Скулпторът Андрей Вранчев: Мумифицирани сме в соца

Миналото още тегне над нас и ни пречи да еволюираме

КОЙ Е ТОЙ

Андрей Врабчев е скулптор, роден на 22 април 1977 г. През последната година той направи няколко инсталации в градска среда в столицата, които искрено провокираха обществото за наболелите теми. Последната инсталация е 4-метрова мумия, която беше поставена на мястото на бившия мавзолей дни. На 1 април пък той постави пластмасов паметник на премиера Борисов на столичната улица "Граф Игнатиев". За идеите и символиката на творчеството му четете в следващите редове.

- Преди дни поставихте инсталацията "Мумията на комунизма" на мястото на бившия мавзолей. Каква е символиката, която всеки трябва да разбере?

- Символът на мумията е инструментът на тази работа, на нейното послание, то е ясно - това е запазено мъртво тяло, опит да се обезсмърти нещо вече умряло или ако се вземе предвид египетското вярване, да се запази тялото за нов живот. В случая не символът на мумията е това, което трябва да бъде разбрано, а да се провокира размисъл, поставяйки символа на мумията в контекста на работата - запазването на поведенческите модели, културата и отношенията между нас от периода на комунистическата власт и влиянието им върху неспособността на обществото действително да се освободи и еволюира. На практика ние мумифицираме нещо, което умря вътре в себе си. Иска ми се това да не означава, че го подготвяме за нов живот, въпреки че именно това е рискът, когато идеите и историята не биват преосмислени и асимилирани. Те остават живи мъртъвци и водят до нови грешки. Мисля, че е редно да поясня, че комунизмът като нарицателно в посткомунистическите страни и комунизмът като политико-философска система са различни неща. Комунизъм за нас е онази морално компрометирана система на отношения, в която човекът – индивидът, нямаше стойност, която обаче продължава да е наш модел за света и отношенията в него. Прост пример е страхът и безотговорността или това, че ние останахме единствената страна от соцблока с прокуратура от сталинистки тип. Това не е ли мумифициране?

- Мумията беше поставена за няколко часа на мястото на бившия мавзолей. Защо за толкова кратко време и къде е тя в момента?

- Реално тя престоя между 3-4 часа между 9,30 ч. И 13 ч., но около 12 ч. беше сложена в легнало положение, за да се изпълни нареждането на Столичния инспекторат за незабавното й преместване, така тя изчака транспорта. За мен това беше от полза, защото оригиналният замисъл беше именно с легнала фигура, но поради намаляването на мащаба от 10 м на 4 м с цел да има видимост мумията беше изложена права.

- Кога ви дойде идеята за тази инсталация и защо решихте да я сложите точно на 14 декември?

- Идеята е развита по друг повод, в който имаше перспективата скулптурата да стане част от градския пейзаж за по-дълъг период, с което щеше да спечели много и като скулптура, и като отражение в обществото. Но тъй като ясно съзнавах, че това няма да бъде допуснато, реших да я "реализирам" по този начин, жертвайки част от достойнствата на същинския проект.

Изборът на датата е свързан с това, че на 14 декември 1989 г. народните протести не успяват да предизвикат свалянето на чл. 1 от Конституцията на НРБ, който определя ръководната роля на партията. И този липсващ член, както и умрелият комунизъм като че ли се запазиха в нас, дори се предават в поколения, които не помнят режима. Ето днес се чества 10 ноември като деня на падането на режима, но реално тогава е взето едно партийно решение, а не е свален режимът на БКП.

- През април сложихте и паметник на премиера Борисов. Как избирате кого и какво да бъде превърнато в скулптура?

- Работата с премиера Борисов е страничен резултат от един друг проект, който, уви, още е в процес на правене. Вземането на решения е многопосочно - от проблеми, засягащи само формата и пространството, до някакви интелектуални или емоционални изживявания и открития. Там, където проблемите се препокриват, например идеята е подходяща за някаква визия или форма или обратното, може да се синтезира проект. Нещата са сложни, зависят от много фактори и най-вече от чувството, че искаш да реализираш конкретно хрумване. Именно реализирането на една идея е това, което те освобождава от непрекъснатото връщане към нея и дава основа за развитие, така че дори когато идеята да е твърде встрани от собствените ти представи, какъвто е и случаят с паметника на Борисов.

- С оглед на изминаващата година има ли човек, когото бихте увековечили чрез скулптора? Ако да - кой е той?

- Лично аз съм се откъснал от паметника като средство за увековечаване на личности и събития. Паметниците имат много интересна роля като проява на много други неща, а и могат да съществуват много различни видове паметници. За съжаление нашето общество е вторачено в миналото и това не му разрешава да напусне емоционално незрялата рамка на правене на паметници с цел само убеждаване във величие - основно мъже с мустаци и мечове. За мен много по-смислено би било да правим неща, които да са повод за паметници в бъдеще време, но това иска да мислим за ближните си и за бъдещето повече, отколкото за миналото. Защото само опитът да си полезен и смислен е това, което води до развитие и до величие. Липсата на достойнство и морал не може да се компенсира с "патриотизъм". Напротив, патриотизмът е безсмислена категория, ако не включва достойнството и морала в ценностите си. Вижте какво правим с Македония, искаме да властваме над миналото, вместо да се борим за общото ни бъдеще. Това значи да се сближаваме, а ние се караме за това, което ни прави близки - това е недостойно, без грижа за ближния, следователно и неморално, разбираемо е безрезултатно. Сегашното ни величие е проиграно в името на миналото величие. Това е положението, когато паметниците са по-важни от съвременниците.

- Днес пластмасовият Борисов е в Габрово, защо е там?

- Беше част от 24-то биенале на хумора и сатирата в изкуствата. То приключи и сега обсъждаме с Музея на хумора и сатирата как да остане при тях за по-дълго време.

- Има много недоволни, но и доволни габровци, че паметникът на Борисов е там. Каква беше реакцията на хората, след като поставихте на 1 април паметника на "Графа"?

- Аз срещнах само положителни реакции на всички намеси в градската среда, които направих досега.

- Кога да очакваме следваща инсталация?

- Едва ли ще е скоро, имам нужда от тема, която да ме накара отново да работя в тази посока или идея, която да е подходяща за такава инсталация. Имам две такива теми, но са толкова лични, че не бих ги употребил толкова лесно, без да съм убеден в качеството на измисленото. Ако трябва да съм честен, малко си омръзнах имам нужда да се върна към другите си търсения, макар и да не съм спирал с тях, имам нужда от по-голяма концентрация върху тях. Ако всичко е наред, предстоят ми две изложби и ще се съсредоточа там.