300 кг лос отстрелва Дан Колов

Край имението си в Канада

Разболява се, а след 5 години умира

300-килограмов лос поваля приживе Дан Колов!

Ненадминатият български борец е запален ловец и гръмва изключително красивия и огромен екземпляр, докато живее в имението си в Канада. Само главата на уникалния ловен трофей тежала близо 40 килограма.
Годината е 1935-а. През нея Балканският лъв се завръща отново в България след 30-годишно изгнание в Канада и САЩ и е посрещнат с всенародно стълпотворение както на Централна гара, така и в родното му село Сенник. Една-единствена снимка с поваления лос остава спомен за ловната слука на бореца.

"Сведенията за този лов сочат, че борбата с лоса е била продължителна и изморителна. Именно тогава Колов настива и се разболява. Въпреки че е канара и е непобедим за почти всички противници, организмът му се простудява. А знаете, че почти всички злини идват от простудата. Ето защо е възможно точно от това, в съчетание със зараза, Дан Колов да е хванал туберкулоза и нещата да са се влошили", разказва пред "България Днес" Христина Христова, която е читалищен секретар и уредник на Дом-музей "Дан Колов" в родното му село Сенник.
По този начин е твърде вероятно тъкмо този ловен трофей да се е оказал един от превратните моменти в живота на легендарния кечист, който има спечелени над 1500 битки в цялата си кариера.

"С течение на времето здравословното му състояние се влошило. Кое е повлияло най-вече за фаталния изход, не става ясно с категоричност. Има и други хипотези. Но е налице едно заболяване след като отстрелва въпросния лос, а след това се прибира в България и нещата се усложняват, за да стигнат до това той да си отиде без време едва на 47 години", споделя своето обяснение Христова. Колов издъхва през 1940-а - пет години след връщането си у нас.
Прибирайки се на родна земя след 30 години в САЩ и Канада, Колов се отдава на своето любимо хоби. Ловът и в България е неразделна част от живота на Балканския лъв Дончо Колов Данев.

17 дни след като вече е у нас, борецът дава вечеря на ловното настоятелство в ресторант "Росица" в Севлиево. Записва се за член на дружеството и дарява 10 000 лева за довършване на Ловния дом. Това е най-голямото частно дарение във фонда и членовете на ръководството начело с председателя Асен Каракунев посещават Дан Колов в Сенник, като му изказват голямата си благодарност, връчват му почетната златна значка на ловната организация и го провъзгласяват за почетен член на Севлиевското ловно дружество.

Тази малко позната информация дава Симеон Симеонов в книгата си "Ловно-рибарското дружество в град Севлиево 1897-1997 година".
За ловната страст на своя дядо разказва и до днес неговата племенница Янка Балканска. Жената трябва да навърши 90 години през есента и продължава да живее в Сенник.
"Расла съм при него. Разказвал е и за битка с голям глиган в Канада. Излизаше често на полето край Сенник с пушката и отстрелваше зайци, гълъби и други животни. С тези животни се прехранвахме. Такъв беше той - борец и ловец", споделя пред "България Днес" племенницата на Дан Колов.

Спечелените милиони Дан Колов раздал щедро за благотворителност. "Аз не обичам наполовина работи - казва той и добавя: - Когато е за благотворителност, трябва да се даде всичко". Борецът дарява 2000 долара в помощ на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес.
След като се прибира в Сенник, събира всичките си роднини и ги кара да му направят списък кой колко кредити дължи на банките. Сумата се оказва около 1 милион лева. Великият българин ги погасява всичките.
И до днес Дан Колов е смятан от мнозина за най-великия борец за всички времена и за една от легендите в бойните изкуства. Какво точно докарва нелечимата по онова време туберкулоза на спортиста и 70 години след неговата кончина остава неразгадана мистерия. А дали действително разболяването след отстрела на изящния лос с огромни рога е дало тласък към заника на живота на Дан Колов, засега остава като най-вероятна хипотеза, чиято гласност досега не е давана.