Георги Димитров премахва Гергьовденския парад

Денят на храбростта се чества от 1880 г.

Цар Борис III придава тържественост на празника

Вече 140 години Денят на храбростта и празникът на Българската армия се честват у нас. Но през миналия век невинаги са отбелязвани на 6 май заради конюнктурни решения на политическите режими.
Началото е поставено от княз Александър Батенберг. С указ №1 от 1 януари 1880 г., със създаването на Българската армия, той учредява военния орден "За храброст" за извършилите подвизи на бойното поле. С указ от 9 януари същата година се постановява честването на Деня на храбростта.

Първоначално е определена датата 23 април - денят на свети Георги Победоносец, но през 1916 г. настъпва промяна. Страната ни преминава от Юлианския към Грегорианския календар, а Българската православна църква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май. В този ден се почита смелостта на българските войници.
В началото тържествата са скромни и включват панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена "За храброст". Цар Фердинанд е държавникът, който налага по-голямата пищност и значение на честването.

По време на войните в периода 1912- 1918 г. (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна) празникът се отбелязва в бойни условия. Чества се всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена "За храброст". Тържеството приключва с кратък военен парад.
Малко познат факт е, че в известен период от време с Деня на храбростта съществува и Ден на победите, т.нар. малък Гергьовден. Датата е 27 ноември - тогава Българската армия удържа решаваща победа в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Подписаният през 1919 г. точно на тази дата Ньойски договор я обезсмисля като ден на тържество. През 20-те години на миналия век тези два празника се обединяват и се чества само на 6 май.
Постепенно парадите стават все по-големи и тържествени. Задължително присъстват царят, висшите офицери, кавалерите на ордена "За храброст", военните аташета, акредитирани в България, и хиляди обикновени граждани.

Особено впечатляващ е парадът, състоял се на 6 май 1937 г., когато при изключителна тържественост цар Борис III връчва новите бойни знамена на софийските полкове. Старите бойни знамена, обгорени и прокъсани от куршумите, обикалят в прощално шествие под звуците на марша "Шуми Марица" на препълнения площад пред двореца. Новите знамена се освещават от Софийския митрополит Стефан, а след това царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен гвоздей. Той лично връчва бойното знаме на всеки командир на полк. На този и всички следващи паради се отдава специална почит на ветераните и инвалидите от войните, като царят лично се ръкува с тях. Тогава за първи път при честването на Гергьовския празник тържеството започва от предната вечер със заря.
Краят на парада на Гергьовден настъпва на 2 май 1947 година. Традицията е отменена от комунистическата власт под председателството на Георги Димитров. Самият празник е обвързан със знаковите за новия режим дати. Първоначално за ден на Българската армия е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, денят на обявяване на Септемврийското въстание от 1923 г., както и 9 май - денят на победата на СССР срещу хитлеристка Германия през 1945 г. във Втората световна война.

През 1981 г. е проведен пищен военен парад с армия и бойна техника, но той не е свързан с Деня на храбростта, а с отбелязването на 1300 години от създаването на българската държава.
След падането на комунистическата власт през 1990 г. Седмото велико народно събрание определя за празник на войската датата 23 август - деня на решителните боеве при Шипка от 1877 г. През 1991 и 1992 г. българските войски честват този паметен ден като свой празник. На 27 януари 1993 г. с постановление №15 на Министерския съвет отново е върната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската армия. И така до ден днешен.