Звезделин Минков, имитаторът на Тодор Живков: Държавна сигурност ме разпитва за Тато

Агент на службите ме сгащи в Приморско, цивилни ченгета следяха новогодишната програма

Кой е той?

Звезделин Минков е човекът, който умее да имитира до съвършенство гласовете и поведението на известни българи. Тази негова дарба му печели много почитатели, но му навлича и сериозни неприятности. Минков с успех влиза в кожата на Георги Парцалев, Никола Анастасов, Велко Кънев... Но най-известни са превъплъщенията му в ролята на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков. Звезделин Минков е част и от великолепния актьорски състав, създал някои от най-добрите новогодишни програми в историята на българската телевизия.

- Звезделин, вие сте част от актьорите, които през 80-те години превръщате новогодишната програма по телевизията в събитие, за което се говори дълго след края на празника. Как бяхте избран да попаднете в компанията на звезди като Георги Парцалев, Никола Анастасов и другите легендарни комици?

- По това време бях млад актьор със само три години стаж в театър "Димитър Димов" в Кърджали. Спомням си ясно как започна всичко. Годината е 1986, месец октомври. Прибирам се в София и по телефона ми се обажда Иван Кулеков. Той беше сценарист на новогодишната програма. Предложението му звучеше като първоаприлска шега – аз да бъда водещият! Каза ми, че снимките започват в края на октомври и ще бъдат в зала "Универсиада".

- Какво беше чувството, след като получихте това невероятно предложение?

- Не можех да си намеря място от вълнение. Когато разбрах, че в програмата ще участва и най-големият комик на България за всички времена Георги Парцалев, се почуствах като богоизбран. Оказа се, че Иван Кулеков е измислил всичко. Част от ролята ми беше да се представя като двойник на Парцалев. Кулеков ме познаваше от по-рано и знаеше, че мога да имитирам гласове. В същото време телевизията разполагаше със страхотни гримьори. С Парцалев седнахме един срещу друг и майсторите на макиажа часове наред си играха да ни направят като две капки вода. Облякоха ни с едни и същи костюми. Изглеждахме толкова еднакви, че собствените ни майки да не могат да ни различат. Идва моментът снимките да започнат и аз заставам зад микрофона до едни отрупани празнични маси. На тях са насядали студенти, които срещу хонорар от 4,50 лв. се преструват, че празнуват Нова година по средата на есента. Статистите всъщност си прекарваха доста добре, защото сервитьорите им носеха истински питиета и най-отбрани ястия.

- На записите на новогодишните програми е имало и истински ченгета от Държавна сигурност (ДС). Доколко те се бъркаха в сценария на продукцията?

- Всички големи културни прояви в страната се следяха от цивилни ченгета от ДС. Включително и новогодишната програма. Агентите наблюдаваха всичко много стриктно. По начина, по който бяха облечени, веднага можеше да разбереш кои са. Изглеждаха точно като по филмите. Човекът на ДС по тези мероприятия винаги носеше чисто бяла риза. Костюмът се допълва от черна вратовръзка, черно сако, черни обувки, черен панталон. Стои и "гледа в бъдещето". Изобщо не разговаря с никого. Седи си в ъгъла и само слухти. Ако нещо му се струва нередно, идва и казва: "Това няма да бъде пуснато на Нова година. Не се мъчете да го заснемате изобщо." Хачо Бояджиев ми е разказвал, че от Кремъл са им пращали човек, който да следи дали се следва правата линия в някои телевизионните предавания, които той е правил. Сядал в ъгъла на самото студио, където са правени предаванията и записите. Агентът знаел български език и слухтял всичко.

- Вие сте един от най-успешните имитатори на Тодор Живков, разкажете за личните ви срещи с първия човек в държавата в онези години.

- Срещнах се с Тодор Живков, когато завършвах актьорско майсторство във ВИТИЗ. Той имаше една традиция, която строго спазваше. Всяка година на 24 май даваше банкет за студентите, завършващи нашия факултет. На празненството на нашия випуск 4 часа бях с Тодор Живков на една маса на четвъртия етаж на ВИТИЗ. Разказа ни много интересни неща, но имаше и един напрегнат момент. По едно време Живков взима думата и казва: Колко души завършвате ВИТИЗ? И Сейкова, която беше ректор, отговаря: 65. Тато се замисля. Стои и гледа в земята. Тишината е толкова осезаема, че муха да бръмне, ще се чуе. Ние - настръхнали от напрежение. Той гледа в земята и мисли. По едно време вдига глава и казва: "65? Много бе! Какво ще ви правим в България толкова много. Па ние вече тука имаме къде седем милиона артиста! А вие още 65, хахахаха! Вижте, какво ще ви кажа. Аз предпочитам пет души да завършат ВИТИЗ, ама да бъдат такива великолепни актьори, че лично аз да знам и трите имена на завършилите.

- Казват, че Живков имал чувство за хумор, успяхте ли да го усетите?

- Когато завърши официалната част на тази сбирка, Живков се изправи и каза с неговия типичен говор: "Абе, във всеки випуск знам, че има по некой зевзек. Некой, къде разсмива другите. Кой вашия зевзек тука?" И всички взеха да ме сочат мене - Звезделин, Звезделин. Станах и на един метър от Живков започнах да имитирам Никола Анастасов, Велко Кънев и Георги Парцалев. Тато много се смя. Мислех си накрая да имитирам и самия Тато. Усещах, че на него ще му стане приятно. Че ще оцени изпълнението ми. Защото не всеки би посмял да направи такова нещо в очите му.

Лошото беше, че тези, които слухтяха отстрани, обикновено нямат чувство за хумор. Най-вероятно тихичко щяха да ме помолят да изляза навън. И никой повече нямаше да чуе за мен в актьорската професия. Затова и не посмях да го имитирам на тази среща.

- Но ДС все пак разбира, че вие имитирате Тодор Живков и за малко да си изпатите сериозно. Как се случи това?

- Ще започна от самото начало. Имитирам Тодор Живков пред мои близки още от 1974 г. По това аз време бях ученик в Козлодуй и той дойде за откриването на атомната електроцентрала. Участвах в оркестъра на градската духова музика и Живков мина на сантиметри покрай мен. Слушах цялата му реч и вечерта го имитирах на майка ми и баща ми. Те се изчервиха целите, разтрепериха се. Думите им бяха: "Звезди, недей го прави това никъде. Ще стане много страшно".

- Вие послушахте ли ги?

- Напротив - направих точно обратното. Бях на морето през лятото на 1981 г. и пред една компания започвам да имитирам Тодор Живков. Поводът е атентатът срещу папа Йоан Павел II. В престъплението несправедливо беше замесен и българинът Сергей Антонов. И аз с гласа на Бай Тошо казвам: "Как може такова нещо?! Съдията Мартела ще съди Сергей – откъде накъде?! Антонов бил стрелял по папата... Нема такова нещо! Сергей е наше момче. Я съм ги обучавал, като правят нещо, да го правят като хората. Жив ли е папата? Жив е! Значи Сергей не е стрелял – хахахахах!"

- Какво се случи след това?

- Един мъж от компанията се изправи ме помоли да излезем навън. Бяхме в ресторант в Приморско, а аз изобщо не подозирах в какво съм се забъркал. Напуснахме заведението, застанахме до един стълб и мъжът си извади картата на служител от ДС.

Едва не припаднах. Никога не съм се плашил толкова в целия си живот. Агентът ми казва: "Нищо няма да ти направя. Само ми кажи кой ти го разказа това за Тодор Живков и думите му за Сергей Антонов.

Ако не ми признаеш, ще те прибера в ареста и след това животът ти ще стане ад." Аз треперя и почвам да плача. Обяснявам, че майка и татко са учители. Че не лъжа. Че никой не ми го е казвал. Че аз сам съм го измислил, за да стане смешката. И накрая този човек изумен признава: "Ама, как ще го измислиш, бе?! Преди седмица бяхме само седем души на една маса в резиденция Бояна. И Тодор Живков разказа точно това, което ти каза преди малко. Кажи кой от колегите от ДС ти го е разкрил?!" Но аз бях толкова искрен и толкова уплашен... Успях да убедя човека от ДС, че не лъжа. Размина ми се.

- Великият Парцалев години по-късно ви е правил комплимент за имитаторските способности. Какво ви каза той?

- Оценката на Парцалев значи много за мен. Той ми е споделял: "Бате, ти си уникален имитатор. Защото имитираш не само жест, походка, мимика и глас. Но имитираш и начин на мислене. Усещаш какво би казал имитираният човек в дадена ситуация."

- Всички познаваме Парцалев от ролите му в театъра и киното. Какъв беше като човек и приятел?

- Приятелството ми с Парцалев продължи десет години до смъртта му. Беше уникална личност. Много се зарадвах, когато се съгласи за първи път да ми дойде на гости. Аз по това време не смеех да го поканя. Мислех, че след като е такава голяма звезда, не може да се държи като нормален човек. Но един ден се престраших, поканих го в Студентски град и той дойде. Аз живеех в общежитие. Бяха ме настанили в блок №22 за семейни студенти. Там имаше режим за влизане и излизане и портиерка. Парцалев остана на гости до 3 часа сутринта, пихме, ядохме...

На тръгване той се притесни: "Ама как сега ще събудим жената на входа. Пише, че след полунощ входната врата се заключва. Нали си на първия етаж, хайде ще скочим. Ти ще прескочиш от балкона първи и ще застанеш на четири крака отдолу. После аз ще стъпя върху теб и ще сляза. Оттогава аз съм единственият българин, върху чийто гръб е стъпвал Георги Парцалев! Той прескочи през терасата, хвана си такси и се прибра.

- Бил си водещ и на концерти на легендарната Лили Иванова. Какво е да работиш с толкова голяма звезда?

- С Лили Иванова направих 13-дневно турне в цяла България. Тя не разговаряше с мен. Нейният тогавашен съпруг Асен Гаргов ми казваше кога ще репетираме. Имаше много строги правила, за които той ме инструктираше. Още помня думите му: "След като обявиш, че Лили Иванов ще излезе на сцената, запомни, че задължително трябва да тръгнеш надясно. Ако излезеш отляво, ще се сблъскаш с нея и ще я разстроиш. Има опасност да загуби концентрацията си. Абе, излезеш ли наляво, да знаеш, че на другия ден търсим друг водещ. Няма да си ти."

По това време бях студент във ВИТИЗ и с Лили правехме по два концерта на ден. Истината е, че ми плащаше царски хонорар - по 90 лв. на концерт. Изкарвах по по 180 лв. на ден, а в онези години чистачката във ВИТИЗ получаваше заплата по 120 лв. на месец.

- През отиващата си 2019 г. България загуби обичаните актьори Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова. С какво ще ги запомните?

- Ламбо беше пословичен със своята щедрост. В заведение винаги той плащаше цялата сметка. Стоянка Мутафова едва ли някой някога ще успее да я задмине по актьорско дълголетие. Тя остава завинаги в историята. Моля се новата 2020 година да донесе повече радост на българите. Дано всички ние станем по-добри и по-щастливи!