Политическият затворник Хамид Хош Сияр: 130 дни бях мъчен в килия в Иран

Издевателствата бяха извън всичко, което можете да си представите

КОЙ Е ТОЙ

Хамид Хош Сияр е на 37 години, от Иран. Политически затворник, оцелял въпреки нечовешките изтезания, с които властите в Иран се опитват да го пречупят. След като излежава присъдата си, продължава с дейността си в защита на това, в което вярва той - свободата и хуманността. Ден преди да бъде заловен отново, напуска Иран. В България е почти от година. След като влиза в страната, е задържан, преминава през центъра в Любимец и лагера в Харманли. Хамид получава хуманитарен статут, защото случаят му е добре известен сред международни правозащитни организации. Днес той живее легално в България. Разполага с всички необходими документи, банкова сметка и договор за работа. Хамид е част от първия новосъздаден Бежански консултативен съвет в България, който ще функционира с подкрепата и под надзора на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Това е нов проект, който има за цел да помогне на бежанците да заемат водеща роля в разработването на политики, които пряко засягат интеграцията и благосъстоянието на техните общности.

- Какво се случи? Как попадна в затвора в Иран?
- Всичко започна преди 10 години. Имаше големи протести след преизбирането на президента Махмуд Ахмадинеджад. Недоволството беше насочено към начина, по който беше преизбран президентът. Режимът в Иран всъщност измами народа и постави не този, за когото те гласуваха. След протеста режимът буквално заглуши гласа на народа и ограничи правата му още повече. Още тогава бях твърдо убеден, че коренът на проблемите в Иран е религията.

- Защо смяташ, че религията е коренът на проблемите в Иран?
- Има много доказателства и примери за това. В Иран религия и политика, религия и правосъдие и законност е едно и също. Религията в Иран не е просто ислям, а специфичен вид на исляма. Ще дам един много пресен пример. Един баща уби по много агресивен и брутален начин 14-годишната си дъщеря, защото се опитала да избяга с мъж. Момичето било арестувано и то буквално молело полицията да не я връща при баща й, но те я върнали. Само след няколко дни бащата убил момичето по особено жесток начин, като я обезглавил. Преди това бащата се консултирал с адвокат за евентуалните последствия, ако убие дъщеря си. Адвокатът му казал, че няма да има кой знае какви последствия, и мъжът решил да го направи. Забележете, не го е извършил в момент на ярост или нещо подобно, а съвсем трезво и съзнателно е взел решение да убие дъщеря си, и то по този начин. Знаел е какво точно прави и че правосъдието е на негова страна. Защото според шериата бащата е собственик на дъщеря си и на живота й, мъжът е собственик на жена си и на живота й. И поради тази причина, ако ги убие, го очакват само няколко години затвор, но обикновено това не се случва, защото в подобни случаи мъжът просто трябва да подпише документ, че си прощава. Това е нашето правосъдие.

- Какво направи ти, че да попаднеш в затвора?
- Не стоях безучастен, въпреки че протестите срещу начина, по който беше преизбран президентът на Иран, бяха потушени и гласът на народа вече съвсем не се чуваше. Свързах се с едни хора, с които пишехме по тези въпроси. Това бяха малки хумористични статии, но свързани с религията и политиката. Под хумора прозираха много ясни послания, насочени срещу религията. Тези послания посочваха религията като най-големия проблем, който имаме. Най-добрият начин да застанеш срещу един диктатор е да го осмиваш, защото това подронва авторитета му. Така че ние започнахме да правим това. Осмивахме не само президента. Знаете, че в Иран има 12 имами, които са много важни. Ние се захванахме с единия и започнахме да го осмиваме, говорихме за политика и религия едновременно.

- Къде и как публикувахте тези статии?
- Имаше страница във фейсбук и ние пишехме там анонимно. Властите бяха много ядосани и ни издирваха в продължение на две години. Властите ни издирваха все по-упорито и в крайна сметка ни намериха и арестуваха всичките.

- Какво се случи?
- Първо за 130 дни бях в изолатор. Имаше много разпити, мъчения. Правеха с мен каквото им дойдеше на ум, само и само да ме сломят психически и да измъкнат колкото се може повече информация. Обикновено правят следното - арестуват човек за нещо конкретно, а след това го свързват с още много други неща, които не е извършил. Обвиняват го в държавна измяна и така му дават максимално тежка присъда.
Ние сме късметлии, че в нашия случай никой не умря. Доколкото знам, в началото е имало две смъртни присъди, но са били отменени. Все пак всеки от нас е имал ужасни моменти в затвора. Но аз си обещах да не разказвам всичко, което ми се е случвало там. Толкова ужасно беше и не бих искал да натоварвам психиката на никого с това, през което минах. Мъченията бяха извън всичко, което можете да си представите. Но аз не се пречупих и в крайна сметка ме освободиха временно срещу гаранция.

- Какво работеше официално?
- Завършил съм физика в добър университет. Преди да ме арестуват, бях в търговията. Беше добра работа. Но след като ме арестуваха, имах много загуби. Отворих си много малък офис и се занимавах с продаване на софтуерни продукти и поддръжка. Когато присъдата беше ясна, затворих офиса, платих си дълговете, оставих пари на семейството. След затвора ми беше много трудно да си намеря работа, защото като бивш затворник нямах право да си отворя собствен бизнес. Много възможности бяха затворени за мен. Обикновените хора в Иран са втора категория, но аз като затворник бях трета. Още по-тежко беше, защото бях политически затворник - не просто затворник.

- Как се озова в България?
- Аз разбрах, че властите са надушили следите ми, и затова трябваше много бързо да напусна Иран. Първоначално те са тръгнали в грешна посока, но разбрах, че вече са по петите ни, и имах един ден да напусна страната. На следващия ден са арестували съпругата на приятеля ми. Мислели са, че тя е източникът. След това са намерили мобилния телефон у приятеля ми, а там беше всичко - разговорите ни, съобщенията ни, уговорките ни... Беше ясно, че не мога да се върна в Иран. Отидох в Турция, разказах какво се случва с мен и поисках убежище. По-късно моят приятел в затвора се сдоби отново с мобилен телефон и така започнахме отново да си говорим и пишем. Първото, което той ми каза, беше: "Добре, че напусна страната, името ти е навсякъде". Ако ме бяха хванали, ме грозяха най-малко още десет години затвор, а може би и повече.

- Защо не получи статут на бежанец в Турция?
- Докато случаят ми все още не беше разрешен, срещнах една жена и се оженихме. Така статутът ми се промени, но нещата не се получиха и се разведохме. След развода обаче турските имиграционни служби отказаха да ме приемат като бежанец и трябваше да напусна страната до десет дни. Не можех да се върна в Иран. Имах две опции - да плувам до Гърция или да мина през гората до България. Избрах второто. Дойдох в България. Паспортът ми нямаше никаква валидност. Дойдох тук и така започна историята ми в България. Минах през необходимите процедури и за щастие, получих хуманитарен статут.

- Как протича животът ти сега?
- Добре съм, спокоен съм. Работя като преводач с фондация "ЦПП-Глас в България" и фондация "Мисия Криле". Опитвам се да намеря и други възможности, но със сигурност ще продължа и работата си с тези организации, защото това, което правят те, е страхотно. Работя с тях - не е въпрос на пари, въпреки че имам нужда, а на хуманност, човещина. Работата с тях дава удовлетворение на тази част от мен, която иска да помага на хората и да работи за хората.

- Какво е България за теб?
- За мен означава сигурност и спасение. Харесват ми природата и културата. Отскоро започнах да пътувам в различни части на страната. Харесвам и хората, но обществото има нужда да преосмисли представите си за равнопоставеност и да намали национализма.

ИРАН - ФАКТИ, РЕЛИГИЯ, ПОЛИТИКА И ЧОВЕШКИ ПРАВА

Иран често попада в медийните прожектори с външната си политика и най-вече поради „инфарктните ситуации“, предизвикани между режима в Техеран и администрацията на Белия дом. Убийството на иранския генерал Касем Солеймани от американски дрон в началото на 2020г и иранското нападение с балистични ракети на американски военни бази в Ирак се оказа поредната „инфарктна ситуация“, при която светът отново се запита дали не сме пред прага на следващата война в Близкия Изток. Същевременно в САЩ живеят около 1 милион граждани от ирански произход, като най-голямата иранска общност в чужбина се намира в Лос Анджелис. 500 000 иранци живеят в Бевърли Хилс и Уестуоод. Ето защо наричат Лос Анджелис „Тереанджелис“ или втория Техеран.

От 1979г насам между 150 000 и 200 000 иранци напускат страната си годишно. Тази вълна от емиграция се отключва с Ислямската революция. През февруари 1979г в Иран се завръща иранският шиитски духовник Аятолла Хомейни след 15-годишно изгнание. Той е идейният ръководител на Ислямската революция, с която се сваля от власт иранският шах Мохамед Реза Пахлави. Предвестник на Ислямската революция е зараждащото се социално недоволство срещу управлението на шаха, който потушава с насилие организираните срещу него демонстрации.2 Хомейни провъзгласява Иран за ислямска република, водеща се от принципите и правилата на шиитския ислям.

Под предлог, че американското правителство подкрепя шаха, новият режим в Техеран взема като заложници 52 американски дипломати в продължение на 444 дни. Това е началото на нулевите дипломатически отношения между САЩ и Иран, на поредица от американски икономически санкции, в сила и днес с тежки последици за цивилното население, и ожесточени политически стълкновения около иранската ядрена програма. Първите години на Ислямската република са съпроводени с особено голяма бежанска вълна. Опасявайки се от експанзия на Ислямската революция в региона, иракският президент Садам Хюсейн обявява война на новия режим в Техеран. Войната между Ирак и Иран продължава 8 години и отнема живота на 1 милион души.

Почти 40 години по-късно се наблюдава нарастваща бежанска вълна на ирански граждани, които търсят убежище в Европа. За периода на 2017г и 2018г британските имиграционни власти докладват, че преобладаваща част от молбите за убежище, подадени във Великобритания, са именно от иранци.3 Нараства и броят на непридружените малолетни-деца от Иран, поели сами пътя към Европа.

През 2018г броят им надвишава дори този на деца, търсещи убежище, от страни с военни конфликти като Афганистан или Сирия. Възниква въпросът коя е причината и днес иранците да напускат страната си, при условие, че Иран- в сравнение със своите съседи Ирак и Афганистан- не се намира във състояние на военен конфликт и разполага с известен финансов стандарт. Основните причини са именно репресивните мерки на ислямския режим в Иран. Хората с различни политически и религиозни убеждения, активисти, малцинствени групи или групата на жените са подложени на репресия, преследване и дискриминация.

След 40-години Ислямска революция, недоволството на иранското общество срещу режима расте пропорционално на нарушенията на политическите права. Правото на мирно събиране и свободата на словото са едни от най- репресираните. В края на 2017 г. в Иран избухват протести срещу режима. В отговор на протестите, властите използват прекомерна сила спрямо протестиращите, извършвайки и масови произволни арести. Задържани около 5000 човека, сред които студенти и представители на малцинствени групи. Процесът срещу множество от тях е прикриван от властите. В някои случаи се стига до смъртни присъди или до смърт на арестанти без да се проведе следствие за причините, довели до трагичните изходи. Има данни за изтезавания и заплахи на близки на починалите от страна на властите, с което се е целяло да се прикрият техни действия.

Свалянето на украинския самолет по погрешка от иранските власти в началото на 2020г, при което загинаха 175 души, предизвиква нова вълна на протести в Техеран. Силите на реда използват сълзотворен газ срещу хиляди иранци, които излизат на улицата в знак на протест. Режимът в Техеран контролира медиите, достъпа до интернет и социалните мрежи. Telegram, Facebook и Twitter са забранени.

Иран като наследник на хилядолетната персийска култура в исторически план е място на религиозно и културно многообразие. В Иран например възниква зороастризъма, една от най-древните съществуващи днес религии, възникнали през II-то хилядолетие пр. Хр.

В Ислямската република обаче религиозната свобода е особено потискана. Лоялността към режима и религиозната принадлежност играят важна роля в множество области от живота. Законите на страната са базирани главно на шиитската традиция. Религиозните малцинства, включително християни, сунити, бахаи, суфисти са обект на дискриминация. Наказателният кодекс на Иран предвижда смъртно наказание за прояви на враждебност срещу исляма (т.н. moharebeh) както и за богохулство или обида на пророка (т.н. sabb al-nabi).

Въпреки че християнството е признато като официална религия в конституцията на Иран, за християните е трудно да практикуват религията си открито и свободно. Иранската държава припознава като християни само гражданите, които са от арменски или асирийски произход или онези, които могат да докажат, че семействата им са практикували християнството преди 1979г .

Open Doors USA в своя статия, актуална към 2020г., представят данни, че потомствените християните са силно репресирани по отношение на своите граждански права. На тях не им се позволя да разпространяват религията си сред нехристияни, както и да се водят проповеди или да се разпространява християнска литература на Фарси (най-разпространеният език в Иран) и най-често им се налага да извършват своите ритуали тайно. Това важи с пълна сила и за хората, обърнали се от ислям към християнството. Законодателството на Иран забранява на мюсюлманите да приемат друга религия. Ирански граждани, конвертирали към християнството, са заплашени със затвор от 10 до 15 години.2 Хората, променили вярата си, стават жертва и на системен тормоз, включително наблюдение, физически атаки, арести, измъчване и други нехуманни практики.

Особено жените понасят бремето на режима в Техеран. Ако сте жена в Иран, няма да можете свободно да изберете облеклото си, професията си, няма да можете свободно да пътувате, да посещавате културни или спортни мероприятия или да танцувате на обществени места. Това са една малка част от множеството проявления на липсващата свобода. Иранското законодателство не предоставя на жените равни права в брака наред с мъжете, при развод, упражняване на родителски права и право на наследство.3 Без съгласието на съпругите си мъжете могат да се разведат и автоматично да получат пълните родителски права. Жените нямат право да пътуват извън страната без изричното писмено позволение на съпрузите си. Иранските жени могат да упражняват професии, определени от закона като подходящи за жени. Продължават практиките на публично линчуване на жени или убийство чрез хвърляне на камъни за морални престъпления, включително изневяра. Тези морални престъпления под названието „зина“ (zina) са кодифицирани в иранското наказателно законодателство.

Един от най-ярките примери за социалното положение на жените е задължителното носене на хиджаб (забрадка). Жена, която не е покрита с хиджаб, може да бъде осъдена на лишаване от свобода. Жени активисти, протестиращи срещу наложеното облекло, са обект на преследване от властите, като са задържани за разпит или са принуждавани да подписват декларации, с които се задължават да не излизат навън без хиджаб.

През декември 2017та- януари 2018та г. няколко жени протестират срещу тези ограничения, но са арестувани и осъдени. Дори адвокатката на една от жените е задържана и й е повдигнато обвинение. Журналистката Маси Алинежад, станала световноизвестна със своята кампания „Моята тайна свобода“, която предизвиква иранските жени да публикуват свои снимки без хиджаб, в свое интервю пред “Women in the World”, заявява, че жените в Иран биват обект на полицейски действия, дори ако само част от косата им се вижда или не е прикрита добре. В знак на протест, Маси започва кампания, наречена „Бяла сряда“, с която призовава иранките да носят бял хиджаб в знак на протест всяка сряда. Обект на репресии обаче стават и нейните близки, които все още са в Иран. В своя статия, Amnesty International разказва за най-скорошните задържания на нейни роднини.

Аятолах Али Каменей, върховният лидер на Иран, през септември 2016г. представя национални мерки за насърчаването на ранния и дори уредения брак, отглеждането на няколко деца, и запазване на традиционните роли в семейството, където жената трябва да е домакиня, а мъжът да набавя прехраната2. Това само задълбочава маргинализацията на вече достатъчно отчужденото положение на жените.

Положението в Ислямската република може да се обясни с думите от скорошна статия във IranWire: „…обществото е разделено в две категории: на управляващите държавници и на непривилигированите.“ Както се случва в диктатурите, мнозинството от хората са от страната на губещите.

Център за правна помощ - Глас в България