Явора Стоилова, потомка на поета: Не са истински намерените стихове на Яворов

Той не е писал от първо лице, нито е възхвалявал войната

Коя е тя
Потомката на Пейо Яворов - Явора Стоилова, е дъщеря на художника Васил Стоилов и Ганка Найденова-Стоилова, племенница на поета и негов изследовател. Новината за непознати досега стихове и документи на поета развълнуваха изследователите и почитателите му. Самата Явора обаче е скептична към истинността на новите документи.

- Г-жо Стоилова, зарадва ли ви новината за появата на нови, неизвестни стихове на Яворов и негови документи?
- Разбира се. За съжаление според мен изобщо не са в стила на Яворов намерените стихове. Мисля, че една експертиза на графолог би внесла яснота. Аз не съм графолог, но ясно виждам известна разлика. Израснала съм с творчеството на поета и за мен най-голямата радост би била, ако последните стихове на Яворов не са посветени на някоя жена, а на най-любимата му муза - страдаща майка Македония. Освен това ми се струва, че почеркът му е по-красив, дори когато е бил сляп, а не разкривен във всички посоки. Е, все пак може да е писал върху коленете си под свистенето на куршумите в Македония и затова да е разкривен почеркът, но не ми се вярва. Искам да кажа теза и антитезите. Затова не трябва аз с моите емоции да коментирам почерка, а графолог. Дай Боже, да не съм права. И друго - стиховете не са в яворовски стил, по-скоро са във Вапцаровски, по-напред са във времето. И това, което вече казах, е, че Яворов не е писал "аз"-ови стихове, той никога не е изтъквал себе си. Той изтъква народа, например дори самотата си, самобичува се, но не се възхвалява като герой. Да напише тези стихове би означавало да изневери на своето кредо, на своя характер. Особено пък, че има писмо, което открих в летописа на майка си, в което той казва: "През войната аз извърших три подвига. Първият подвиг - ожених се. Вторият подвиг - бях в Македония. И третият подвиг - не написах патриотически стихове". Е, той сам го казва.
- И друг стих, който се появи в медиите: "И паднах сякаш поразен от гръм - зарових плачещо лице в земята и чух със сетни сили чуден звън - звънът на бойната тръба и на войната..."
- Какво да казва Яворов? Че войната има "чуден звън"? Това никога не би го казал, защото в същия период говори за ужасите от войната и се връща на кон в София, ужасен от зверствата. И как може този човек, който се ужасява от зверствата на войната, да я възхвалява? Проф. Неделчев, който е най-задълбочен изследовател на Яворов, говореше за стихове посвещения. Аз смятам, че всички стихове на Яворов са посвещения, но когато ги пише, го прави на свои приятели и се подписва - Яворов, а не Яворов с печат. Печат под стиховете не е слагал. Освен това имам много факсимилета с негови стихове, те всички са драскани, поправяни, а това е неподправено дори. Това са неща, които ме съмняват, но аз не мога все пак да се произнеса компетентно. Не съм само аз, има и други хора, които се съмняват - поетът Румен Леонидов например.
- Вие споделяте неговото мнение.
- Да, но искам да споделя и че уважавам доц. Милкана Бошнакова като специалист и изследовател на връзката между Яворов и Македония. Тя наистина е направила много. Освен това уважавам и председателя на фондация "Пейо Яворов" в Чирпан - Тодор Иванов. Това са хора, които имат голяма заслуга името на поета още да не е забравено.
- Споделяте ли мнението, че след смъртта на Мина Яворов се отказва от поезията, а новото откритие сочи, че не е така.
- Споделям го, да. Това е мнение и на проф. Неделчев. Той е поет по душа, но вече изразява своята поезия чрез драми. Написва "В полите на Витоша", "Когато гръм удари" и започва да пише една антивоенна драма и я пише точно в този период, в който трябва да напише стихове с подобни думи: "...чуден звън - звънът на бойната тръба и на войната...". Кой би могъл да каже "чудния звън на войната", това е нелогично. Ако не съм права, ако експертизата потвърди обратно на моето мнение, съм готова да се извиня.
- Майка ви би ли се зарадвала на тези нови стихове?
- Може би, защото това са хубави неща, да се говори за поета е хубаво. От една страна, това е добре, но пък ако тези стихове влязат в учебната програма, е по-добре да са други, не точно тези. И според проф. Неделчев, и според мен със смъртта на Мина пресъхва Яворовата поезия. Майка ми би се радвала на всичко, което излиза днес за Яворов. Тя дари на Националната библиотека и на музея на Яворов в София над 200 документа от архива му. А аз дарих след смъртта й още 60 документа. Това са автентични материали, защото са директно от архива на поета. Иначе се знае, че много от документите и писмата на Яворов са изчезнали. След самоубийството му бившият мъж на Лора Иван Дренков и майка й Екатерина Каравелова са събрали част от документите и са ги изхвърлили. От омраза към "убиеца на Лора", както смятали те. Един период от живота на Яворов е в мъгла. И както казва проф. Неделчев - сигурно ще се появят много нови документи. Но дай Боже, да се появят.
- Г-жо Стоилова, преди време споделихте, че искате да напишете пиеса, която да е посветена на борбата с анорексията, от която си отиде вашата дъщеря Василия.
- Завърших пиесата с поетесата Лиляна Кънева. Сюжетът е посветен на анорексията - казва се "Другата в огледалото", и вече преговарям къде да се играе, в кой театър. Посвещавам тази постановка на починалата ми дъщеря.
- Кой ще изиграе главната роля на вашата дъщеря Василия?
- Актрисата Елена Петрова. Тя е и красива, и талантлива. Напомня ми за Василия.