Климент Талев, внук на класика, написал "Железния светилник": Мисията ми е да пазя наследството на Димитър Талев

"Уроците на моя дядо Димитър Талев ми помагат да понасям изолацията, която всички ние трябва да изтърпим. Така е било винаги в трудни моменти от моя живот." Това казва пред „България Днес” Климент, внук на българския класик.
До днес той живее в дома, където са се родили някои от най-обичаните образи в нашата литература. Грижи се за архива на Талев, пази негови лични вещи и ръкописи. Климент посвещава живота си на това да опази заветите и наследството на гениалния си дядо. Съгласява се да даде интервю и да "разходи" читателите в къщата на класика. Материалът беше публикуван в печатното издание на "България Днес", а поради големия интерес представяме тук и пълния разговор с Климент Талев.

- Климент, лично за теб, кои са реликвите на Димитър Талев, които имат най-висока стойност като негово духовно наследство?
- Вярвам, че е важно в тези трудни времена, да се обърнем отново към мъдростта на класиците. Те са хора като всички нас, но носят Божият дар да описват житейските радости и страдания на белите листове. За да може впоследствие всички ние да си вземем поука и да не повтаряме вече сторени грешки. Още от най-ранни детски години поривът на Талев е да напише нещо голямо за несправедливо страдащата Македония.

Това е и причината той да стане писател. По този повод Димитър Талев споделя: "Отначало тази мисъл само ме стопляше от време на време. Мине и отмине. Не смеех дори и да я задържа. Но вече всичко което чуех, всичко което четях, отиваше все там, в това кътче на душата ми..." И така той разбира,че не можех да имам друга тема в творческата му дейност през целия негов живот...
"Имаше само едно нещо, което беше реална основа на тези смели мечти -синовната ми любов към Македония", пише още Талев. - В този смисъл интересна информация ни дава историкът-биограф Здравко Дафинов. "Едва изминал един месец след присъединяването към България на Северна Добруджа, група български писатели и художници биват поканени да посетят Германия. Между тях е и Димитър Талев който разказва в краткия си пътепис "Завръщане" впечатленията си от Германия и присъединената вече към Райха Австрия. На 19 април 1941 г във войната се намесва и България и само за няколко дни българските войски безкръвно заемат цяла Западна Тракия и Македония. Осъществява се мечтата на Димитър Талев да види най-после свободен своят роден край - Македония. Цел която е преследвал през целият си живот, на която е посветил всичките си усилия и цялото си творчество. Няколко години след това, тази радост,пътеписът "Завръщане" и романът "На завой" донасят на Талев неописуеми страдания.

Обявен е от комунистите след 9 септември за "нацист" и "фашист". Талев е хвърлен в концлагерите "Богданов дол" и "Куциян" и това едва не коства живота му.
- Кое е неговото любимо място, където е творял?
- Ще оставя на тези въпроси да говори сам Димитър Талев: "Когато писах "Илинден" и "Преспанските камбани", живеехме цялото семейство в една неприветлива студена стая. През цепнатината на пода встрани се виждаше дворът.

Върху печката вреше яденето. Децата вдигаха шум. Аз толкова съм потънал обаче в работата си, че не чувам и не виждам нищо около себе си... Това не е някакво свръхестествено състояние, а само толкова дълбоко вдаване в работата, че се затваряш за външния свят. Защото цялото внимание е съсредоточено в една посока." Тази вглъбеност в работата е характерна за Димитър Талев. Той живее сред своите герои.
- Какво най-силно е вдъхновявало класика Димитър Талев?
- Може би отговор на този въпрос дядо ми дава в представянето на трилогията си "Самуил цар български".
"За този свой труд аз използувах почти всички факти, които са установени в историческата наука - казва Талев. - Исках моят роман да има познавателно значение,

да бъде щит на историческата правда и съкрушително оръжие срещу някои лъжеисторици в Скопие. Такива, които се опитват да фалшифицират историята... В този роман е поставен един голям за нас, българите въпрос. Въпросът за държавата. Там са вложени много от онези неща, които са валидни и днес за отношението на нашият човек към държавата. И за отношението на държавата към човека. Романът е наситен с много от големите и малки въпроси за човека и за неговия живот. За човешките страсти и падения. За душевната мощ в човека, за неговите благородни пориви, за все още неосъществените му блянове и копнежи"...
- Имал ли е Талев живи прототипи за някои от своите художествени герои?
- Дядо ми не е имал прототипи. Той винаги е казвал, че както романите така и героите в тях са негови рожби. Как би могъл да обича едни повече от други?

Но струва ми се, че е имал особена слабост към Ния.
- Какво е обичал и какво е мразил Димитър Талев?
- Дядо ми е мразил несправедливостта и лицемерието. Тези неща винаги са предизвиквали гневът му. Мисля, че няма да е пресилено, ако кажа че с времето те са се превърнали в родова черта. Всичко изброено дотук може би е неговия житейски урок. Урокът, който Талев дава на всички нас.
- Знае се, че хора от Северна Македония се опитват да узурпират наследството му. Получавал ли сте заплахи от такива хора, как се справяте с това?
- Да има такива хора, които са ме заплашвали. По-лошото обаче е че в Скопие все още македонистката политика е на високо държавно ниво. Именно затова историческите комисии за добросъседство удариха на камък. Лично аз приех спогодбата с особено мнение, като казах тогава, че ще може да вървим напред само тогава когато в Скопие преживее своят катарзис. Поне до този момент аз не съм видял никакви признаци на покаяние. Получавал съм много пъти заплахи за живота си, особено след като публично постав

их въпросът за плагиатствата на Скопие. Дори група фанатици изпълниха своята закана през август 2018г, но очевидно Провидението е сметнало че все още имам работа на тази земя. Естествено аз си взех поука и станах по-предпазлив и внимателен.
- Разкажете за това, с което се занимаваш сега?
- След отношението на българските институции и политици относно плагиатството на Скопие, бях много огорчен и гневен. С течение на времето преосмислих този казус и донякъде започнах да ги разбирам. При този геополитически натиск на който е подложена България, не всеки има силата, волята и куража да се противопостави. Затова официално се отказах да съдя Скопие. Просто защото е безсмислено. Преди десетина години се запознах с един Бистричанин кореняк, Асен Николчов.

Той е от тези Бистричани които съхраняват своите национални корени и фолклор. Именно заради такива люде и природата която е напомняла на дядо ми за родния Прилеп, той е съградил домът си тук в Бистрица в полите на Витоша. В добрия смисъл на думата Асен Николчов е виновникът да се хвана да напиша книга за живота на баща ми Братислав Талев. Ако е рекъл Господ, след броени месеци ще навърша петдесет години, от тях 40 са в съвместен живот с баща ми в усилията да съхраним дядовите дом и интелектуално наследство. Тъкмо затова аз разширих тази документална книга, като тя ще бъде своеобразна биография на Братислав и Климент Талеви.

Биография на едно голямо приятелство, биография на репресиите на които сме подлагани и как това се е отразило на взаимоотношенията между членовете на фамилията. Освен този труд, с дъщеря ми Ерика продължихме да развиваме посетителския център в домът ни Бистрица. След като отмине пандемията и последващата я икономическа криза имаме мерак да приемаме групи от Македония. Нека и те да се заредят с духовната сила на Талев и да я пренесат в пределите на неговата родна Македония. С Ерика си имаме и малко стопанство. Овощна градина, оранжерии, магарица и козички. Тъй че дори и сега в извънредното положение комбинираме рутинната работа с дядовия архив, със стопанството и почивка с някоя интересна книга.