Япама Доло: Kомуникацията е много добро оръжие, но трябва да знаем как да го използваме
Тя е от Мали. Казва се Япама Доло. В онази прекрасна възраст на трийсетте, когато си достатъчно зрял, за да познаваш живота и в същото време достатъчно млад, за да се носиш на крилете на надеждата, когато стъпваш здраво по земята, но с изправена глава и взор, вперен в бъдещето. Срещнахме се в офиса на ЦПП – Глас в България, където вече години наред издигаме глас за онези, които остават нечути. Затова и нашият глас има много лица. Япама обаче е в България, не за да търси помощ. Тя е жена, която знае как да бъде чута, точно какво иска, знае как да го постигне и притежава упоритостта и дързостта да върви смело по пътя, който е избрала. Една жена, която ще ви подари глътка въздух и доза желание да бъдете и да действате, да мечтаете и да осъществявате. Запознайте се с Япама Доло.
- Япама, какво те доведе в България?
- От една страна чиста случайност, от друга – пътят, който бях избрала. Работех като доброволец на Франкофонията. Трябваше да замина за Виетнам, но по административни причини не успях. Тогава ми предложиха да дойда в България. Дори не бях чувала, че съществува такава държава. Изобщо не се поколебах. Дойдох. Хареса ми много. В Мали завърших бизнес право и комуникации. След това исках да получа по-задълбочени знания в сферата на неправителствения сектор. Прибрах се в Мали, кандидатствах по обменна университетска програма и ето ме сега - предстои да се дипломирам в НБУ със специалност Social and Solidarity Economics.
Част от обучението е задължителен стаж. Избрах да го направя в ЦПП – Глас в България, задълбочавайки се в темата миграция, защото миналата година се запознах с една жена от Гана, чиято история ме разтърси. Тя е попаднала случайно тук, имаше малко бебе и беше в много тежко положение – без работа, без пари, понеже нямаше никакви документи, бебето не можеше да бъде имунизирано, нито да ходи на ясла. Почувствах се много зле заради нея. Защото аз дойдох тук съвсем легално. Получих добро отношение, дадоха ми квартира и живеех в добри условия. Но като видях в каква ситуация е тя... Реших да разбера как живеят тук африканските жени. В момента пиша дисертация, която е посветена на африканските жени в България след Covid. Практическия опит в ЦПП много ще ми помогне, защото африканците обикновено отиват в Америка или Западна Европа. България не е обичайна дестинация и нямаме богата история и традиции на взаимоотношенията в това отношение. Първо, бях изненадана да разбера, че в България има африканци, има дори малийци. Чудех се как така аз с университетско образование дори не знаех, че България съществува, а тези хора са тук от години.
- Получи ли отговор на въпроса си?
- Да. Запознах се с доста от тях. Организираме си срещи, на които си готвим, разговаряме, танцуваме... Оказва се, че повечето от тях са попаднали случайно тук. Но им е харесало и вече в общуването си с близки хора са им разказали за България. Така някои от тях са дошли вече знаейки за България от близките си.
- Защо го правят? Защо напускат Мали?
- Както знаеш, в Мали има много и различни етнически групи. Част от тях обичат много да пътуват в чужбина. Това е част от тяхната култура. И когато спечелят пари, те се връщат в родината си и инвестират в някакъв бизнес. Тези пък, които учат, кандидатстват за стипендии, отиват в чужбина, учат и пак се връщат. Когато говорим за трайно мигриране, ситуациятата е друга. Преди десет години бих казала, че причините са икономически. Много от мигрантите не са завършили образование, не могат да се справят финансово в Мали и се чувстват длъжни да отидат в чужбина - или в друга африканска държава, или в някои случаи в Европа и Америка - в опит да подпомогнат семейството си. От 2011 г. обаче, за много хора причина са и етническите конфликти и тероризма. Има региони, в които положението е много сериозно.
- Хората в Мали страхуват ли се за живота си?
- Ако говоря за цялата страна, бих казала следното – дори и с този тероризъм и конфликти ние сме щастливи там. В някои части на държавата хората се страхуват и има защо, но това не важи за цялата страна. Дано това не направи лоша услуга на другите, които са тук - не знам каква точно е ситуацията им, но аз самата съвсем скоро се прибирам. Като се прибера, ще си потърся работа. Това, което искам да кажа, е, че дори и човек да се страхува, трябва да е там. Не можеш просто да бягаш. В никакъв случай не подценявам опасността в доста региони на Мали. Разбирам, че когато животът ти или този на близките ти е застрашен, инстинктът ще те накара да бягаш. Но, ако смяташ, че има и най-малък шанс да направиш нещо, да постигнеш нещо в родината си, си струва да останеш. Защото, само като чуем за Европа и си мислим, че това е раят, но не е. И това го разбираш в момента, в който дойдеш в Европа.
- Какво е твоето впечатление от Европа?
- Освен престоя ми в България, съм прекарала само десетина дни във Франция, така че мога да говоря предимно за България. В Европа е хубаво, но не бих окуражила хората да идват в Европа и да живеят нелегално. Всичко има хубави и лоши страни. Когато дойдох тук, бях щастлива, хареса ми много. София е прекрасен град. Животът тук е хубав и лесен. Лошото тук е расизмът. Сблъсках се с него още минала година в един автобус от градския транспорт. Плаках. Бяхме с колеги, разговаряхме. Аз бях единствената с тъмен цвят на кожата. Една жена много грубо ми се развика, че говоря твърде високо. Обърна се само към мен, въпреки че бях в компанията на мои колеги и изобщо не говорехме високо. Жената беше много груба и дори ме побутна сякаш съм луда. Това ме разстрои. Успокои ме фактът, че другите хора в автобуса се застъпиха за мен и не одобриха поведението на жената. Та, ако изключим расизма, тук е хубаво. Научих много ценни неща, които ще са ми от полза в работата, когато се върна в Мали.
- Какво искаш да работиш в Мали?
- От малка искам да работя в международна неправителствена организация. Образованието, жените... Не съм сексистка, не съм феминистка, но искам да подкрепям жените. Затова искам да се върна в Мали и да работя в неправителствена организация. Повечето от момичетата, с които ходехме на училище, са напуснали училище или района заради брак, икономическата ситуация или просто защото не им харесва. Аз мисля, че икономическата ситуация е основна причина. Родена съм на село и там съм посещавала началното и гимназиалното училище. По моя информация аз съм единствената, която е продължила в университет и има магистърска степен. Бяхме 40 момичета в една класна стая и за някои от момичетата знам, че трябваше да напуснат училище, да дойдат в града да работят и после да се върнат и да се омъжат. Омъжват се рано, на около 13-14-15 години и досега вече имат по няколко деца. Моите бащи уважават традициите ни, но иска от нас да учим, да бъдем независими и да се справяме в живота.
- Твоите бащи?
- Да. Имам три бащи – единият е биологичният ми, а другите са мои чичовци. Всички се грижат за мен еднакво – кой с каквото може. Подкрепата на семейството е нещо много важно за нас малийците. Без подкрепата на бащите ми нямаше да съм това, което съм сега.
Спомням си, когато единият от бащите ми ме попита какво точно искам да правя в живота си. Бях изумена. Това усещане, че някой ще сбъдне мечтата ти...
Образованието е скъпо. Аз исках да съм международен журналист, записах международно право в държавен университет, но в Мали няма добър университет, в който да уча журналистика, а в чужбина е твърде скъпо. Реших, че мога да съм полезна и като специалист по комуникации. Баща ми намери най-добрия университет по комуникации. Беше скъпо, но той плати. Ако не бях учила в този университет, нямаше да съм тук сега. Може би щях да съм безработна или омъжена, или и аз не знам какво. Той ми даде този шанс и аз искам да дам такъв на други хора.
- По-рано каза, че повечето от твоите съученички са напуснали училище или заради ранен брак, или заради нещо друго. Кажи ми какво е положението на жените в Мали.
- Това с напускането на училище важи за селото, в което аз живеех. Но сега, 20 години по-късно, бих казала, че ситуацията се подобрява. И все пак, дори и миналата година, когато ходих в селото, видях реално деца, които вече имат деца. И всички ми казваха, че вече остарявам и трябва да се омъжа. Казах им, че не съм приключила с ученето. А те ми казваха, че трябва да се омъжа вече. Има такъв натиск върху жените. Често говорим за момичета на 13-14 години, които се омъжват. Все пак не мога да обобщавам и да кажа, че като цяло ситуацията на жените в Мали е такава. Ако посетиш две различни зони на Мали, ще видиш огромна разлика, сякаш има цяла пропаст между тях. В големия град нещата не са като в селата. Но градът не е цялата държава и трябва да се потопим дълбоко и да помогнем именно там. Защото понякога нещата са толкова различни, че сякаш не живеем в една и съща страна.
Обикновено в градовете повечето родители могат да си позволят да платят обучението на децата си, дори и в чужбина. Тези в селата нямат пари да учат и да се развиват. А заради тероризма и икономическата разлика има много силна вътрешна миграция. Много момичета са принудени да напуснат селата, в които живеят и да отидат да работят в градовете, където са принудени да търпят много лошо отношение. Знам за едно момиче, което беше залято с вряла вода от шефа си, друго изгуби и двете си ръце. Разликата наистина е огромна.
В същото време вчера в Мали имаше демонстрация срещу насилието над жените. Всъщност това е глобален проблем. Така че жените казват – стига толкова! В Мали преди не е имало такъв проблем или просто не сме знаели, защото сега чрез социалните медии е много лесно да получиш и разпространиш информация.
- Но като жена в Мали ти нямаш проблем с това да учиш, да си независима, нали така?
- Да. Имаме тази свобода, но има някакъв такъв прикрит натиск. Мъжете понякога си казват – ето тази жена е образована, независима и тя ще бъде по-трудна за контрол. Дават си сметка, че с такава жена трябва да се държат като с равна, не могат да я управляват лесно. Но това зависи от самото семейство, възпитанието, икономическата ситуация на самото семейство... Да, жените в Мали са уважавани, но като че ли го има това в културата ни – жените да са по-долу от мъжете. И все пак, като цяло положението на жените в Мали съвсем не е толкова лошо. Харесвам и обичам родината си.
- Имаш ли братя и сестри?
- Да, ние сме общо 12. Имам три сестри и осем братя. Аз съм деветото дете. Всички са образовани. Баща ми не се шегува с образованието и благодарение на това не съм се омъжила още като дете. Когато бях на 9 години, един мъж поиска да се омъжа за него, но баща ми каза не.
- Каза, че искаш да помагаш на хората като работиш в НПО. Как точно ще им помагаш по този начин?
- Комуникация, комуникация, комуникация – комуникацията е много добро оръжие, но трябва да знаем как да го използваме и аз искам да го използвам за добро. В днешно време социалните медии имат огромно значение и влияние. Понякога хората се вслушват в социалните медии дори повече, отколкото в управляващите. Благодарение на образованието си мога да предложа алтернативи и възможности. Например, дори и да не си ходил в университет, би могъл да станеш някакъв предприемач. Дори и да живееш на село, имаш много възможности, но хората не знаят за тях или пък нямат минималните средства, за да се възползват от дадена възможност. Аз имах този шанс да получа сериозна подкрепа в началото. Макар че в първия удобен момент казах на баща си, че искам да прекъсна обучението си по комуникации, да работя и да спестя малко пари и каквото има, да си го платя сама, докато завърша. Той беше много щастлив – каза, че това е знак, че съм отговорна. Освен това бизнесът му не вървеше добре заради ситуацията с тероризма. Но дори и той да имаше парите, пак щях да му го предложа, защото исках да покажа отговорност и зрялост. И го направих. После си завърших образованието и започнах работа, но си дадох сметка, че, за да работиш на международно ниво, трябва да знаеш английски. Говорих с баща ми отново и му казах, че обичам предизвикателствата. Отидох в Гана, за да науча английски. После дойдох в България. И ето, предстои ми да се върна и да използвам всичко, което научих.
- Няма ли НПО в Мали, които да помагат на хората?
- Има, но понякога помощта им не е адекватна. Като човек живял на село, аз знам какви са нуждите на хората там. Учих в града, в Европа и сега съм готова да се върна на село, за да им дам точно информацията и помощта, от която се нуждаят. Имам план да работя максимум десет години, да събера пари и след това да направя бизнес в земеделието. Това е далечната ми цел и една от мечтите ми. Да, хората си мислят, че, щом си ходил в университет, трябва да работиш в офис. Но не е така. Можеш да бъдеш богат и успешен и да помогнеш на хората да имат по-добър живот, като им дадеш работа, като ги наемеш на работа. Но за това трябва да събера пари.
- Имаш сериозни планове и си наясно какво ще правиш в далечното бъдеще. Винаги ли е било така?
- Да. Аз си мечтая за това от 18-годишна. Даже потърсих заем от разни финансови институции, но бях твърде млада и неопитна и не ми дадоха. Но сега, дори и да не ми дадат, аз ще си ги събера.
- „Не осиротяваме, когато губим родителите си, а когато изгубим надеждата“ - какво точно означава това за малийския народ и за теб самата?
- Както казах, аз имам трима бащи. Дори и биологичният ми баща да умре, аз имам останалите двама, които да ме подкрепят и да ми дават любов. Смисълът на този израз е, че в нашето общество солидарността е една от най-важните ценности, които ни ръководят и които се препредават на поколенията. Може да загубиш родителите си, но не си сирак, докато имаш подкрепа от други хора. Затова казваме - не губи надежда, защото когато една врата се затваря, се отваря друга. Може да си тъжен - нормално е, ако си загубил родителите си, - но не си сирак, докато имаш подкрепата на останалата част от семейството си.
- Това за всички ли важи?
- Може би не за абсолютно всички, но за повечето. Да, Мали не е раят – има деца, оставени в домове за сираци, случват се лоши неща... но солидарността е една от най-големите ни ценности. Човек не трябва да е тъжен за дълго, защото ние вярваме, че тъгата привлича лоши неща.
- Малко е объркващо – от едната страна е тази солидарност, за която говориш като основен стълб във вашето общество. От другата страна са хората, които се избиват жестоко заради различни вярвания и мироглед.
- Моето лично мнение е следното: Ние сме различни етнически групи и понякога има някакви спорове и неразбирателства, но това с убийствата и тероризма е нещо, което идва от външни хора, чужденци. Защото ние живеем заедно векове наред и не сме се избивали по този начин. През 2019 г. изгориха цяло село, загинаха много жени и деца, буквално разпорваха коремите на бременни жени. Това не са малийци, това не сме ние, това не е народът на Мали. Пак подчертавам, че това е моето мнение – често това, което правят терористите, го поставят в контекста на етнически конфликт, но ако задълбаем по-надълбоко, ще видим, че това не е истината. Традиционно в Мали справедливостта се състои в това това да дойдеш и да се извиниш, да ти простя и да продължим напред. Имаме вярвания, които не ни позволяват да подобни деяния като тези, на които сме свидетели сега. Затова подобни избивания не са избивания сред народа на Мали - тероризмът идва от външни хора, които са проникнали сред нас. В деня, в който ходих в моето село, някакъв автобус беше спрян от терористи, които просто прерязаха гърлата на пътниците. И да, нормално е такива хора да искат да напуснат страната, защото когато чувстваш, че животът ти е застрашен – бягаш. Все пак има хора, които остават в Мали и не губят надежда.
- На какво се надяваш ти?
За страната ми – надявам се цялото тъжно нещо да свърши възможно най-скоро и Мали да си върне блясъка, да се прероди от пепелта. Надявам се тези конфликти да приключат завинаги.
За мен – вярвам в доброто, в Бог. Вярвам в Аллах и вярвам, че той ще ми покаже верния път да осъществя мечтите си, които са свързани с това да помагам на хората и да изпълня съществуването си със смисъл, защото много често хората се раждат и умират без да са осъзнали и почувствали смисъла на съществуването си. Казват, че всеки носи в себе си нещо, което трябва да осъществи - нещо като метафора за една бременност, която според законите на природата предполага раждането на живот. В този метафоричен смисъл, някои хора си умират „бременни,“ без да са дали живот на това, което са носели в себе си. Аз се надявам, че ще осъществя мечтите си и ще дам живот на това, което е в мен, защото вярвам, че всеки човек има съдба и мисия, която трябва да осъществи.
МАЛИ – ЗЕМЯ НА ЗЛАТО, ИМПЕРСКО ВЕЛИЧИЕ, МНОГООБРАЗИЕ, НО И НА ГЛАД, БУНТОВЕ И ТЕРОРИЗЪМ
На 22 септември 2020 г. африканската държава Мали отбеляза 60 години независимост от Франция. На същата дата България празнува своята независимост, провъзгласена в друг исторически момент и време. Да, в историята запазени дати няма. Народите следват своя ход във времето, за да се пресекат пътища, понякога идващи от различните краища на света. През 1959 г. в навечерието на независимостта на Мали прочутият френски натуралист и изследовател Теодор Моно пише, "Мали се възцари от пепелта". Въпросът, който изгаря устните ни, е: За каква пепел точно е говорил Моно тогава? Мали е една от най-бедните държави в света, но под сушавите й земите се крият огромни богатства, а какво има в сърцето й? Какво раздира душата на Мали днес и има ли надежда за хората й, някои от които, в търсене на спасение, стигат чак до България?
Мали е една от най-големите африкански държави с площ (1 241 238 кв. км) и население от 18 милиона души. Част е от великата Малийска империя, съществувала между 13-и и 16-и век, която била позната в Средновековна Африка с управлението на първия владетел на Мали Сунджата Кейта, автор на “Хартата на Курукан фуга ”, обявена през 2009 г. за нематериално културно наследство от ЮНЕСКО. Изготвена през 1236 г., за повечето африканци тази харта е първата “декларация за правата на човека”. Тя утвърждава мира, премахва робството и въвежда редица други правила, които улеснили живота в общност.
Името на Мали отеква чрез пътеписите на Манса Муса (1324-1325), който толкова прославя страната из Северна Африка и Близкия изток, че хубостта, която той представял, оставила трайна следа. Идвайки от Мали, той похарчил толкова голямо количество злато в Египет, че цената на златото паднала осезаемо. (Simonis)
Уви! Прекрасната Мали се сринала заради конфликтите покрай наследяването на властта. А това, което я довършило, били френските колонисти, които я преименували на Френски Судан.
Но страната се възстановила отново, когато при обявяването на независимостта си през 1960 г., си възвръща името Мали. Оттогава насам, обаче, Мали е разтърсвана от бунтове и конфликти.
Управлявана от смесен режим, Република Мали има начело президент, избран чрез всеобщи избори. Той на свой ред назначава министър-председател, който съставя правителство, което пък трябва да бъде одобрено от президента.
Населението на Мали е представено от различни етнически групи, повечето от които са с общи исторически корени и сходни културни и религиозни традиции. Изключение правят туарегите и маврите, които са номадски племена, родствени със северно-африканските бербери. Туарегите представляват 10% от населението на Мали и населяват предимно северната част на страната.
След като получава независимостта си от Франция през 1960 г., Мали е трайно разклатена от туарегските въстания. С времето движението се разраства. Последният етнически конфликт започва през 2012 г. Той е най-дълъг и най-кръвопролитен с 2797 загинали само между 19.09.2019 и 19.09.2020 г. (ACLED 2019). Обхваща предимно Азавад - регион в северната част на страната, където туарегите са мнозинство. Основна цел на бунтовниците-туареги е да бъде извоювана независимостта на областта от централното правителство. Подкрепящите ги ислямистки фракции пък се борят за установяване на правната система на шериата в цялата страна или в част от нея. Различията в целите са и една от основните причини за разпадането на съюза между отделните групировки.
През първия етап на военните действия бунтовниците успяват да установят контрол над голяма част от Азавад и обявяват неговата независимост.
По-късно възникват противоречия между отделните бунтовнически фракции. Част от противниците на правителството са организирани в по-скоро светски настроеното Национално движение за освобождението на Азавад. Смята се, че някои от членовете на движението са ветерани от гражданската война в Либия. Други от групите изповядват радикални форми на исляма (сред тях има и представители на международни терористични организации като Боко Харам и Ал-Кайда). Конфликтът между отделните групировки прераства във въоръжен сблъсък, като представителите на Националното движение са победени от ислямистите и принудени да отстъпят от всички по-важни градове в северната част на Мали.
Междувременно се формира международна военна коалиция, която получава разрешение от Съвета за сигурност на ООН да се заеме със стабилизирането на положението в страната. Коалицията се състои от други африкански страни (Чад, Нигер, Нигерия и др.) и от държави-членки на ЕС, като водеща роля има Франция.
Вследствие на продължаващата дестабилизация в страната мироопазващата мисия на ООН подновява мандата си през юни 2019 г. Същевременно мисията в Мали е сред най-неуспешните мироопазващи мисии на ООН. Тя няма мандат за борба срещу терористичните групировки, активни в страната.
Мали се намира в сложна ситуация на несигурност и управленческа криза. Участниците в действащия конфликт са сепаратистите, ислямистите групировки и централната власт. Според ООН ситуацията със сигурността в страната се е влошила за последните години, след като въоръжените сблъсъци в северната част започват да обхващат и централните райони на Мали. Извършени са атентати и в столицата Бамако.
Все повече тревога буди и ситуацията с правата на човека. Установени са сериозни нарушения от страна на всички участници в конфликта: В резултат на сблъсъците смъртта си намерили множество цивилни граждани. В териториите, контролирани от ислямистите, населението е заплашвано от преследване и тормоз и принудено да посещава джамиите, и да спазва радикалните форми на исляма. Малийската армия прилага методи на мъчение спрямо заподозрени в сътрудничество с ислямистките групировки. Извършват се произволни арести, липсва справедлив процес и достъп до правна защита. Съдебната система е нефункционираща.
Изключително сериозна и рискова е ситуацията на децата в Мали. Расте броят на децата загинали или ранени от поставени взривни устройства. Множество деца са принудени да напуснат домовете си вследствие на въоръжените сблъсъци. Задълбочава се и хуманитарната криза. Мали е сред най-бедните страни в света. Според последния доклад на Генералния секретар на ООН от октомври 2019 г., 700 000 души са били изложени на остра липса на храна, а 1,6 млн. деца са в спешна нужда от хуманитарна помощ.
Свободата на словото също е застрашена след като има случаи на преследване, задържане и тормоз над журналисти. Вследствие на всичко това нарства броят на малийски граждани, които са вътрешно разселени или принудени да напуснат пределите на страната.
Мали продължава да бъде разтърсвана от метежи и терористични акции. Последните новини съобщават за масирани терористични атаки. През август 2020 г. разбунтували се военни, недоволни от управлението на страната, арестуваха президента и премиера. Президентът Ибрахим Бубакар Кейта беше принуден да подаде оставка. Държавата се управлява от преходно правителство, на което предстои трудната задача да бъде припознато от международната общност. Това припознаване е важно за Мали, тъй като страната е изключително зависима в икономическо отношение. Военните взимат властта с идеята да я стабилизират от задушаващата корупция.
Засега имат широка подкрепа сред населението, което въпреки задълбочаващата се криза и неспирните терористични атаки, не губи надежда. Може би точно това има в сърцето на Мали - надежда. Защото, както казва народът там: „Осиротяваме не когато изгубим родителите си, а когато изгубим надеждата“. Същият този народ, чийто различни етноси от векове живеят в мирно съжителство. Същият този народ, който успява да спаси ценни ръкописи от терористични групировки, които през 2013 г. подпалват библиотеката на легендарния град Тимбукту – древно селище с огромен принос не само за развитието на ислямската, но и за световната цивилизация, книжовен център, където са писани и преписвани десетки книги. Легендарният Тимбукту, разказите за чиито богатства, златни дворци и високи кули са омайвали Средновековна Европа. Една ислямска пословица казва: „Солта идва от север, златото – от юг, а божиите слова и съкровищата на мъдростта – от Тимбукту“. И може би наистина, освен надежда, в сърцето на Мали има и мъдрост, защото където има мъдрост, има и надежда.