Медицинските клоуни Янита и Ива : Децата забравят за болката със смях

Бате Николай е нашият учител, малките го обожаваха 

КОИ СА ТЕ

Янита Кирова (Д-р Пипи) и Ива Лапатова (Д-р Куку) завършват НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Театър на движението - пантомима". От 2015 до 2016 г. те се обучават като медицински клоуни в "Пирогов", с ментор актьора Николай Николаев - Бате Николай - д-р Коко. Тогава създават своята "Смешната лечебница на д-р Куку и д-р Пипи", а преди това двете се занимават с деца в своята школа за пластически театър, където всяко дете е винаги добре дошло и до днес.

Доли ТАЧЕВА

- Как се зароди идеята за "Смешната лечебница на д-р Куку и д-р Пипи"?
- Янита: Роди се с времето. Но едно от нещата, които ни даде тласък, беше филмът "Пач Адамс", който и двете сме гледали още като деца. Това е филм, разказващ истинската история на доктор Хънтър Кампбъл, американски педиатър, който слага червения нос и решава по този начин да скъси дистанцията между себе си и малките пациенти. Още по време на следването ни в НАТФИЗ разбрахме, че когато сме тандем, нещата ни се получават добре. Искахме да тръгнем по неутъпкана пътека, да прокараме собствен път. Започнахме да мислим как да използваме изкуството си, за да помагаме на хора в нужда, и стъпка по стъпка създадохме "Смешната лечебница на д-р Куку и д-р Пипи".
- От колко време вече работите в нея?
- Янита: От 2016 година, но имаме едно усещане, все едно е било цял живот.
- Има ли други клоуни освен вас двете?
- Двете: Малко по малко започнахме да събираме екип от артисти, които искат да работят като медицински клоуни. Оказа се трудно да намериш хора, които да са склонни да оставят сигурното и да тръгнат натам, накъдето хич не е ясно какво ги очаква. Все още търсим правилните хора. Защото да си медицински клоун хич не е лесно. По-скоро трябва да си роден за това. В момента има няколко медицински клоуни, за които времето ще покаже дали това е тяхното призвание. При нас работят още д-р Фръц, д-р Пръц, д-р Оле, д-р Шиши и д-р Боц. Една от целите ни е именно да има достатъчно работа за медицински клоуни в България и това да се превърне в професия. По този начин ще има и още едно поле за развитие за хора, завършили висши учебни заведения по изкуствата.
- Кои болнични заведения посещавате?
- Ива: В момента сме в 4 столични болници. Занапред се опитваме да ги направим повече, и то не само в София, но и в цялата страна. Трудно е, когато почнеш да проправяш път, който не съществува. Ние нямаме традиции в медицинската клоунада и не е лесно да убедиш хората, че тя е ценна, необходима и дори задължителна в нашата страна. Не само в детските отделения, ами и в отделенията за възрастни. Освен медицинската клоунада ние продължаваме да творим и да създаваме нашия малък свят на театъра без думи.
- Как протича един ваш ден в образа на д-р Куку и д-р Пипи и колко деца успявате да посетите?
- Ива: Дните на д-р Куку и д-р Пипи са много различни един от друг. Очарованието е именно в това, че всеки ден е уникален сам по себе си, среща ни с различни хора и ни предоставя различни предизвикателства. Средно за една наша визитация успяваме да засегнем между 20 и 50 деца, много зависи в коя болница сме и там колко отделения има.
- Как ви приемат децата, радват ли се, не се ли плашат?
- Янита: Ние сме там, за да накараме децата да се чувстват добре, а не да им носим допълнителен стрес. А те са там, за да ни посрещнат с отворени обятия и да не ни пуснат да си тръгнем. А ако някое дете е по-резервирано в началото, то неговото любопитство му помага да ни опознае и да види, че ние не сме страшни и че сме там, за да му помогнем. При такива случаи най-важни са нашето търпение и нашата искреност.
- С какво най-много въздействате на малките пациенти?
- Ива: С изненадата! Представете си, че сте в болнична стая и никак не ви е до смях. И изведнъж влизат едни цветни, усмихнати клоуни, които по никакъв начин не сте очаквали. Започвате да се смеете и захласвате в ситуацията. Забравяте къде сте, забравяте за болката! Нашите визитации имат за цел да премахнат стреса у децата от лекарите, медицинските сестри и от самия процес на лекуване. Правим го по приятен, забавен и доста убедителен начин.
- Разкажете някоя лична история, която ви е докоснала по време на работа.
- Ива: Толкова са много. Няма по- и най-любима. Често, за жалост, се случва да виждаме семейства в болниците повече от четири-пет пъти. Деца, които стоят по месец-два в отделенията. Няма как да не станем приятели, да не пожелаят да ни видят отново. Много родители се свързват с нас след това и ни благодарят за срещите ни. Едно момиченце трябваше да бъде отново хоспитализирано в "Пирогов", за да му бъде направена операция. Толкова много плакало у дома, но майка му казала, че ще се види отново с д-р Куку и д-р Пипи. Само си оправило багажа за болницата!
- Самите лекари как ви приемат и според вас имат ли и те нужда от вас понякога?
- Янита: Защо понякога? Медицинският клоун в цял свят е част от медицинския екип. Това е целта и тук. За съжаление, живеем в дни, в които думата "лекар" се възприема от обществото като нещо лошо, нещо мръсно. Но лекарите ни са добри. И ние трябва да ги уважаваме и ценим. Те вършат своята работа чудесно въпреки гнусотията по болниците, въпреки липсата на пари, липсата на човешко отношение, липсата на разум. В крайна сметка те са тези, при които тичаме в най-лошите варианти на развитие на обстоятелствата. Ние ги подкрепяме, стоим до тях и се опитваме да им помогнем в работата им. Опитваме се да обясним на децата, че те не са страшни, не са опасни, а са там, за да помогнат. Те са добрите феи. А ние сме щастливи да бъдем част от тях. Лекарите от своя страна започват да възприемат идеята за медицинската клоунада като нещо позитивно за болничния екип. Някои от тях вече са наясно, защото знаят отпреди, от Бате Николай, други пък са осведомени, че това го има в чужбина. Трети, макар и в началото скептични, започват да виждат плюсовете и да ни подкрепят с времето. В практиката ни вече се е случвало медицинският персонал да има нужда от нас при някои конкретни интервенции - слагане или махане на абокат, смяна на конци, смяна на превръзки, дори и поставяне на лепенка. Така за всички е по-лесно и приятно.
- Споменахте актьора Николай Николаев, известен като Бате Николай, който бе първият, захванал се с тази дейност. Какъв спомен пазите за него?
- Ива: Няма да забравя един разговор по телефона. Седим си с Яни на една пейка и тя ми разказва как вечерта гледала за пореден път филма "Пач Адамс", вдъхновила се! Издирила номера на Бате Николай и ми казва: "Защо да не му звъннем. Да отидем да видим как "лекува". Тогава му се обадих, а той толкова спокойно ми каза: "Прекрасно девойче, утре в 9:00 часа да сте в двора на "Пирогов", ще ви облека в костюми и ще дойдете в отделенията с мен". Преминахме едногодишно обучение при него в "Пирогов", запознахме се в детайли какво е медицински клоун и какво представлява медицинската клоунада. Случките с него са толкова много, но никога няма да забравим колко доброта и спокойствие излъчваше, щом влизаше в някоя болнична стая. Всички погледи бяха вперени в него, децата го обожаваха. Човек с голямо сърце!
- И двете сте майки, влизате ли в тези шарени образи у дома?
- Янита: Не. У дома не сме в болница. Ние не сме циркови клоуни, една също доста трудна и силно уважавана от нас професия. Но ние сме медицински клоуни, или клоуни доктори. А и за да бъде един човек професионалист, той трябва да разграничава личния си живот от работата.