Големият шампион Янко Русев: Във виртуалните щанги може да се мами

Хванаха ни с допинг заради бедност

Кой е той
Янко Русев е сред спортните герои на България с една олимпийска (Москва '80), пет световни и още толкова европейски титли във вдигането на тежести. В актива му са 34 световни рекорда и е единственият български щангист, представен в Световния музей на славата за щангисти в Истанбул. Носител на орден "Стара планина" II степен.
След края на кариерата си е помощник на Иван Абаджиев в националния отбор, който след години сам води. По-късно работи цели пет години в Япония, а от 2009 до 2011 г. и в Азербайджан. В момента живее във Варна, но не остава далеч от любимия си спорт, който в момента се развива във виртуален формат.

- Г-н Русев, как ви се струват виртуалните състезания по щанги, които се наложиха заради карантината?
- Не го одобрявам това нещо. Как ще се прави допинг контрол, първо. Второ, има много лесни възможности да се мами. Аз мога да си направя дискове от по-лек материал и да ги боядисам като истински. Как състезателите ще се явяват на кантар? И там има възможности за измама. Ако продължава така, не знам как ще става. Какво е бъдещето?
- Състезателите са си в тренировъчните зали и се снимат с камера, която излъчва в реално време, нали?
- Да, ама каква е тази работа! В залата си, слагаш си дисковете и толкова. Друго е да влезеш в истинска зала, да има състезателна обстановка. Трябва да погледнеш противниците си в очите, да видиш движенията им, техниката им, телосложението им. Не е добре това, което го правят.
- Все пак не е ли по-добре с виртуални състезания, отколкото да няма никакви?
- Да, в момента все е нещо, но така не може да продължава. Ето, идва олимпиада, така ли я караме до олимпиадата, ами там също ли ще се вдига, дето се вика, всеки от вкъщи. С такива състезания ли ще се взимат квоти за Токио?! Та то ще има измами.
- Квоти за Токио от виртуални турнири ли ще се раздават?
- Така изглежда. Ние имаме едно момче, Божидар от Сливен, което трябва да вземе квота. Можем да изпратим на олимпиада още един-двама души, но трябва да участват в квалификационни турнири. Такива ли ще бъдат, не знам.
- Олимпиадата е чак идното лято, няма ли да има истински състезания дотогава?
- Трябва да има, но заради карантината затварят граници, затварят полети, трябва 15-дневни карантини. Ще изчакаме, ако след Нова година се нормализират нещата, сигурно ще има състезания. Ето, сега трябваше да имаме европейско първенство, но няма как да се проведе. Също такова трябва да има през март в Русия, но отсега не е ясно ще го има ли, няма ли.
- Как се тренира в такава обстановка, откъде идва мотивацията? Как работи нашият национален треньор Иван Иванов?
- Трудно, трудно е в този момент. Липсват мотивация и концентрация, когато нямаш състезания, само да вдигаш в залата. Но за тренировки мотивация може да има, може да се стараеш за по-добри резултати. Трудът в щангите е огромен, часове наред тренировки, десетки тонове желязо минават през ръцете ти всеки ден. Тази мотивация от тренировката трябва да се премести в състезание в даден момент. Там е истината, иначе се питаш защо го правиш.
- При младежите само преди дни България спечели титла и още един медал от Световната купа в Перу, заместила световното, именно на виртуално състезание.
- Да, гледах, но като спечели нашият Карлос, дават само знамена. Друго е да се качиш на стълбичката, да ти се намокрят очите.
- Вие вече не се занимавате с треньорство, колко близо сте до щангите?
- Не, вече не се занимавам активно, само ходя като съдия на състезания, но сега такива няма. Иначе следя какво се случва, как вървят нещата във вдигането на тежести у нас.
За съжаление, в момента имаме само един щангист с шансове да участва на олимпиадата - Божидар от Сливен. Има и двама братя от Варна, но те са още малки и ще се готвят за следващата олимпиада.
- Как се стигна до това да разчитаме на един състезател на фона на това, че някога имаше поне по двама във всяка категория?
- Толкова дълга е тази тема, че не ми се започва. Знаете историите с допинга и наказанията, целият ни отбор бе хванат и изваден. Имаше и глоба, която дълго не можехме да платим, спорове във федерацията имаше. Почти невъзможно е в такива условия.
- Говореше се дали вдигането на тежести да не бъде извадено изобщо от олимпийската програма дори.
- Да, главно заради корупцията. Някои хора в ръководството на световната федерация станаха милионери, даже Тамаш Аян дали не стана и милиардер. Има богати национални федерации, плащат си и няма за тях допинг контрол, не им изпращат проверки, или им изпращат проформа. А нас ни използваха за изкупителна жертва, да покажат как се борят с допинга. За няма нищо си изпатихме.
- За последно работихте в Азербайджан, как се отнасят там към спорта?
- За спортист, който може да спечели медали, всичко е лесно. За един ден ти издават паспорт и ставаш азербайджански гражданин, можеш вече да отидеш на състезание. Нашия Валентин Христов стана азер за 24 часа. Там бюджетът за спорта е неограничен, каквото пожелаеш, каквито условия, лагери, медикаменти, възстановяване, абе, всичко го имаш, веднага щом го поискаш. Работи се с много пари. За международен успех се плащат сериозни премии. За олимпийска титла веднага дават един милион долара на състезателя и на треньора му. Изобщо не може да става сравнение с нашите условия, далече сме като земята от небето. Толкова нямаше пари, че преди години Пламен Аспарухов, като беше треньор на националния отбор, им даваше някакви боклуци за възстановяване. Не допинг, разбира се, за това не може да става дума. Но не знаеш какво има в тези неща, дето ги пият. И ги хванаха целия отбор. От немотия, не защото са взимали забранени стимуланти. Богатите правят всякакви машинации, като например да отиде друг човек да дава допинг проба вместо състезателя. Издават се паспорти с фалшиви самоличности например, иди че доказвай кой е дал проба, кой е тренирал, кой се е състезавал. Как ние да ги победим!?
- Вие как се справяте в карантината?
- Стоя повече вкъщи, не се събирам много-много с хора. Разхождам се край морето, ловя риба. Дори имам приятели с лодки, излизаме. Има добра слука на сафрид, зарган, чернокоп. Чакаме още да излязат китове в Черно море (смее се).