви медиите не само у нас, но и в Европа и САЩ. Вампирските находки в България за много кратко време предизвикват голям медиен интерес. Авторитетни медии като "Дейли телеграф", "Индипендънт", Нешънъл Джиографик" и др. правят материали за вампирските гробове и ритуалите срещу вампири, практикувани по тези земи.

В Созопол започват да привличат туристи с приветствия от типа на "Цици има по целия плаж, вампирска кръв има само при нас!".

След откриването на вампира в морския град България става една от най-атрактивните дестинации за "вампирски туризъм" в света, като се нареди на почетното четвърто място. Славата на вампира дори е изпреварила тази на граф Дракула, който е на пето място в споменатата класация (на първо място в класацията е Музеят на вампирите в Париж).

За известно време останките на Созополския вампир са изложени в Националния исторически музей (НИМ) в София, като успява за това време да повиши посещенията му с 30%.

"При засилени мерки за сигурност и за голямо облекчение на созополските бабички, скелетът на вампира от Созопол беше пренесен в София. На тези, които се страхуват вампирът да не донесе нещастия на София и на софиянци, ще отговорим, че той е обезопасен чрез пробождането с железен кол още през средните векове. В този смисъл той е по-малко опасен и от утилизиран снаряд, коментира тогава с типичния си хумор Божидар Димитров.

Заради небивалия интерес находката е преместена отново в Созопол, като градът вече привлича чужденци, дошли специално заради Вампира. Макар и за някои това да звучи несериозно и да е само сензация, след откриването на вампирските скелети все по-често се говори за перспективите пред така наречения вампирски туризъм.

ДС, Ватикана и кило ракия

През 1973 г. Божидар Димитров е вербуван за сътрудник на Държавна сигурност. Псевдонимите му са Богдан, Кардам, Тервел и Телериг. Три години по-късно е изпратен да чете старобългарските и западните ръкописи за средновековната българска история в архивите на Ватикана. Тогава се натъква на най-стария глаголически паметник от Охридската книжовна школа - Асеманиевото евангелие, което после Държавна сигурност се похвалила като собствена заслуга. То е от втората половина на Х век и съдържа 158 пергаментови листа. Намерено е в Йерусалим от ориенталиста Йосиф Асеманий през ХVІІІ век, който го предава през 1736 година на Ватикана. След консултация с БАН Божидар Димитров предлага на католическата страна да се направи съвместно издание на старинния паметник. Хората на папата даже се съгласяват. Но в един момент при историка дошъл шефът на католическата библиотека и му заявил, че не може да се издаде, защото югославският посланик протестирал, че не бил на български, а на македонски език. Тогава проф. Димитров му предоставя контактите на 10 от най-големите славистични центрове в Австрия, Рим, Неапол и съветва католиците да ги питат дали са съгласни да участват в симпозиум във Ватикана, който България ще плати до последната стотинка. На този форум по предложение на Божидар Димитров трябва да се обсъди и реши на какъв език е Асеманиевото евангелие.

"Няма да го издаваме, ако учените кажат, че не е на български. Предай това на югославския посланик", категоричен е директорът на НИМ пред шефа на апостолическата библиотека. Според него сръбската медиевистика е сериозна наука и щяла също да потвърди българския характер на езика на Асеманиевото евангелие. Посланикът така и не приел да се свика подобна конференция, а в края на 70-те години Асеманиевото евангелие било издадено от Вера Иванова-Мавродинова и Аксиния Джурова.

Отново в архивите на Ватикана Божидар Димитров се натъква на 9 страници от историята на България на Петър Богдан, писана през 1667 г. Останалата част от ръкописа е открита чак през 2017 г. в Модена. Там завързал връзки с шефа на школата, която го обучавала, и вицепрефект на апостолическата библиотека монсеньор Жозе Рунскар. Приятелството им било основано на съвместното пийване на ракия и салата по български обичай. Първоначално кардиналът заподозрял Божидар Димитров, че като всички останали източноевропейци няма да пие, за да не бъде вербуван от западните служби. Имиджът на България бил като най-правоверния съюзник на Съветския съюз. Когато донесли 33-грамовата грапа, Димитров казва на кардинала: "Монсеньор, идвам от комунистическа страна. Тези държави имат силни секретни служби и те ще научат, че нарушавам един суров закон на моята страна, и ще ме изпратят в лагер, като се върна" - пише професорът в книгата си "За кожата на едно ченге", в която публикува пълното си досие от ДС през 2015 г.

"Руискар попита с още по-пресъхнал глас какъв е този закон. Казах му, че не може да се пие по-малко от сто грама ракия. Руискар подскочи от радост и заяви, че това е прекрасен закон, че комунизмът е прекрасен обществен строй и още утре ще се запише в Италианската комунистическа партия", допълва историкът.

Като пресушили бутилката, ватиканският прелат попитал какви са целите на престоя на Божидар Димитров.

"Казах му: "Тук съм да търся нови документи за българската история. Скоро ще празнуваме 1300-годишнината на държавата ни, а не си знаем историята, защото архивите ни са унищожени от турците в края на ХIV век. Задачата ми е възложена от българското правителство (без да уточнявам връзката си с ДС), което ми е осигурило достатъчно средства за заснемане на евентуални новооткрити документи".

Така Руискар, който ръководи и секретния архив на апостолическата библиотека, осигурява на българския историк достъп до стаите, от които се интересува. Друго от откритията на Божидар Димитров, за което Държавна сигурност го хвали, е късносредновековна хроника за Моравската мисия на Кирил и Методий. В нея Методий е наречен с българското име Страхота и това било изтълкувано в БАН като сигурно доказателство за българския произход на солунските братя.

От историята до политиката

Както по-рано стана дума, Димитров влиза в БКП в началото на 70-те години на миналия век и постепенно се издига в партийните среди. След преименуването на партията преминава в БСП. Два пъти е бил в листите за народни представители на БСП – в окръзи Кърджали и в Шумен през 1997 и 2001 година, но на по-задно, неизбираемо място. Като член на Висшия партиен съвет на БСП в края на 2005 година Божидар Димитров се обявява открито против решенията на ръководството на БСП. Той не подкрепя кандидатурата на Татяна Дончева за кмет на София и подкрепя независимия кандидат Бойко Борисов, с когото е в приятелски отношения. За това си действие е снет от поста водач на групата на общинските съветници на БСП в Столичния общински съвет. След това престава да изпълнява поста, на който е избран, като не се явява на сесии. Преди парламентарните избори в България през 2009 г. напуска БСП и застава в подкрепа на ГЕРБ. На изборите е избран за народен представител, след като е издигнат от ГЕРБ за мажоритарен кандидат в Бургаски избирателен район. В първото правителство на ГЕРБ историкът е назначен за министър без портфейл, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина, Държавна агенция "Архиви" и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. На 21 януари 2010 г. по предложение на Божидар Димитров за промяна в законодателството, срокът, в който кандидатите за българско гражданство ще трябва да получат отговор „да“ или „не“, ще е една година. Кабинетът на ГЕРБ приема предложение за промени в Закона за българското гражданство, които елиминират упълномощените лица при подаване на документите или при получаване на указите и задължават кандидатите за български паспорти да се явяват лично на интервю. По оценки на министър Божидар Димитров в резултат от войни и преселения извън страната живеят 2 и половина милиона българи, които нямат българско гражданство. За разглеждане чакат 56 хиляди молби на такива българи. Според министъра на българите в чужбина промените ще ускоряват процеса и ще ликвидират корупцията.

Скандали, афери и шпионаж

Един от сравнително популярните слухове за Божидар Димитров е, че той едва ли не е участвал в открадването на "История славянобългарска" от Зографския манастир в Атон. Историкът споделя, че я е намерил пред кабинета си, увита с вестник. По-късно признава, че Бриго Аспарухов (разузнавач и депутат от парламентарната група на Коалиция за България в 39-ото народно събрание) му я е занесъл. Според версията на историка през 1984 г. Зографският манастир минава в румънски ръце и новоизбраният игумен започва да изнася ценни документи към Букурещ. Скоро за това разбира гръцката държава, която прекратява износа, но българското разузнаване вече е решило да "спаси" това, което смята за най-ценно – черновата на Паисиевата история. Как точно се извършва операцията и от кого, все още не е известно, но е факт, че документът попада в българското разузнаване, което дълго време не може да реши какво да направи с него. В крайна сметка Бриго Аспарухов в последните си дни на този пост решава да я даде на Божидар Димитров, като вероятно е разчитал хем да направи реклама на българското разузнаване, хем да подхлъзне тогавашните управляващи.

От тогавашните вестници научаваме, че зографските монаси се оплакват на президента, че оригиналът на "История славянобългарска" е бил откраднат от Зографския манастир и по-късно подхвърлен от "неизвестни лица" пред кабинета на началника на тогавашното Първо главно управление. Оттогава книгата стои там и никой не смее да вземе решение за нейното бъдеще независимо от настоятелните искания на зографските монаси. Веднага след установяването на кражбата те уведомяват гръцката полиция, а в гръцкия съд образуват дело срещу неизвестен извършител. Монасите ни всъщност правят това, което би направил всеки ограбен - обръщат се към органите на реда с надежда да им бъде върнато откраднатото. На 12 януари 1998 г. ръкописът на Паисиевата история потегля обратно към манастира, но този път в огнеупорна каса и със суперохрана от НСО. Решението за връщането на тази свята за всеки българин книга е взето от президента Петър Стоянов след скандал с Божидар Димитров.

През 2015 г. около историка се завихря нов скандал, докато е директор на Националния исторически музей. Става въпрос за два договора, сключени от него през 2015 г. с фирми на дъщеря му и племенниците му. Комисията се е самосезирала от публикация в медиите, че НИМ има договорни отношения с търговското дружество "Акшаена-2007" ООД, в което собственици са дъщерята на Димитров Мария и племенниците му. Конфликт на интереси обаче е установен само по отношение на първата фирма, тъй като Димитров не е сключвал договори с другата. Става въпрос за отпечатването на каталог с общ тираж от 2000 броя, като за тях са платени общо 34 800 лева, въпреки че НИМ дори не е получил част от поръчаните бройки. Димитров сключва първия договор с роднинската му фирма през април 2015 г., като поръчва каталог на колекция в тираж от 1000 броя на стойност 19 800 лв. и срок за изпълнение септември 2015 г. Въпреки че в договора е предвидено половината от сумата да се плати авансово, а другата половина – 5 дни след предаването на готовите каталози, второто плащане е извършено два месеца след първото. И двете платежни нареждания са подписани от Божидар Димитров, като музеят е получил само половината от поръчката, при това с над 2 години закъснение. Очевидно обаче Димитров е останал доволен от работата на дъщеря му и племенниците и същата година сключва още един договор – за печатно издание в тираж от 1000 броя на стойност 15 000 лева. В двумесечния срок по договора фирмата е предала всичките бройки и е получила цялото плащане, като платежните нареждания отново са с подписа на тогавашния шеф на НИМ. В крайна сметка при нито един от двата договора няма подадена официална декларация за конфликт на интереси.

Скандалите продължават и през 2017 г. Този път на арената заедно с историка излиза македонският журналист Миленко Неделковски, който поруга и разруши паметната плоча на загиналите при македонския връх Каймакчалан. След наглата му постъпка той получи забрана да влиза в България, а Божидар Димитров се закани да го съди. Неделковски не само не се извинява, но и не спира с нападките. След земетресение той пише в профила си: "Земетресение ли е това, или ташаците ми изтръпнаха, че татарският глупак Б. Димитров ще ме съди?!".

По-късно той кани историка на исторически сблъсък в предаването му с участници от Сърбия и Македония. Димитров се съгласява единствено при условие че предаването е пряко.

Неделковски се съгласява, но по-късно заявява, че предаването ще бъде на запис. Първоначално Димитров се съгласява и на запис, но след препоръки от приятели се отказва и сблъсък така и не се състои.

Няколко месеца по-късно пък историкът с пиперлив език нарече говорителката на руското външно министерство Мария Захарова "пикла без цици". Изказването му е по повод реакцията на Захарова относно поредните надписи върху Паметника на съветската армия в София. По думите й българите трябва да са благодарни на Червената армия за спасяването на 50 000 евреи у нас. Според Димитров "не Москва и Русия твърдят, че България не е спасила евреите си, а една пикла без цици". Следва напрежение, но в крайна сметка двете страни се помиряват.

Разпръскват праха му на три места

На три места е разпръснат прахът на проф. Божидар Димитров. Историкът почина на 1 юли 2018 г., на рождения ден на дъщеря си, на 72-годишна възраст. Първото място е неговият роден град - Созопол.

Част от праха бе разпръснат между островите Св. Кирик и Св. Иван. Именно в периметъра между двата острова историкът е бил моряк в юношеските си години, а след това и подводен археолог. Друга част от праха на историка е положена в гроба на майка му. Няколко дни преди това част от останките му бяха разпръснати във военните гробища в македонското с. Ново село. На тези три места приживе бившият министър без портфейл искал да бъде разнесен. Пред близките си той бил категоричен, че иска да бъде кремиран.

"Не е изненада, че част от праха му е на македонска земя. Той се бореше със зъби и нокти за каузата "Македония" и българския въпрос по случая", споделя Димитър Недев, дългогодишен приятел на Димитров и директор на археологическия музей в Созопол.

Ванга му предсказва големи неща

Навремето голямата пророчица Ванга предсказва на Божидар Димитров, че неговата задача е да възстанови три "държавни" църкви. Самият той разказва, че тогава не приел сериозно думите на ясновидката от Рупите. След нейното предсказание се оказало, че действително историкът трябва да се нагърби с реставрацията на Боянската в София, "Свети 40 мъченици" в Търново, а впоследствие и Голямата базилика в Плиска, която е неговата голяма и оказва се, последна мечта. Той се бори до последно да се осигурят пари, с които да се завърши реставрацията на най-голямата средновековна църква на Балканите.

"Представете си храм, голям колкото стадион, така е изглеждала църквата", казваше историкът приживе и чертаеше планове как тази руина ще се превърне в място, което ще искат да посетят хиляди хора. И успя. През 2017 година правителството отпусна още 8 млн. лева, за да може работата там да продължи.

Кръщават залив в Антарктида на него

На Божидар Димитров е именуван залив в Антарктида. Заливът Димитров е широк 6,8 км и е разположен на полуостров Велинград на брега Греъм. В него се вливат ледниците Хук и Русалка. На входа на залива е разположен остров Камакуа. Според участници в българската антарктическа експедиция името е избрано заради приноса на Димитров към Българската антарктическа програма.

"Аз съм лобирал пред отговорните фактори за пари за тази експедиция и като морски човек изтъквах голямата полза за България. Това е международен престиж за България. Страните, които могат да си позволят да изследват Антарктида с постоянни бази, са много малко. Хубаво е да се развява българският флаг някъде в Антарктическия континент. В Националния исторически музей ще бъдат показани експонатите, които са донесени от там. Този залив е по-голям от родния созополски залив", коментира приживе приятната изненада историкът.

За ужас на македонците!

Историкът Божидар Димитров бе известен с цветния си език и често от устата му излизаха култови фрази. "България Днес" ви представя част от тях: "Не бива да се опитват да ме бият на мой терен, защото съм най-добрият на полето на историята. Как на мой терен?! Аз съм Меси в историята, дявол да го вземе! Знам, че съм нескромен, но къде са тръгнали?", проф. Димитров порязва остро активистите, които искаха пенсионирането му от общественото пространство.

"Няма славянска азбука, има българска" - професорът е непреклонен.

"Съмнявам се Бойко да дава пари на медии. Като знам каква скръндза е!" - професорът няма страх от началника.

"За ужас на македонците ще живея и съм добре - професорът пред в. "България Днес" дали се чувства добре след престой в болницата. - Много хора, когато разберат, че ще дискутират с мен, отказват, сигурно се боят да не ги нарека "задници", но аз в това студио няма да ги нарека "задници", макар че напълно заслужават" - историкът не спестява истини за опонентите си.

"Не казах задник, казах боклук" -професорът държи да бъде коректно цитиран относно мнението за опонентите си.