Българи разкриват тайни на Ким Ир Сен (видео и снимки)

Деца сираци от Северна Корея са живели в България в средата на 50-те години на миналия век. По-късно лидерът на комунистическата страна Ким Ир Сен се разпорежда те да бъдат върнати в родината им. След това следите на момичетата и момчетата се губят.

Тайни и малко известни факти се разкриват в току-що миналия премиерата си филм "Децата на Ким Ир Сен". Режисьор е кореецът Ким Де Юнг. Уникалното на лентата е, че тя е подготвяна 3 десетилетия, активно в последните 15 години. В търсене на истината какво се случва с хилядите севернокорейчета, пратени в Европа, са използвани много документални кадри, неполучили популярност в годините на комунизма, и са интервюирани хора, които имат спомени от онези времена. Много са разказите на българи, били деца в годините след войната в Корея и впоследствие имали за приятели и съученици хлапета от северната част на разделения полуостров.

Филмът "Децата на Ким Ир Сен" бе представен на Международния фестивал на мира в южнокорейския град Пьончан. Повод е 70-ата годишнина от Корейската война, която започва на 25 юни 1950 и продължава до юли 1953 г. Жертвите са милиони. Само от страна на Корейската народнодемократична република и съюзниците им от Китай, СССР и Монголия се счита, че са загинали между 1 500 000 до 3 800 000 човека. В Северна Корея растат 100 000 деца, загубили родителите си в касапниците. Заради трудностите след войната Великият водач Ким Ир Сен (всъщност носещ името Ким Ил Сонг) решава да прати част от хлапетата в приятелски държави от социалистическия блок.

Официалният предлог е т. нар. "Комисионно обучение" или взаимно образование - да научат местните езици и да се запознаят с историята и културата на страните. 5000 деца са транспортирани първо до Владивосток, оттам до Москва и после в България, Румъния, Полша, Чехословакия и Унгария. Записани са в местни училища за известно време, след което внезапно изчезват.

"Техните истории все още са неизвестни за света", казват авторите на филма.

"Това е почти напълно забравена глава от Студената война, а документалният филм хвърля светлина върху живота на тези сирачета, чието изчезване все още тежи на европейците, които са ги познавали", пишат отзиви за филма в Южна Корея.
Много деца са докарани у нас, като композициите на Българските държавни железници ги стоварват в София, Първомай и Перник. Във филма има уникални кадри от посрещането на корейчетата на гарата в Първомай.

Във филма се показва, че макар България все още да се лекува от опустошенията от Втората световна война, севернокорейчетата са много добре приети от обикновените хора. Показват се кадри как млади и стари раздават цветя на слизащите от влакове деца. Всички са облечени с еднакви униформи, а годината на пристигането е 1952-ра, тоест когато военните действия още продължават. Хлапетата са настанени в общежития, а малка част в местни семейства.
Властта също се опитва да се покаже като много гостоприемна. В лентата се появява и Вълко Червенков с приветствени слова.
Катя Панайова, която и до днес живее в Първомай, си спомня пред камерата, че дошлите от Азия съученици ядели по пет пъти на ден и носели кожени обувки, докато българчетата били с гумени.
Европейци и азиатци бързо се сприятеляват.

"Играхме футбол и волейбол заедно. Бяхме като братя", казва във филма друг българин - Веселин Колев.

Ужасите на войната и бомбардировките обаче преследвали корейчетата и у нас. Отначало, когато се чувал звук от самолет, те се криели под масите и чиновете.

Азиатчетата толкова често пеели "Песента за генерал Ким Ир Сен", че някои от европейските им съученици още помнят част от текста и възрастен българин дори рецитира на корейски: "Кой е партизанинът, чиито дела са ненадминати? Кой е патриотът, чиято слава ще трае навеки? Толкова скъпо за цялото ни сърце е славното име на нашия генерал, нашия собствен възлюбен Ким Ир Сен, с нестихваща слава".
Авторите на филма са открили снимки и архиви от онези времена и в Полша и Румъния. От тях става ясно, че корейчетата имали много високи оценки по изобразителни изкуства, трудово и за поведение.
Безоблачното приятелство продължава до 1956 година, когато Ким Ир Сен прави обиколка из Източна Европа. Година по-късно севернокорейчетата започват да изчезват и до 1959 година всички са транспортирани обратно в родината си. На кадри от 1959 година се виждат севернокорейци на прозорците на влак, които се разделят с българските си другари.

През сълзи Мария Ямалиева си спомня как се прегръщали и плачели с нейната приятелка Ким Жин Ву, когато трябвало да се сбогуват.
"Не ни казаха нищо. Те просто спряха да идват на училище", казва 87-годишната бивша преподавателка Халина Добек, която учила корейчета, пристигнали в Полша.

Във филма се коментира, че никога не е дадено публично обяснение защо сираците е трябвало да се прибират в Северна Корея. Историци предполагат, че Ким ир Сен е издал такава заповед, защото се притеснил, че децата се повлияват от чужди култури. Освен това имало опасност унгарските събития от 1956 г. да се прехвърлят и в други държави и да пуснат съмнения в душите на корейчетата в настроенията им към комунизма.

След прибирането на децата в Корея известно време си кореспондирали и с приятелите си в Европа. После писмата рязко секват. Не е ясно какво се е случило с тези деца, като имало само отделни улики.

Европейците се надяват те да са живи и здрави.
"Иска ми се приятелите ми да са могли да живеят толкова невинно, както и ние, когато бяхме деца", казва във филма Лилка Атанасова. Тя сега е на 77 години, но си спомня имената на някогашните си съученици и е категорична:
"Никога няма да ги забравя!"

Събратята от Юга

Докато под предлог да получат по-добро образование севернокорейчетата се транспортират напред-назад през половината свят, малко по-друга съдба имат сираците от Южна Корея. Хиляди от тях са осиновени в държавите от Западна Европа и Северна Америка.
"Тогава САЩ и Съветският съюз се състезаваха да видят кой ще бъде първият, който ще изпрати някого в Космоса. Следвайки този тон, те също се състезаваха по различни начини да покажат коя политическа система е по-хуманна и превъзходна", казва по този повод режисьорът на филма Ким Де Юнг.