Доростолските мъченици - най-новите български светци

Изгаряни на клада и обезглавявани заради християнската вяра

Иво АНГЕЛОВ

Частици от мощите на Светите Доростолски мъченици напускат Силистра и ще бъдат за постоянно в русенски храм.

Дарението беше връчено от Доростолския митрополит Амвросий на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум. Свещените тленни останки даряват благословение и духовна помощ на православните християни в двата града край Дунав.

Всички мъченици са изгубили живота си през първите четири века след Христа, когато се е утвърждавало християнството в земите между Дунав и Стара планина. Измежду светите Доростолски мъченици са св.Дасий Доростолски, св. Емилиан Доростолски, св. Квинтилиан Доростолски, св. Дадас Доростолски, св. Пасикрат Доростолски, св. Виталиан Доростолски, св. Валентиниан Доростолски, св. Юлий Доростолски, св. Никандър Доростолски, св. Марциан Доростолски, св. Максим Доростолски, св. Исихий Доростолски, св. Калиник Доростолски, св. Кирил Доростолски и др. Първоначално се е смятало, че са 12 души, но след това е установено, че са 21.

Празникът Събор на Доростолските мъченици е един от най-новите в православния ни календар. Той е подвижен, т.е. всяка година се отбелязва на различна дата - третата неделя след Петдесятница.
За живота и смъртта на мъчениците не се знае много, а и през вековете са изпаднали в забрава, за да бъдат възкресени отново.

Св. Дазий произлизал от местните траки и служел като обикновен войник в римския ХI Клавдиев легион, базиран в Дуросторум/Доростол (днешен Силистра). При съвместното управление на императорите Диоклетиан и Максимиан в периода 284-305 г., когато християните били подложени на масови гонения, св. Дазий отказал да участва в новогодишните езически празненства. Това били новогодишните карнавални шествия в чест на бог Кронос, свързани с диви веселби и шумни развлечения.

По време на тържествата Дазий трябвало да играе ролята на Кронос. Цели 30 дни трябвало да предвожда ритуалите, облечен в царски дрехи. Като истински християнин Дазий отказал не само да бъде централна фигура, но и да вземе участие в ритуалите. За тази негова постъпка бил изправен пред военен съд, който бил безпощаден към всички, които отказвали да се подчиняват.

Пред съда светецът с ярки думи изразил вярата си в Христос. След жестоки мъчения тракийският войник бил посечен с меч на 20 ноември (петък) 302 г. Неговото житие било написано още през IV- V в. (най-старият ръкопис се съхранява в Парижката национална библиотека), а култът към мъченика придобил широка известност.

В чест на доростолския мъченик били издигани храмове и параклиси в различни части на империята.

В края на VI в. жители на Доростол, уплашени от аваро-славянските нашествия, побегнали в Римската империя. Те отнесли със себе си мощите на светеца в Константинопо. След завладяването на града от кръстоносците костите на светеца били пренесени в италианския град Анкона, като дълго време бяха изложени в музея "Диоцезиано" с надпис: "На това място лежи св. Дазий, пренесен от Доростол". През 2001 г. по време на посещението си в България папа Йоан-Павел Втори донесе част от неговите мощи у нас и сега те се пазят в силистренския катедрален храм "Св. св. апостоли Петър и Павел". Днес само ковчегът се пази в Анкона.

Св. Емилиан бил роб на грък и изповядвал християнството. Когато в Доростол пристигнал жесток управник да накаже последователите на Христос, всички те се отрекли от вярата си и излъгали, че са езичници. Разочарованият Емилиан взел чук и потрошил езическите идоли. А след това сам признал, че той го е направил. Управителят заповядал Емилиан да бъде изгорен в огън. Вън от града, на брега на Дунава, била приготвена и запалена голяма клада. В нея хвърлили мъченика. Чрез жената на управителя, която била тайна християнка, християните получили разрешение да погребат тялото на мъченика, пострадал на 18 юли 362 г.

Светите мъченици Дадас, Максим и Квинтилиан пострадали при император Диоклециан (284-305). Той дал заповед да принесат жертви на езическите богове, но тримата братя отказали. За тях били изпратени войници, които уловени светците по време на молитва и ги довели на съд. След няколко дни на изтезания и разпити мъчениците били осъдени на смърт. Били обезглавени в родното им селище.

Мъчениците Пасикрат (22 г.) и Валентиниан (30 г.) били войници и отказали да преследват християни, защото носели Христовата вяра в душите си. Когато били отведени за изпълнение на смъртното наказание, били следвани от майката на св. Пасикрат, която увещавала сина си да не се страхуват от смърт в името на Христос. Двамата мъченици били обезглавени.