Конституции и князе избираме с Велико събрание

Идеята за свикване на Велико Народно събрание (ВНС) отново е на дневен ред. Премиерът Бойко Борисов обяви, че започва процедура за промени в Конституцията, сред които са намаляването на броя на депутатите от 240 на 120 и промени в съдебната система.

От Освобождението до наши дни специализираната законодателна институция на България с разширения състав от 400 е била събирана седем пъти, като всеки път е решавала основополагащи въпроси за страната.

Според Търновската конституция от 1879 г. само ВНС има право да променя Конституцията на страната, да решава въпроси, свързани с промяна в територията, и да избира българския монарх. Приетата през 1947 г. Димитровска конституция не предвижда свикването на ВНС, макар че функциониращото по това време VI ВНС продължава да работи до 1949 г. Малко след падането на комунистическия режим в България, в началото на 1990 г., отново е въведена институцията на ВНС с промяна на Живковата конституция от 1971 г. В новата конституция, приета през 1991 г., ВНС има изключителното право да извършва определен кръг конституционни промени, макар че други промени могат да бъдат правени и от Обикновено Народно събрание.
Първото Велико Народно събрание заседава в бившия турски конак в Търново от 17 април до 26 юни 1879 г. То избира за първи монарх на Българското княжество принц Александър Батенберг под името княз Александър I Батенберг. На 26 юни монархът полага клетва в читалище "Надежда" и се заражда лозунгът на българската държавност "Вярност и постоянство" На т ВНС присъстват 231 народни представители. За председател е избран бившият екзарх Антим I, за подпредседател - Тодор Икономов, а за секретар - Георги Тишев. Поради натиска на Великите сили волята на депутатите бива ограничена.

II ВНС заседава в град Свищов на 1 юли 1881 година. То е свикано след държавния преврат от 27 април същата година с цел да даде извънредни правомощия на княз Александър I. На събранието присъстват 307 народни представители, а за председател е избран бившият екзарх Антим I. При абсолютното мнозинство на Консервативната партия на монарха без гласуване са дадени пълномощия да управлява еднолично чрез укази в продължение на 7 години. В този период Търновската конституция е премахната. Единственото заседание на парламента продължава около половин час, включително тронното слово и заключителното изказване на княза.
От 19 октомври 1886 г. до 3 август 1887 г. идва ред на III ВНС, което провежда заседанията си отново в Търново. 493 народни представители с председател Георги Живков, по-късно заместен от Димитър Тончев, избират за княз принц Валдемар Датски. Под натиска на руския император Александър III той се отказва телеграфически от българската корона. Както заявява съпругата му принцеса Мария, "нищо не би могло да ме накара да отида там" (бел. ред. - България). Продължителното безкняжие, заплашващо суверенитета на България, накарва Третото Велико Народно събрание да избере за княз компромисната кандидатура на Фердинанд I.

IV ВНС заседава в Търново от 3 до 17 май 1893 г. с председател Димитър Петков. Приема закон за изменение на 13 члена от Търновската конституция - създават се две нови министерства, князът получава правото да награждава с ордени, променят се ограниченията на вероизповеданието на монарха и престолонаследника и други.

Петото Велико Народно събрание се провежда през XX век. И отново е в Търново - от 9 юни до 9 юли 1911 г. с председател Стоян Данев. На него се приема изменение на Търновската конституция - титлата княз се заменя с цар, разширяват се външнополитическите правомощия на монарха и други. Коалицията на Народната партия и Прогресивнолибералната партия са 342 от общо 414 места.

Основната задача на VI ВНС (7 ноември 1946 - 21 октомври 1949 г.) е окончателното премахване на Търновската конституция и юридическото закрепване на комунистически режим чрез Димитровската конституция. По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната. За председател е избран Васил Коларов, един от лидерите на Коминтерна. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като Обикновено Народно събрание. В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани.

VII ВНС (последното засега) се открива във Велико Търново, но заседава в София от 10 юли 1990 г. до 2 октомври 1991 г. с председател акад. Николай Тодоров. На 12 юли 1991 в състав от 400 народни представители (366 мъже и 34 жени) приема Конституцията на Република България, която е действаща и в момента. На изборите за ВНС гласуват 6 976 620, или 90,79% от всички имащи право на глас в страната.