Легендарната естрадна певица Мими Николова: Аз разплаках Фидел Кастро!

     Данчето не е имала любов с него

На 81 г. правя бутикови концерти, пея и в църковен хор

Коя е тя

Мими Николова е откритие на композитора Петър Ступел, който през 1958 г. пише за нея песента „Замълчи, замълчи“ към филма „Любимец 13". Преди това пее в хор „Бодра смяна“ и Хора на софийските девойки. До края на 1950-те години в Радио София Мими Николова записва още две песни на Петър Ступел – „Моряко мой“ и „Малката креолка“, както и три песни на Йосиф Цанков. Тя е една от първите ни певици, която изпълнява джаз. Била е солистка на Биг бенда на БНР, оркестър „Балкантон“. Тези дни Мими Николова получи награда „Златен век“ – звезда и парична премия по случай 24 май.

- Г-жо Николова, честита награда! 62 години на сцена не са малко, имате куп отличия, сега прибавихте и „Златен век“.
- О, изключително съм трогната. Преживявам този приз с такова удоволствие, с такова щастие, не мога да ви опиша. При това получавам отличието наред с големи имена като цигуларя Минчо Минчев, оперната ни прима Александрина Пендачанска, Милена Моллова, Васил Найденов и много други колеги. Благодаря на Jazz FM за номинацията, благодаря и на хората, които са ме одобрили, за да я получа.
- На 81 години продължавате да пеете, кое ви държи в кондиция да го правите?
- Публиката, която идва в галерията „Дечко Узунов“. Там правя бутикови концерти с колегата музикант Петър Железаров. Сега след тази пандемия мисля, че отново ще продължа да се изявявам. Това ме крепи и поддържа духа ми млад. Освен там пея и в църковен хор към църквата „Свети Петър и Павел“ близо до дома ми. Защо да дремя и да седя вкъщи в неделя? Тази музика църковно-славянска ме обръща към духовното. Баща ми е бил свещеник, моите чичовци също са били свещеници, както и дядо ми по бащина линия. Научена съм от тях да съм внимателна и добра към хората. Имах добър пример от баща ми, който беше широка душа, помагаше на всички. Майка ми пък беше тази, която много искаше да пея и мечтаеше да стана певица. Умея да се радвам на хубавото време, на слънцето, на цветята и на радостта на всички хора около мен.
- И физически изглеждате добре, йогата ли ви поддържа, знам, че сте ученичка на първия йога учител Венци Евтимов.
- Гледам постоянно да се движа, правя упражнения, вървя, харесвам млади хора, слушам джаз, радвам се на природата, това ме движи. Освен това не ползвам интернет, не ми трябва, то е като болест. Ако реша, изпращам картички на братовчедките в Канада и САЩ по пощата.
- Стига ли ви пенсията?
- На кого му стига в днешно време. Толкова е мизерна, че ме е срам да я кажа. Но знам, че няма да има ефект от оплакването ми. И какво като кажа, че взимам 200 лева? Работила съм 40 години в Радио София, тогава заплатите бяха малки. Добре че съм здрава и попявам тук-там.
- Песента ви от „Любимец 13“ – „Замълчи, замълчи“, беше голям хит навремето, в какви отношения бяхте с Апостол Карамитев?
- В чудесни отношения бяхме - страхотен артист беше, благороден, с невероятно излъчване. Някога дублираше всички герои от „Сага за Форсайтови”. Сега младите актьори нямат тембър, нямат дикция, не им разбирам какво говорят. Даже Джон Макук от „Дързост и красота” по време на един фестивал тук каза, че дублираме по-хубаво от тях, но ставаше дума за по-възрастните актьори. Неслучайно хората гледат турски сериали, много качествено направени, но всичките им режисьори и оператори са завършили в Америка и в Англия и се връщат да работят. Гледаме ги, защото в тях има уважение към възрастните и морални ценности, които ни липсват в обществото.
- За Константин Казански, Стефан Воронов, Еди Казасян, Емил Димитров говорите, че са били изключителни джентълмени, липсват ли подобен тип мъже днес?
- Да, така е. Целуват ръка, отварят врати, държат се мъжки.
- Мария Грубешлиева е разказвала, че Еди Казасян я е ухажвал, явно е бил доста впечатляващ за девойките?
- Така е, бях приятелка с Леа Иванова, жена му, но и тя не му оставаше длъжна. Беше много ларж, масите винаги отрупани и накрая Леа ставаше и казваше: „Еди ще дойде да плати“. Изключителна жена.
- Вярно ли е, че вие сте разплакали Фидел Кастро преди години?
- Вярно е, да. Беше в Златни пясъци в бар „Каней”. Преди това бях ходила в Куба с Йорданка Христова и Бисер Киров на фестивал. Знаех една песен за Куба. Поканиха ни за малка програма по повод гостуването на Кастро в България. След това имаше битова програма в „Кошарите”. Имах кубинско песо и мислех да искам автограф от него, но не ни пуснаха да мръднем. Бях облечена с червена рокля, с една роза и точно в 18 часа се отваря и делегацията идва с бай Тошо и сядат на една маса. Започнах да пея „Куба, Куба, колко си хубава!” на испански. Накрая прожекторите се насочиха към нас. Фидел Кастро дойде и се ръкува с мен. Имаше сълзи в очите му, тъй като в песента се пее за един Фидел, който слиза от планината. След поздрава на Фидел чувам и гласа на Тодор Живков, който ме попита: „А къде сте се научили да пеете така хубаво на кубински?”. Бяха много доволни и ни поканиха в „Кошарите”, където имаше друга програма с Богдана, Йорданка и едни змии.
- Вярно ли е, че голямата Йорданка Христова е била любовница на Фидел Кастро?
- Не, разбира се. Данчето е голяма работа, аз пътувах с нея, бяхме три месеца заедно, щях да разбера. Има много деца, кръстени на нея в Куба, защото е известна там и е ефектна. Той е държавен глава, говореха, че ако му трябват жени, то му намират французойки разни. Другото са митове и легенди. Но всеки може да вярва в каквото реши.
- Голяма част от певците и актьорите пишат книги за живота си. Далечна ли ви е тази идея?
- Никак даже. Смятам и аз да направя нещо подобно, но в момента не му е времето.
- А днешните певци харесвате ли – Криско, Дара, Тита, фолкмузиката?
- Не, абсолютно не ги харесвам. Но не ги заклеймявам. Ето, гледах този Фики Стораро, изключително талантливо момче, а защо пее чалга? Смятам, че и на тази музика вече й идва краят. Слава на Бога. Освен това не харесвам този начин на обличане. Разбирам, че трябва да си екстравагантен, но трябва да има мярка.
- А вас шивачки са ви обличали, предполагам?
- Да, две шивачки - Милка и Ташка, арменки от Пловдив, шиеха през 70-те тоалетите на всички мои колежки и колеги. Ателието им бе близо до Орлов мост. Обличаха Радка Конфорти и Радка Гаева - първите сили на операта. За два дни преди концерта правеха дрешките, толкова бяха кадърни и бързи.
- Г-жо Николова, а как е истинското ви име, понеже съм чувала да ви наричат Мимоза.
- В акта за раждане съм записана Марийка, като малка ми викаха Мери. Родителите ми обичаха много оперетата и особено знаменитата Мими Балканска. Затова, когато вече бях на сцената, приех псевдонима Мими. Фамилното ми име е Николаева, но Петър Ступел, чието откритие съм, ме прекръсти за благозвучие на Николова.
- Казахте, че по време на пандемията сте чели и на други езици книги?
- Да. Общувам на английски, френски, италиански, испански, португалски. Учих португалски при Жоао Борборема, бразилски студент по медицина, който 15 години следва у нас и ми даваше уроци. Както вече казах, не обичам да седя без работа.