Български мореплаватели поставят рекорди

Гребците Стефан и Максим са най-новите герои

Смелчаците обикалят Земята по невъзможни трасета

"Земя! Виждаме земя за първи път от 3 месеца!!!"
Това написаха на 6 октомври Стефан и Максим Иванови в инстаграм профила на експедицията Neverest Ocean Row. И съобщението масово бе предадено от световните информационни агенции и медии. Баща и син мореплаватели до този момент за 105 дни са изминали 8230 километра през Атлантика, потегляйки от Португалия, а земята пред тях е брегът на остров Барбадос. Със страхотното си постижение Стефан и Максим поставят куп рекорди. За първи път гребна лодка, при това построена от самите тях, прекосява Атлантика от изток на запад в сезона на ураганите. Това плаване е "Първата океанска гребна експедиция за България". А Максим е "Най-младият океански гребец в света успешно прекосил океан", като при потеглянето от Португалия е само на 16 години и 293 дни.
Експедицията е обвързана с каузата за популяризиране на донорството в България. По време на плаването Стефан и Максим пускат различни снимки от приключението и макар двамата да са сред безкрайна пустош от вълни, много хора по света стават съпричастни с приключението им. По време на урагана Теди им се налага 8 часа да гребат без рул, защото той е сравнително крехък и по време на експедицията се чупи няколко пъти. При страховита гръмотевична буря им се налага да издигнат гръмоотвод, който да "заземят" във водата, и да се приберат в кабината, откъдето за първи път да използват дистанционното управление на автопилота. Когато плуват около лодката, пък дотолкова развиват рефлексите си, че ловят риба с нож. Срещат косатки, делфини, а акула е кръстена с името Виктория - на треньорката им Виктория Димитрова. Всъщност, въпреки че подготовката им е страхотна и преди плаването на гребни тренажори изминават дистанцията на океанското плаване, ръцете им се покриват с мехури. Проблемът е, че денонощно някой от двамата трябва да гребе, за да се поддържа лодката с курс срещу вълните, защото в противен случай рискуват преобръщане.
Страховитото приключение на Стефан и Максим идва години след предишните на родните мореплаватели, които обаче използват платна вместо весла. През миналата година един от тях получи орден "Стара планина" първа степен и навърши 80 години. Дончо Папазов преди 32 години завърши самотната си околосветска обиколка с яхтата "Тивия", когато пръв преминава сам т.нар. Невъзможен път, както се нарича предизвикателството да се обиколят океаните в южните полярни ширини, на юг от нос Добра надежда, нос Луин и нос Хорн. Дончо го прави за 164 дни през зимата и оттогава го наричат българския "невъзможен път".

"Ура! На 13 юни в 13 часа и 13 минути гринуичко време преминах на траверс фара "Сан Антонио" и навлязох в устието на река Ла Плата. С това сложих край на обиколката. Вече прокарах най-трудния път. Вече направих възможен "невъзможния път"... Делото е сторено!", пише той в книгата си "Невъзможният път".
Подвигът на Папазов идва няколко години след този на друг мореплавател, който е първият българин, сбъднал детската си мечта и сам обиколил Земята между 1983-а и 1985-а. Прави го с яхтата "Тангра", която създава сам. Капитан Николай Джамбазов тръгва от Созопол и преди да се върне в Бургас, изминава 60 000 километра.

80-те години са златно време за българските мореплаватели. През 1981 година името на ветроходеца Георги Георгиев е вписано в рекордите на "Гинес" "с най-бързата соло обиколка на света с еднокорпусен морски съд". Прави я с яхтата "Кор Кароли" за 202 денонощия и дотогава е единственият мореплавател, който успява да пресече района на

Големите тропически депресии в Тихия океан през най-неблагоприятното време на годината. Поставя рекорда, въпреки че край островите Фиджи го удрят циклоните Норман и Пат. Водната стихия почти потапя яхтата. Тя се нуждае от ремонт и той е принуден временно да спре пътешествието си. След това продължава по начертания курс и не го спират дори вълни от 15-20 метра, които го посрещат край нос Добра надежда.
По-късно смелият капитан казва: "Ако можех да си представя този ужас, едва ли щях да тръгна на околосветско плаване".

През Атлантика с пакет бисквити

Мечтите на мореплавателите невинаги се сбъдват. Един българин през 2014 година пробва да премине Атлантика от Великобритания до САЩ с гумена лодка. Изминава обаче само една морска миля.
Историята тогава разказва вестник "Мирър", но запазва анонимността на сънародника ни. Знае се, че е бил на 30 години и платил 300 паунда за 4-метрова гумена лодка от английския град Крайстчърч, откъдето отплавал. Часове по-късно бил забелязан от преминаваща яхта, чийто капитан се обадил на бреговата охрана. Техен катер пристигнал бързо и спасителите близо 45 минути уговаряли българина да се качи на борда. Той упорито отказвал, настоявайки, че "отива на запад". Накрая от бреговата охрана се принудили да извлекат мъжа от лодката насила.
Българинът не носел спасителна жилетка, лодката нямала светлинни сигнали, а единствената му навигационна принадлежност била улична карта на град Саутхемптън. Спасителите открили в багажа на българина пакет бисквити, няколко кренвирша, консерва боб и паспорт, в който имало американска виза.

Между измислицата и реалността

Много от съвременните мореплаватели искат да сбъднат мечти, повлияни от книги, които са чели като деца, или от истории, чути от възрастните. Понякога нямащи връзка с реалността. Цели поколения търсят на глобуса остров Тамбукту, открит от младия българин Антон в годините на Втората световна война. Парчето земя всъщност не съществува, а приключенията са художествена измислица създадена от знаменития Марко Марчевски.

И до днес историографията спори върху личността на един доста по-ранен пътешественик. Алонсо де Охеда официално е считан за испански конкистадор, роден около 1466 година в Ла Манча, Испания. Плава с Колумб към Америка, а по-късно открива Венецуела. Някои изследователи съвсем не са съгласни с официалната версия, че Охеда е испанец. Съществува хипотеза, че той е българин от македонските земи и Де Охеда всъщност е Драган от Лихнида (древното име на Охрид). А откритията си кръщавал с български топоними.