Гоце Делчев и езикът - препъникамъните със Северна Македония

Разбрахме се за цар Самуил, свети Климент и свети Наум 

Ние сме българи и трябва да работим за България, казва революционерът ни 

"Гръцките свещеници и учители са пречка за нас. Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи. Трябва да работим за България, защото тя ще дойде и ще ни помогне да отхвърлим османската власт".

Думите са на един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и национален герой на България - Гоце Делчев. Той загива едва на 31 години, но с бележитото си дело остава завинаги в историята.

И винаги е твърдял, че е българин. Но на запад от нас съседите ни четат историята по различен начин.

Гоце Делчев е ябълката на раздора в отношенията между България и Северна Македония, която иска да стане член на Европейския съюз. А за да се случи, трябва да спази нормите за добросъседство, в противен случай страната ни може да наложи вето.

Кого всъщност искат да ни отнемат... Георги Николов Делчев е роден на 23 януари (4 февруари) 1872 г. в град Кукуш, тогава се намира на територията на Османската империя. Днес се нарича град Килкис и е в Гърция. И идва логичният въпрос с огромна доза ирония - Турция и Гърция дали нямат също право на претенции, че революционерът е техен герой?! Гоце завършва българско начално училище, а след това българска екзархийска прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий", където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов. От есента на 1896 г. той става учител в Банско, където работи два месеца и успява да изгради широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско (дн. Благоевградско), като достига и до град Неврокоп, който в наши дни носи неговото име. През зимата на 1900 година той пребивава известно време в Бургас. Там основава в двора на Минковия хан фабрика за бомби, чийто динамит е използван и при Солунските атентати (взривени са сградата на Отоманската банка, френският кораб "Гвадалкивир" и е прекъснато осветлението на града). Гоце Делчев е убит в началото на май 1903 г., след като четата му попада в засада край село Баница (дн. Гърция). И след смъртта тленните му останки стават повод за пропаганда, която днес дава сили на Северна Македония да отправя искания.

През есента на 1944 г. българите в Пиринския край и Вардарска Македония са подложени на нечувани репресии и гонения, за да бъдат приобщени към признатата от Москва „македонска нация“. Решението на Коминтерна от 20-те години на миналия век за създаване на македонска нация е част от социалното инженерство на Кремъл, за да възстанови влиянието си в региона. Под натиск от ФНР Югославия и директно на СССР България предава костите на Гоце Делчев на Скопие. Това се случва като част от започналата Културна автономия на Пиринска Македония. Въпреки че премиерът Лазар Колишевски обявява Гоце Делчев за "един българин без значение за освободителните борби", костите са приети и са препогребани в каменен саркофаг в църквата "Свети Спас", където са и днес.

След 1948 г. България постепенно започва да се връща към старата си теза, че македонците са българи, но в Югославия историографията вече приема Гоце Делчев за македонски национален герой, като същевременно в Скопие се внушава, че Гоце Делчев е убит не без политическата намеса на България. И злото е сторено, а истината все по-трудно може да бъде загнездена в умовете на хората. От западната ни съседка се чуха и изказвания в духа, че щом в София смятат, че македонците са българи, тогава с подобен аргумент от Скопие могат да кажат, че българите са гърци.

А премиерът им Зоран Заев заяви: "Ако Гоце Делчев не съществуваше, щеше да е нужно да го измислим, за да е мост между Северна Македония и България. Малко да покажем, че сме европейци".

Преди година между София и Скопие беше постигнато съгласие за съвместно честване на цар Самуил, свети Климент и свети Наум. Но с Гоце Делчев преговорите изглеждат сякаш няма светлина в тунела.

Вторият сериозен препъникамък в отношенията ни е за македонския език. БАН излезе с позиция, че официалният език в югозападната ни съседка е писмено-регионална норма на българския език.

"Македонският език и неговите диалектни форми имат и пространствен континюитет (македонските диалекти съществуват и извън границите на днешна Македония) и времеви континюитет (македонският език е съществувал няколкостотин години)", се казва в документ, създаден от специалисти от Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ). Според Хайнц Клос, германски езиковед от миналия век, международно признат авторитет по диалектология, българският и македонският език са две стандартни норми, които в предлитературния си период са били на практика един език.

Първи в света ги признаваме 

На 8 септември 1991 г. тогавашната Република Македония тръгва към своята независимост от Югославия. Проведен е референдум и започва процес на мирно отделяне от федерацията. На 17 ноември 1991 г. събранието обявява независимостта на страната въз основа на резултатите от народното допитване. България в лицето на правителството на Филип Димитров първа в света призна новата държава на 15 януари 1992 г. под конституционното й име. София бе и мястото, където Русия обяви признаването на независима Република Македония по време на посещението на президента Борис Елцин на 1 август 1992 г.

Седем години по-късно даряваме на съседите си танкове Т-55, а впоследствие се чуват оплаквания, че са били в лошо техническо и бойно състояние.