Легендарният актьор Георги Стайков: Не страдам, че имам множествена склероза

Атеист съм, да се оправя значи чудо да стане, а то е само в Евангелието

"Нормализиран съм, ходя, но не бягам. Но то пък и няма кой да ме гони. Не страдам, че имам множествена склероза, аз съм атеист, чудеса се случват само в Евангелието, не разчитам на това."
Думите са на легендарната звезда на българското кино Георги Стайков, който преди време призна, че е болен от автоимунно заболяване, което обаче не е от прогресиращия тип, а от пристъпния.
"Гадна диагноза - не мисля. Има инсулти, паркинсон и алцхаймер и природна тъпота. И решението е ясно - може да имам пристъп след два дни, може и след 40 години. Впрочем при мен пристъпът трае 24 часа, за година и половина съм имал само един", уточнява Стайков, който не обича да го съжаляват и е категоричен, че живее добре и не зависи от никого.
Актьорът от любимия на българите филм "Вчера" в момента най-много съжалява, че е починал човекът, който от известно време много му помага. "Преди дни си отиде съседът ми Свилен Иванов. Той понякога ми готвеше, говорехме си, излизахме, иначе ми пазаруват хората от патронажа, които работят по европейска програма. Тя е до октомври и сигурно ще я удължат до Нова година заради вируса. Идват да ми помагат и вкъщи. Съвсем скоро ще ходя и на физиотерапия във Ветрен, но да видим", разказва актьорът.
В момента той получа пенсия от 300 лева, но взима и заплата от Бургаския театър, където го водят на щат. "Много ми се иска да се появи роля, в която да съм като Ламбо в "Актрисата", да не ставам, не че не мога да ходя, мога, но съм по-стабилен, като съм седнал", казва Стайков.
В момента звездата от "Вчера" не иска да има жена до себе си, след като се раздели със съпругата си Аксиния. Тя не проявила никакъв интерес към здравето му, дори не му звъняла да го пита как е. "И сам ми е добре. Не се оплаквам", лаконичен е Стайков.

Георги Стайков е един от емблематичните актьори на 80-те години. Завършва Националната гимназия за древни езици и култура и ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев. Става звезда за един ден след премиерата на емблематичния филм на Иван Андонов "Вчера" с ролята си на Ростислав. Играл е и във филмите "Те надделяха", "Мечтатели", "А сега накъде?", "Мисия Лондон", "Тилт", "Къде е Маги?", "Под прикритие", "7 часа разлика" и др.
В чужбина е популярен с участието си в шведската трилогия "Милениум", "Всичко за любовта" на Томас Винтерберг с Хоакин Финикс и Шон Пен, в сериала "Бек", "Колите на татко" и др. Въпреки всичките си успехи Георги Стайков не се главозамайва и днес казва, че има още много да учи в актьорството.
"Така трябва да бъде. Често ме питат защо славата не ме промени. Ами още преди време режисьорът Зако Хеския ме научи на най-важното, каза ми: "Най-важен, моето момче, е вътрешният ти кръг - вярваш на мнението на двама професионалисти и трима човека, които уважаваш в живота си. Всичко останало ти минава през едното ухо и да отива в другото...". Това е. Знам кой съм и къде съм сега. Може би другият човек, който силно ми е влиял в живота, е баща ми. Той беше хирург гинеколог, работеше на корабите. На много неща ме е научил, спомням си, че казваше: "С жена, с която няма какво да си кажеш на сутринта, сине, просто не си лягай", или "Не си лягай с жена, която има повече проблеми от теб, голяма грешка е", смее се Стайков.
Най-голямата гордост за актьора е синът му Алберт-Николай, който е негово копие - ходи на айкидо и е много артистичен. "Аз съм в добри отношения с всичките си жени. С първата Емилия се разведохме отдавна. С Мариан, майката на сина ми, също се разделихме приятелски. Мариан Хелгрен-Стайков е сопрано в Кралската опера в Стокхолм, тя е майка на Алберт. Третата ми жена бе студентската ми любов от ВИТИЗ - Аксения Краева.
Георги Стайков напуска страната със статута на истинска българска звезда. След дебюта му в "Те надделяха" само за три години се снима в 10 филма. Канят го да играе в Народния театър, но той избира "пустата чужбина". "Ако бях останал тук, сигурно щях да спра да се развивам и да стана пияница", ще каже причините за мигранството си актьорът след години.
Около 9 месеца живее в Ню Йорк. После 10 години е в Англия и след това 10 години - в Швеция. В Ню Йорк работи в ресторант и какво ли още не, за да се издържа. Ходи на много прослушвания. Разбира, че е трудно да пробие, след като идва от почти неизвестна в САЩ държава. От 1991 г. е в Лондон, където отначало тръгва много добре. Снима се в няколко филма, предимно в поддържащи роли. После поканите секват. Пак е сервитьор в ресторант, става мениджър, после фотограф. През 2000 г. се жени за красивата оперна певица Мариам Хелгрен и двамата заминават за родната й Швеция. В Стокхолм започва истински да се занимава с професията си. С това, за което е учил във ВИТИЗ. Ражда им се син - Алберт-Николай, на когото викат Коко. В Швеция започва да работи след четвъртия месец, когато, макар и с акцент, започва да говори шведски. Ангажират го за роли на руснак, сърбин, на главния лош. В първия филм, в който участва - "Бек", научава репликите си фонетично. Десет години се издържа с участие във филми и минисериали. Филм, в който играе една от главните роли, печели награда на фестивала "Сънданс" през 2009 г. "Колите на баба", в който е в главната роля, става един от десетте най-добри филма на Европа. Може би най-запомнящата се роля на Стайков е на зловещия руски бандит Александър Залаченко в трилогията "Милениум" по бестселъра на Стиг Ларшон. След дълго отсъствие от българските екрани Георги Стайков се появи във филма "Мисия Лондон". През 2009 г. Георги се завръща в България и играе във "Вездесъщият" и "Нокаут, или какво тя не написа", както и в сериалите "7 часа разлика", "Къде е Маги?" и "Столичани в повече".
През 2012 г. се жени за студентската си любов Аксения Йорданова. Вдигат щура ретросватба в Копривщица, където младоженката има красива къща. През целия ден над града вали дъжд като във филм на Акира Куросава. И вече съвсем като в разказ на абсурда, в най-веселия момент на купона младоженците разбират, че апартаментът им в София е обран. Кумът Дачко казва: "Ей сега, ако от тавана падне и един труп, ще стане съвсем като в сръбска сватба от филм на Кустурица и музика на Горан Брегович. Ася и Георги героически загърбват лошата новина и купонът продължава в къщата на Ася. До сутринта... Уви, двамата вече са разделени...

"Преживял съм стотици прекрасни моменти. И си имам любима сентенция в живота. Тя е: "Не се страхувам!" - в това ми е силата. Не се страхувам - в това е и слабостта ми". Човек трябва да бъде по-предпазлив. Защото после много боли", завършва "мокрият сън" на жените от 80-те и 90-те години - Георги Стайков.